Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 37

 

гр. Сливен, 28.02.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                       СТЕФКА МИХАЙЛОВА                           

при участието на прокурора ………и при секретаря Елена Христова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  92 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 933/25.10.2017 г. по гр. д. № 3105/2017 г. на Районен съд - Сливен, с което  е признато за установено в отношенията между страните, че Р.Б.И. ЕГН ********** *** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“, със седалище и адрес на управление ********, ЕИК  123526430 сума в размер на  598.70лв., представляваща стойност  на допълнително начислена ел.енергия по фактура №  1171995602 от 17.05.2017 г за периода от 28.12.2016г. до 28.03.2017 г. за обект в ********и е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението на съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Приетото от районния съд  е погрешно и противоречи на новата правна уредба, касаеща обществените отношения относно неизмерването и неправилното измерване на електрическа енергия от средствата за търговско измерване.  Едностранната корекцията на сметката на клиента е извършена по реда на ПИКЕЕ, които имат ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия /ОУ/. Подзаконовия норматив акт приет за прилагането на специален закон не е договор и спрямо неговите разпоредби са неприложими нормите от ЗЗД, които касаят единствено договорни отношения. Правното основание за извършване на едностранна корекция съществува в чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 от ЗЕ, във вр. с чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ. На 28.03.2017 г. служители на дружеството са посетили жилищната сграда, в която се намира имота на клиента и са извършили проверка на електромера монтиран да измерва доставената електрическа енергия. Проверката е била извършена в присъствието на двама свидетели и служител на РУ – Сливен, тъй като ищецът или негов представител не са били открити на адреса, с което е спазен чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от  ОУ на ЕВН ЕС. При проверката е констатирано , че има дадени на късо токови вериги и поради естеството на манипулацията отклонението на електромера не е било  могло да бъде установено.  На място служителите са възстановили правилната схема на свързване. Извършената корекция е съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ. Неправилно съдът е тълкувал разпоредбите на закона.  Безспорно е налице манипулация на СТИ, вследствие на което и на неотчитане на ел.енергия ,поради което дружеството може едностранно да коригира сметката. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което  претенцията да бъде отхвърлена.  Претендират се разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение, като краен резултат, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  бил потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 28.03.2017г. проверка на меренето на електрическата енергия на обекта.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че е налице задължителна практика по реда на чл. 290 на ВКС, съгласно която такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено със задължителното за съдилищата Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

В обобщение, с решението си по чл. 290 от ГПК ВКС прогласява, че „С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

(2) (отстр. с влязло в сила решение № 1259 от 01.07.2014г., постановено по гр. дело № 3628/2013г. на Пловдивски окръжен съд)

(3) Извън случаите по ал. 2 електроразпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30 дни. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от предходната година

(4) При повреда на работата на тарифния превключвател ЕВН ЕР коригира отчетените показания за съответния период на констатирането на грешката в измерването или неизмерването съгласно тарифите, избрани от Клиента, като сметките се коригират по следния начин:

1. при измерване на 2 тарифни зони - в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна;

2. при измерване на 3 тарифни зони - в съотношение 20 на сто за върхова зона, 55 на сто за дневна зона и 25 на сто за нощна зона.

(5) При повреда, поради която използваната електрическа енергия не се отчита по всички тарифи, избрани от Клиента, отчетената електрическа енергия се разпределя от момента на последното отчитане по всички тарифи до момента на отстраняването на повредата между всички тарифи на базата на отношението между отчетите по тарифни зони за предхождащ повредата пълен отчетен период, съответстващ на предходна година, а ако липсва база за сравнение – по реда на предходната алинея.

(6) В случаите по ал.(3) и ал.(4), ЕВН ЕР уведомява в срок от 7 (седем) ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените (преразпределените между тарифни зони) количества електрическа енергия. Тези количества ще им послужат за преизчисляване на дължимите суми за потребена електрическа енергия, които Клиентът дължи или ще му бъдат възстановени.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента.

(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели.

(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца.

В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като са налице всички реквизити.

Съдът счита обаче, че е налице съществено процедурно нарушение  - операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, на ищецът е изпратено само уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за коригиране на сметка. Това изпращане е предвидено не само за сведение на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, да оспори констатациите и да докаже различни от закрепените в протокола факти, които да неутрализират корекцията на сметката. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена нарушава ОУ на дружеството, които то само е приело – чл. 63 от тях, и ограничава правото на защита на потребителя, като го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат.

Цитираното уведомяване в 7 дневен срок  на клиента по чл. 54 ал. 1 от ОУ за преизчислените количества не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура. Освен това в уведомителното писмо е посочен констативен протокол от 11.07.2016г. със различен номер и няма как този констативен протокол да бъде основание за корекция на сметката за периода от 28.12.2016г. до 28.03.2017г.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ответникът не е обосновал как е формирал периода на извършената корекция като 90 дни. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Съдът счита, че при всички случаи доставчикът следва да посочи как е приел продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. Следва да посочи дали е приел и защо за начална дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия: датата на монтажа на СТИ, датата на предходната проверка, датата, от която е извършена нерегламентираната намеса, или друга дата, в рамките на максималния 90 дневен срок.

Ето защо в случая не е доказано надлежно наличието на задължението на ищеца за посочения период, поради което отрицателният му установителен иск следва да се уважи.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. Няма основание за намаляване  на размера, тъй като той е съобразен с минималния, съгласно наредба №1/2004г., последно изменение, както и с вида и сложността на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 933/25.10.2017 г. по гр. д. № 3105/2017 г. на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“, със седалище и адрес на управление ********, ЕИК  123526430 да заплати на Р.Б.И. ЕГН ********** *** сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

 

Решението не подлежи на обжалване..

                                     

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ: