Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.04.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  М. БЛЕЦОВА                                                  

 

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 86 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Е.Х. в качеството и на пълномощник на П.С.Г., ЕГН **********,*** против Решение № 1130/22.12.2017г. по гр.д. № 844/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против И.Ц.Т. , ЕГН **********,*** – Е –4 иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето С.П.Г., ЕГН **********, като недоказан. С обжалваното решение е бил отхвърлен и предявеният иск за определяне на режим на лични контакти между детето С.и майката Г. като неоснователен и недоказан , а така също въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата сумата от 250.00 лева деловодни разноски. Решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че то е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, без да е съобразено със събраните по делото доказателства. Решението се основавало основно на изготвените социални доклади и не са взети предвид свидетелските показания и най вече не било взето предвид обстоятелството, че ответницата няколкократно е напускала семейството като е изоставяла детето С.. Страната посочва инцидент на 17.12.2017 г., между въззиваемата Г. и жената, с която съжителства въззивникът – К.Й., при който Г. била нападнала Й. и след който детето С.било заявило, че повече няма да посещава майка си. В жалбата се посочва също така, че изготвените социални доклади и оценки на риска се съдържали необосновани и недоказани твърдения в смисъл, че ищецът отчуждавал детето от майка му, не насърчавал поддържането на емоционална връзка между тях и с материални възнаграждения се стремял да спечели детето на своя страна. Въззивникът сочи, че макар да е цитирана съдебна практика постановление № 1/12.11.1974г. на ВС, съдът не бил взел предвид настъпилите промени спрямо първоначалното предоставяне на родителските права – детето било пораснало и се нуждаело повече от бащино присъствие. Бащата през всичките години на съжителство се бил грижил за детето и помежду им съществувала силна връзка, в обкръжението на бащата детето се чувствало обгрижвано и спокойно. Моли се да се отмени обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Б., пълномощник на И.Ц.Т. , ЕГН **********,*** – Е –4, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че като се е съобразил с всички даказателства по делото – социални доклади и свидетелски показания , първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение като е приел, че по – пригодния родител е майката. При постановяване на решението си съдът се бил водил от интересите на детето и родителския капацитет на страните. Страната посочва , че освен изменение на обстоятелствата хипотезата на чл. 59ал.9 от СК изисква да е настъпило влошаване на положението на родителя , на когото е оставено за отглеждане детето, както и обстоятелства, при които би се подобрило положението на детето. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В с.з. въззивникът Г., редовно призован се явява лично и с адв.Х., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемата Т., редовно призована в с.з. се явява лично и с адв.Б., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От разпита на психолога М.Т. се установи, че след последното заседание пред първоинстанционния съд на 29.11.2017 г. по отношение на детето С.не са настъпили съществени промени. Поведението на детето към майката в отсъствието на бащата е много добро- общуват, говорят си, смеят се, прегръщат се, целуват се, но при присъствието на бащата детето се отдръпва. С.не показвал обичта си към майка си в присъствието на баща си. Търсил неговото одобрение, изпитва боязън от реакцията му. Според социалния работник и двамата родители са присъствали на уговорените срещи . Отсъствията им били само по уважителни причини. С.бил споделил, че се разбира много добре със жената която съжителства с баща му , както и с детето и. Дори понякога я наричал „мамо“.

         При изслушването на двамата родители се установи, че и двамата разполагат с добър родителски капацитет да отглеждат детето, че са привързани към него и са загрижени за бъдещето му.

         При изслушването си детето С.обясни, че и с двамата си родители се чувства добре, но предпочита да живее при баща си, тъй като той му дава повече пари за училище, помага му да учи, когато е свободен си играе с него. От друга страна заяви, че обича и уважава майка си, но тя няма пари, които да му дава, когато поиска и е много заета с работа и готвене. Заяви, че се разбира добре със съжителстващата с баща му жена както и с нейното дете.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 04.01.2018 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 16.01.2018 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно предоставянето на родителските права по отношение на детето С.на бащата П.Г..

Първоначално родителските права са били предоставени на майката И.Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, ако обстоятелствата при които са били предоставени родителските права се изменят, съдът може да измени постановените по – рано мерки. В случая това означава условията при майката трайно да се влошили или условията при бащата съществено да са се подобрили.

От изготвените социални доклади е видно, че макар при бащата жилищно – битовите условия да са по – добри от тези при майката, то и при нея съществуват достатъчно добри условия за отглеждане и възпитание на детето. С оглед на това следва да се проследи въпросът, при кого от двамата родители детето би се развивало по – добре във физически и психически аспект.

От изготвените по делото оценки на родителския капацитет, социални доклади, а и от казаното от изслушаните социални работници и психолози недвусмислено се налага изводът, че по – добрият вариант за психическото развитие на детето е то да се отглежда от майката. Това е така защото от изготвените на 23.11.2017 г. оценки на риска е видно, че ако детето бъде отглеждано от бащата съществува реален риск от настъпване на отчуждение между майката и детето, от изместване на майката като значима фигура в живота на му, от трайно въвличане на детето в споровете между родителите му. Установява се, че бащата освен , че допуска въвличането на детето в споровете с бившата си съпруга му позволява той да избира дали да посещава майка си или не , като по този начин детето е принудено да носи отговорност, която е неподходяща за възрастта му, за неговата психическа и емоционална зрялост. При бащата липсва критично отношение към собственото му поведение. Омаловажава общите преживявания на детето с майката под формата на „изтриване“ на хубавите спомени. Отчуждава детето по всякакъв начин. Чрез използването на материални стимули се опитва да привърже детето към себе си. Това създава траен негативен отпечатък върху психиката на детето.

От друга страна майката показва необходимото внимание и привързаност към детето. Подкрепя го . Поощрява го. Стимулира комуникативните му умения. Насърчава го да учи и да посещава редовно училище. Предлага да му помага в подготовката за училище. Следва да се посочи и обстоятелството , че между С.и по – големия му брат Д. съществуват много добри отношения и връзка.

         Предвид всичко казано по – горе , съдът намира че първоначално определеното упражняване на родителските права по отношение на детето С.не следва да се променя. Нито са настъпили съществени положителни изменения при условията за отглеждане при бащата, нито съществено са се влошили условията при майката. Когато детето е при бащата то бива съзнателно и целенасочено отчуждавано от майката. То се съобразява с одобрението / неодобрението от баща си в отношенията си с майка си. Принудено е да взема решения, които не са подходящи за психическото му и емоционално развитие. Ако детето продължи да се отглежда от бащата, съдът очаква тези тенденции да се засилят, което в никакъв случай не е в интерес на детето. Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди.

         С оглед изхода на делото разноски биха се следвали в полза на въззиваемата, но тъй като такива нито са претендирани, нито са доказани, съдът не ги присъжда. 

 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1130/22.12.2017г. по гр.д. №844/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.