Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   57

 

гр. Сливен, 16.02.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                          СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 100 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 13.12.17г. е постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на перемпция, тъй като по делото е наложена възбрана на недвижим имот на длъжника на 30.12.2016г. и от този момент до постановяване на атакуваното постановление на 15.11.2017г. не е изтекъл визираният от правната норма 2 годишен период. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че след като не са налице предпоставките по т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, то постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно.

Поради изложеното моли съда да отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20179150402131 и му присъди разноските по настоящото.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество е неоснователна:

Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ рег. № 835 на 02.08.2011г. по молба на взискателя и настоящ  жалбоподател  „Алианц България“ АД, гр. София и с молбата са направени конкретни искания за осъществяване на конкретни изпълнителни действия от страна на ЧСИ -  да връчи ПДИ, да извърши справки, да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да извърши опис и оценка на движими вещи и недвижими имоти на длъжника, като е поискал и извършване проучване на имущественото му състояние.

ЧСИ е започнал незабавни действия – връчил е ПДИ на 16.08.11г. на длъжника, присъединил е държавата като кредитор по право за установени публични задължения на длъжника, насрочил е опис на движими вещи. След като неколкократно описът не е бил осъществен, последният насрочен такъв е бил за 19.02.2013г. и с протокол за опис от 19.02.13г. ЧСИ е констатирал, че не е установил наличие на движими вещи, собственост на длъжника, които да могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

След това, с молби от 19.09.2013г., от 17.09.2014г., 25.04.2016г. и 14.09.2016г. взискателят е искал извършване на справки – за трудови договори, движими вещи, недвижими имоти, банкови сметки, без да е посочил конкретно изпълнително действие, което да бъде извършено от ЧСИ. Всеки път е бил уведомяван за резултата от справките. С последната молба е поискал справка в община Сливен за декларирани недвижими имоти и снабдяване с копие от данъчна декларация.

С молба от 16.12.2016г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и такава е била вписана на 29.12.2016г.

Междувременно изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ с рег № 915 на КЧСИ и производството е продължило под № № 20179150402131.

С молба от 03.11.17г. взискателят отново е поискал от ЧСИ извършване на справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжника, с молба от 10.11.2017г. – справки за длъжника като ЕТ.

С резолюция от 10.11.2017г. ЧСИ е установил настъпването на перемпция за времето от 19.02.2013г. до 16.12.2016г. и с постановление  от 15.11.2017г. е прекратил изпълнителното производство по изп. д. № 20179150402131 по описа на ЧСИ рег. № 915 на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Постановлението е връчено на взискателя на 06.12.2017г. и настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на 13.12.2017г.

Въззивният съд намира постановлението на ЧСИ за законосъобразно.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.

Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Еднозначно е възприето както в правната теория, така и в устойчивата съдебна практика, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, то настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това – тоест в случая – това е станало на 19.02.2015г., 2 години след датата, когато е извършено последното изпълнително действие от страна на ЧСИ, кореспондиращо на направено от взискателя искане, а не на 10.11.17г., когато СИ е констатирал този факт или на 15.11.17г., когато е държал изрично постановление за прекратяване на производството.

Това е така, тъй като с ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък и т.н.

В случая ЧСИ е извършвал изпълнителни действия от момента на образуването на изпълнителното дело, като последното такова е било на 19.02.2013г. и от този момент е започнал да тече и 2 годишният срок, приключващ с прекратяване на делото, ако не бъде прекъснат чрез действие по изпълнението.

В промеждутъка от съставянето на протокола за опис от 19.02.2013г. до 19.02.2015г. взискателят е подал само две молби за извършване на справки относно имуществото на длъжника, няма конкретизирано изпълнително действие, което да е възложено на СИ. Доколкото „предприемането“ на изпълнителни действия е акт, произхождащ от СИ, „поискването“ е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действието от страна на съдебния изпълнител. В този смисъл поведението на СИ е функция на поведението на взискателя, тъй като ако последният поиска да бъде приложен определен изпълнителен способ, съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, следователно ангажимент на взискателя е да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Дори бездействието на СИ не оправдава бездействието на взискателя.

Поради това, след като СИ е бездействал, а от своя страна взискателят не е поддържал виталността на изпълнителното производство, то е постигнато от перемпторния ефект с изтичането на двугодишния срок от момента на най-късно осъщественото същинско изпълнително действие, което е станало много преди датата на постановяване на атакуваното постановление. Макар преди тази дата да е наложена от СИ възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, и това изпълнително действие да е осъществено по-малко от 2 години преди издаване на постановлението за прекратяване, за да окаже прекъсващ срока ефект, то е следвало да се вмести в двугодишния отрязък между 19.02.13г. и 19.02.15г., но в него нито са искани, нито са предприемани субстанциални изпълнителни действия. Постановяването на изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство има само констатиращо, не конститутивно действие – то не създава правното положение, а само го оповестява.

Фактът, че след настъпването ex lege на прекратяването на изпълнителното производство ЧСИ е приемал молби за справки от взискателя и е уважил искането му за налагате на възбрана върху имот на длъжника, не може да обезсили прекратителния ефект на перемпцията. Веднъж настъпила, тя оказва своето действие занапред и всички последващи изпълнителни действия, поискани от взискателя или извършени от СИ, са незаконосъобразни и нямат възстановяваща или възобновяваща сила спрямо прекратяването на изпълнителното производство.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважене. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Алианц България“ АД, гр. София, ЕИК 040638060 жалба вх.№ 37586 от 13.12.2017г. против постановление на ЧСИ от 15.11.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № № 20179150402131 на ЧСИ рег. № 915 на КЧСИ и район на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: