Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №39

 

гр. Сливен, 02.03.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА     

ЧЛЕНОВЕ:           МАРТИН САНДУЛОВ           

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №91 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1045/24.11.2017г. по гр.д.№3461/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Г.Ж.Л. не дължи сумата от 382,68лв., представляваща допълнително начислена електроенергия, обективирана във фактура №1173274847/14.06.2017г. за периода от 25.12.2015г. до 09.02.2016г. за обект: ****и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 350лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Посочва, че е налице валидно правно основание, въз основа на което да се извърши корекцията на сметката на абоната, а пък самата тя е извършена в сроковете, предвидени в ПИКЕЕ. Счита, че е доказал наличието на предвидените в ПИКЕЕ предпоставки за извършване на едностранната корекция на сметката на абоната, като оспорената сума е основателно начислена. На следващо място посочва, че в ОУ на дружеството има установен ред за уведомяване на клиента и не е необходимо приемане нави такива. Изводите в тази насока на районния съд били изцяло неправилни и необосновани. Нямало установено нормативно задължение след измененията в ЗЕ да се допълват  ОУ на електроснабдителните дружества, които така или иначе вече са уредили регулираните от тях обществени отношения. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна, в случай, че същото надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие ЮРИСК.Н., който поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на другата страна.

В с.з. въззиваемият Г.Ж.Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му – адв. К., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, като посочва, че същите са в минималния размер по Наредба №1/2004г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав споделя крайните правни изводи на районния съд.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

Между страните не се спори, че ищецът в първоинстанционното производство Г.Л. има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в ****, ИТН 2290456.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 25.12.2015г. до 09.02.2016г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

В случая спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими изцяло Правила за измерване на количеството електрическа енергия, 

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. ПИКЕЕ се частично отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г. Отменителното решение няма обратно действие, поради което Правилата са изцяло приложими в процесния случай.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ и ОУ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

Добилата траен характер практика на ВКС и съдилищата се опира на Решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., което прогласява, че „С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България. Съответно в общите условия на ответното дружество – ОУ на ЕВН ЕС, е предвидена възможността за корекция на сметки, която е обвързана и обусловена от изпълнението на процедурата по извършването на проверка, констатирането на условията за извършване на корекцията и посочване на вече направеното начисляване. В тази насока, въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за необходимост на изменение на ОУ във връзка и след изменението в ЗЕ от 2012г.

С оглед изложеното, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца.

По въпроса обаче спазена ли е процедурата за извършване на тази едностранна корекция на сметката на абоната, на която по принцип има право дружеството, ако са спазени съответните нормативни изисквания, съдът в настоящия състав намира, че същата не е спазена.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Следва да се отбележи отново и изрично, че за процесния период ПИКЕЕ са действали. Същите са отменени с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г. от 14.02.2017г.

От друга страна спрямо констативния протокол са приложими правилата, установени в Общите условия на ЕВН ЕР.

 Проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищеца или негов представител, да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №181968 от 09.02.2016г. е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/, като не може да се установи спазено ли е изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ и явяват ли се безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката. От друга страна от показанията на свид.Пантелеев се установява, че двамата свидетели са служители на фирма „Кремък“, осъществяваща охранителна дейност по отношение на ответното дружество, които служители ходят при проверките с проверяващите служители на ЕВН и се явяват един вид нарочни свидетели на тези проверки, спрямо които съдът не приема, че е спазено изискването за безпристрастност.

Във връзка със задължението на електроснабдителното дружество за връчване на съставения не в присъствието на абоната и неподписан от него констативен протокол, следва да се отбележи, че въззивният съд приема, че същият не е връчен на абоната. Тежестта на доказване относно изпълнението на това задължение отново е на ответното дружество, което не го е изпълнило и следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приема за неосъществено недоказаното обстоятелство на връчване на констативния протокол.

По делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР и по чл. 47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения, не в присъствието му, констативен протокол. На ищеца е изпратено само уведомително писмо по чл.54, ал.1 от ОУ за коригиране на сметка. Това уведомяване не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура. Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение, като той е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИКЕЕ и ОУ процедури.

Освен това следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №279/13.02.2017г. на ГД „МИУ“, РО – Бургас/ и от заключението на вещото лице, извършило назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза, се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера – окъсяване на куплунг Х2 чрез тънък проводник, прекаран през два малки отвора в горния капак, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Освен това в самия констативен протокол, служителите на ЕВН ЕР, извършили проверката изрично са записали, че отдалече било видимо, че предния капак на електромера е пробит. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ /тази разпоредба не е отменена в решението на ВАС от 2017г./, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени по гореизложените съображения/, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ, респ. по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 46  дни, следва да се отбележи, че по делото не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, респ. чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на ЕВН ЕР. Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е установено по никакъв начин как е определен началния момент на периода. Следва да се отбележи, че от заключението на кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че е възможно точното определяне на началния момент на грешно отчитане. Ответното дружество обаче не е доказало как го е определило в случая и че е по начина, който е нормативно установен, а не произволен.

По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв.

 Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК още с въззивната жалба, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна е в минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1045/24.11.2017г., постановено по гр.д.№3461/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК 123526430 да заплати на Г.Ж.Л. с ЕГН ********** ***-А-2 сумата от 300лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.