Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №40

 

гр. Сливен, 19.03.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:       ХРИСТИНА МАРЕВА        

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №95 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1112/19.12.2017г. по гр.д.№3927/2017г. на Сливенски районен съд, с което са осъдени М.И.Д. и Т.П.Д. да заплатят солидарно на И.Т.Я. на основание чл.50 от ЗЗД сумата от 1637,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от теч, констатирани при оглед, извършен от вещо лице на 27.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане и на страните са присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

С Решение №84/05.02.2018г. по гр.д.№3927/2017г. по описа на СлРС, неразделна част от Решение №1112/19.12.2017г. по гр.д.№3927/2014г. на Сливенски районен съд, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно Решение №1112/19.12.2017г. по гр.д.№3927/2014г. на Сливенски районен съд, като на стр.5 на ред 11 от долу на горе след „окончателното изплащане“ е добавено „като отхвърля иска над уважената част до пълния претендиран размер от 3000лв., като неоснователен и недоказан“.

Въззивната жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното производство М.И.Д. и Т.П.Д., като с нея се атакува решението в осъдителната му част.

В жалбата си въззивниците – ответници в първоинстанционното производство М.И.Д. и Т.П.Д. чрез пълномощника си адв.Я. твърдят, че първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е незаконосъобразно и неправилно. Считат, че неправилно районният съд е възприел, че причината за щетите може да е била теч от повреден спирателен кран на извода от главния вертикален водопроводен щранг в банята на жилището на ответниците. Вещото лице е посочило, че не може да се установи по категоричен начин, че наводнението е започнало от техния апартамент, нито каква е повредата във ВиК инсталацията на вх.“Б“. Категоричната причина за наводнението по делото не била установена, нито от вещото лице, нито от другите доказателства. Вещото лице не отхвърлило възможността причина за наводнението да е повреда в някой от вертикалните щрангове, които представляват обща част.  Освен това посочват, че не е установена причинна връзка с употребата на вещта за да се ангажира отговорността им по чл.50 от ЗЗД. Поради това, въззивниците молят въззивния съд да отмени решението на СлРС в обжалваната част и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения против тях иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – ищцата в първоинстанционното производство И.Т.Я..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата И.Я. чрез пълномощника си адв.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на СлРС за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Посочва, че жалбата е насочена предимно срещу заключението на вещото лице, което е цитирано откъслечно и направените изводи са извадени от контекста на заключението. Интерпретацията на въззивниците била изцяло неправилна. Посочва, че именно по въпроса, че причината за наводнението не е вертикален щранг, който да е обща част, заключението е категорично, ако причината е такава, то течът би продължил. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., въззивниците М.И.Д. и Т.П.Д., редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник адв.Я.,  който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.  

В с.з. въззиваемата И.Т.Я., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба съображения са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционният съд е бил сезиран е за заплащане на обезщетение в размер на 3000лв. за имуществени вреди от вещи – вреди, настъпили в резултат на теч от жилището на ответниците, с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна, като собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, отговарят без вина. Отговарят само, защото са собственик, респ. защото вещта се намира под надзор на лицето. Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД урежда отговорност за вреди от какви да е вещи, т.е. това са вещите, посочени в чл.110 от ЗС. Отговорността по чл.50 от ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. За ангажиране отговорността на ответника по този иск, следва да се установят следните обстоятелства: настъпилите вреди – вид, характер, размер; обстоятелството, че вредата е настъпила от самата вещ, а не от поведението на пострадалия и качеството на ответника – собственик на вещта, респ. лице, под чийто надзор е същата.

В случая по делото не се спори относно обстоятелството, че ответниците са собственици на апартамента, находящ се над жилището на ищцата. Като такива те носят безвиновната отговорност за обезщетяване на вредите, причинени от тази вещ.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че се установява причиняването на имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на боя, мазилка, шпакловъчно покритие, тапети и подова настилка – мокет в три помещения /баня, коридор и дневна/ в жилището на ищцата.

