Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 28.02.2018 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на двадесет и осми февруари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                               Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря……………..………и с участието на прокурора……...като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова…… в. гр. дело № 99 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалбата на Община Сливен срещу постановление за прекратяване по изпълнително дело № 89/17 от 13.09.2017г. на ДСИ при СлРС. Жалбоподателят счита, че издаденото постановление за прекратяване е незаконосъобразно, тъй като не са били налице условията за това. Твърди че производството по изп. дело № 89/17 е образувано по редовна молба. В последствие, след като поискал с молба от 13.10.2017г. поискал налагане на възбрана, върху имот собственост на длъжника като представил документ за собственост и кадастрална карта. Съдебният изпълнител поискал представянето на актуални кадастрални карти в едноседмичен срок. Това указание му било съобщено на 31.10.2017г. Твърди че този срок не е преклузивен, а инструктивен. Твърди че не са налице основания, съдебния изпълнител да прекрати изцяло изпълнителното производство, като цитираното от него основание за прекратяване – чл. 426 ал.3 от ГПК касае нередовност на молбата за образуване на изпълнителното производство и тази хипотеза не е налице.   Моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и да бъде върнато на ДСИ за продължаване на изпълнението.

Ответникът по жалбата не е депозирал отговор в срок.

ЧСИ е депозирал писмено становище по подадената жалба, в което заявява, че е прекратил производството законосъобразно.

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е основателна.

Жалбата е допустима, тъй като постановлението за прекратяване е действие, което на основание чл. 435 ал.1 от ГПК е допустимо да бъде обжалвано от взискателя.

От събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 89/17 по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен за събиране на  вземането в размер на 1 238лв. главница и 338лв. лихви и 200лв. разноски от ЕТ „Сет 90- Д.Д.“, представляващо неплатен патентен. Било е извършено по молба на взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 16.10.2017г. взискателят Община Сливен е подала молба до ДСИ, с която е поискала да бъде наложена възбрана върху имоти на длъжника. С молбата са представени документи за собственост и скица № 2120/16.03.2007г. и схема № 2677/03.10.2006г. на имотите, издадени от АК. С разпореждане от 23.10.2017г. , съдебният изпълнител е указал на взискателя да представи актуални кадастрални карти за всеки имот в едноседмичен срок. Разпореждането е съобщено на взискателя на 31.10.2017г. С молба от 24.11.2017г. той е представил исканите кадастрални карти. След като същите са били представени, с постановление от 27.11.2017г. , съдебният изпълнител на основание чл. 426 ал.3 от ГПК във вр. чл. 129 ал.2, ал.3 и ал.4 от ГПК е прекратил изпълнителното производство.

Обжалваното постановление е изцяло незаконосъобразно. Недопустимо е прилагането на разпоредбата на чл. 426 ал. 3 от ГПК освен към молбата въз основа, на която се образува изпълнителното производство. Останалите процесуални действия, които се извършват по изпълнителното дело, ако се нередовни – следва да се укаже на страната да ги извърши редовно (чл. 101 от ГПК), като такава санкция – прекратяване на изпълнителното производство за тях не съществува. Изпълнителното производство може да бъде прекратено само на изрично посочени основания – чл. 433 ал.1 от ГПК и чл. 436 ал. 3 от ГПК, а конкретното не е между тях. Въпреки, че е неприложима разпоредбата на чл. 426 ал.3 във вр. чл. 129 от ГПК, следва да се отбележи, че в случая и тя е неправилно приложена – следва страната да бъде изрично предупредена за последиците от неизпълнението на указанията на съда, което не е направено. Не може да бъде оставяна „без движение“ молба за всякакви нередовности, а само за изрично изброени такива, като посочените – неактуални скици – не е между тях. В постановлението не е посочено и какво конкретна нередовност по чл.129 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК (частично съответно приложими) не е отстранена.  

С оглед изложените съображения, следва да бъде отменено обжалваното постановление и делото върнато на ДСИ за продължаване на производството.  

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ постановление за прекратяване по изпълнително дело № 89/17 от 13.09.2017г. на ДСИ при Районен съд - Сливен, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се изпрати на ДСИ за продължаване на производството.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

        ЧЛЕНОВЕ :