Установява се от заключението на вещото лице, разпита му в съдебно заседание и кредитираните свидетелски показания, че тези вреди са резултат от теч в жилището на ответниците, находящо се над това на ищцата. Вещото лице в заключението си и при разпита в съдебно заседание е посочило, че уврежданията се дължат на теч от жилището на ответниците, тъй като са налице безспорни индикации за това – отлепване, накъсване на тапети, както и следи от блажна боя по всички фитинги и арматура в шахтата, където минават вертикалните щрангове в банята на ответниците. Вероятно е имало теч, затова е мазано с блажна боя. По отношение причините за теча, вещото лице дава две причини, но и двете се дължат на теч в жилището на ответниците. Първата вероятна причина е теч от повреден спирателен кран на извода от главния вертикален водопроводен щранг в банята в жилището на ответниците, а втората вероятна причина е теч от отводнителната канализационна връзка на мивката в банята на ответниците при заустването й във вертикалния канализационен щранг. На този втора причина се дължат и самите следите от минал теч и влага  в жилището на ответниците – в ъгъла между стена и под, в зоната между вратата и коминното тяло в дневната. Вещото лице е категорично за причината за тези следи и безспорно те не са причинени от съседен апартамент и от повреда във водопроводната система обща част на ЕС, а на заустването на тяхната мивка в банята.  По този въпрос вещото лице е категорично, както и по въпроса, че няма данни течът да се дължи на остаряла ВиК инсталация – главните вертикални водопроводни и канализационни щрангове в ЕС. В тази насока възраженията на ответниците – въззивници са изцяло недоказани и неоснователни, неподкрепени от събраните по делото доказателства. В случая е без значение дали теча е бил активен по време на изготвяне на заключението или се касае до минало наводняване. При всички случаи причината е теч в жилището на ответниците. Вещото лице е изключило възможността вредите да са в резултат на наводнение в по-горен апартамент от този на ответниците, както и да се дължат на авария на ВиК тръбите по водопровода, нито в резултат на увреждане на общите части. Изводите на вещото лице са обосновани и се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите, които непосредствено са видели теча в жилището на ищцата, идващ непосредствено от жилището на ответниците.

Следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността по чл.50 от ЗЗД на собственика на вещта, според трайната съдебна практика не е необходимо да се установи категорично причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Дали това е теч от повреден спирателен кран на извода от главния водопровод или теч от отводнителната канализационна връзка на мивката в банята на ответниците или се дължи на теч по друга причина, е без значение за отговорността на ответниците. Важното в случая е че безспорно е установено, че вредите в жилището на ищцата са причинени в резултат на теч в жилището на ответниците и не се дължи на остаряла ВиК инсталация – обща част на ЕС.

За да се освободят ответниците от отговорност е следвало да се установи причиняване на вредите от случайно събитие, непреодолима сила или че са причинени изключително и изцяло от трети лица. Такова доказване в производството не е проведено от носещата доказателствената тежест по отношение на тези, изключващи отговорността обстоятелства – ответниците.

От заключението на вещото лице се установява точния размер на причинените на ищцата вреди – 1637лв., които на основание чл.50 от ЗЗД ответниците, като собственици на апартамента, находящ се над този на ищцата, причинил процесните вреди, следва да обезщетят.

С оглед изложеното предявеният иск е основателен и доказан до размера на сумата от 1637лв., до който размер следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран такъв от 3000лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.   

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен.

В отхвърлителна част над присъдения размер от 1637лв. до пълния претендиран такъв от 3000лв. решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му.

Районният съд правилно е определил и дължимите на страните разноски, съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част от исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

По отношение на разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса – неоснователност въззивната жалба, на въззивниците не се дължат разноски.

Въззиваемата И.Я. е претендирала разноски пред тази инстанция и такива следва да й се присъдят в доказания размер от 950лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1112/19.12.2017г., постановено по гр.д.№3927/2017г. на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** и Т.П.Д.,*** да заплатят на И.Т.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 950лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.