Р Е Ш Е Н И Е № 46

Гр.Сливен, 13.07.2018г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение, в публично съдебно заседание на  петнадесети юни, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  104 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 68 от 03.12.2012г, т. V-ІІІ, дело №  876/2012г. на нотариус Н.С.с рег. № 123  и район на  СлРС, като привиден, прикриващ договор за дарение, с правно основание чл. 26 ал.2 предл.5 ЗЗД и иск за разкриване на прикритата сделка, с правно основание чл. 17 ал.1 ЗЗД

          В исковата молба ищецът твърди, че с третия ответник Г.Г. са бивши съпрузи, сключили брак на 20.07.2000г, прекратен с развод с решение от 15.11.2016г по гр.д. № 3560/16г на СлРС.

         Твърди, че след смъртта на нейния баща П.Д., починал на 16.10.2009г, първия и втория ответник, които са му съответно майка и брат, придобили по наследство от общия наследодател- техен съпруг и баща П.Д. собсвеността върху недвижим имот, описан в ИМ.

         Твърди, че решили да прекратят съсобствеността  по отношение на същия имот, като с договор да покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 68/ 03.12.2012г, т. VІІІ, дело №  876/2012 на нотариус Н.С.с рег. № 123  и район на  СлРС, вписан в СВп, неговите майка и брат / съответно първи и втори ответник/ му продали първия 4/6 ид.ч, а втория -1/6 ид.ч, и така той придобил целия имот.

          Твърди, че действителната воля на страните била майката му и брат му да го надарят със своите идеални части, а не да му продават. Целта на продажбата била да заблудят  третия ответник - Г.Г., която  тогава му била  съпруга, че сделката е дарение. Тъй като тя било против сделката да се изповяда като дарение, а майка му и брат му не желаели да има проблеми със съпругата си, тримата решили да сключат договор за покупко-продажба, като след известно време да изготвят документ, който при нужда да бъде използван за разкриване на симулацията, т.к. действителната воля на неговите майка и брат била да дарят идеалните си части на него. По време на сключване на  симулативния договор нито той, нито съпругата му разполагали с парични средства за закупуване на ид.части от имота. Въпреки че в нотариалния акт било записано, че ищецът е заплатил на купувачите продажната цена на имота в размер на 9860лв, тази цена не била плащана, а ид.части му били прехвърлени безвъзмездно. Твърди, че при прехвърляне на собствеността  не е плащал никакви суми, не е поемал никакви задължения, а приел дарението с благодарност. Освен това, посочената в договора цена била силно занижена спрямо реалната пазарна цена и посочена формално, за да се придаде вид на продажбата, като тази цена била дори по-ниска от данъчната оценка за съответните ид.части за 2012г.

           Твърди, че при изповядване на сделката съпругата му била наясно, че продавачите всъщност са имали  желание да надарят с притежаваните ид.ч., че реално не е извършвана продажба, т.к. посочената в нотариалния акт цена не е плащана на продавачите. Към 2012г , нито той, нито съпругата му разполагали с финансови средства, както лични, така и в режим на СИО, с които да платят продажната цена на имота.

          Твърди, че през 2016г, заедно с първия и втори ответник, които са продавачите по договора, съставили насрещен договор/ обратно писмо/, в което отразили действителната си воля,  а именно, че не  желаят настъпването на правните  на продажбата, т.к. по сделката не са платени ,респ.получени никакви пари, а желаят правните последици на дарението.

           Изрично заявили в този насрещен договор, че продажбата е привидна и прикрива дарение. Декларирали, че продажната цена не е плащана, респ.получавана, и че действителната им воля е да сключат договор за дарение , което ищецът приема с благодарност.

          Твърди, че обратното писмо било пазено в тайна от неговата съпруга, която на 19.08.2016г подала искова молба за развод и поискала уреждане на имуществените отношения.  След прекратяване на брака им с развод, тя завела делбено дело - гр.д. № 6644/17г на СлРС, за делба на същия имот, придобит по време на брака и попадащ в режим на СИО. Именно във връзка с изхода от делбеното дело за него се пораждал правен интерес от предявяване на  настоящите два иска.        

           Моли  да бъде прогласена нищожността на договора за покупко - продажба недвижим имот, обективиран в нотариален  акт № 68 от  03.12.2012г, т. VІІІ, дело №  876/2012 на нотариус Н.С., като привиден, прикриващ договор за дарение и бъде обявен за действителен сключения с първия ответник договор за дарение на същия имот.

         Първият и вторият ответник, са подали общ отговор на исковата молба, чрез пълномощник. Признават  иска, както и всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, в т.ч. дарственото намерение и безвъзмездността на сделката, както и съставянето на обратното писмо, в което са отразили действителната си воля, а именно да сключат договор за продажба, но той прикрива договор за дарение. Потвърждават, че подписите, положени в обратното писмо са техни.

        Третият ответник - бивша съпруг на ищцата, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва изцяло исковите претенции  като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.  Оспорва твърдението , че договорът да продажба прикрива договор за дарение.   

        Твърди, че продажната цена на имота от 9860лв е платена  в брой от ищеца и нея като негова съпруга  в деня на самата сделка.     

        Твърди, че е предявила иск  за делба на същия имот, тъй като имали уговорка с ищеца да бъде прехвърлена собствеността върху жилището на техните деца, със запазване  на вещото право на ползване безвъзмездно и безсрочно,  която уговорка  той  не спазил. 

       Твърди, че ищеца завел настоящото дело като ответна реакция на предявения от нея иск за делба на имота, по който било образувано гр..д. № 6644/17г. на СлРС, спряно до приключване на настоящото дело.

       Твърди, че насрещният договор бил изготвен за целите на това дело, Той нямал нотариална заверка нито на подписите, нито на съдържанието, като имал само заверка от нотаруис, че е верен с оригинала, направена  в срока за даване на отговор на исковата молба по гр.д. №6644/17г на СлРС.   

       Счита, че този насрещен договор от 15.04.2016г. не произвежда правни последици, тъй като  не е подписан от нея като съпруга, която по силата на закона придобива ½ ид.ч. от имота., а целта на този договор била да се придаде една по-ранна привидна воля на страните за фиктивното му обявяване като привиден. Счита, че договорът за продажба е сключен в предвидената от закона форма и по него са изпълнение всички условия за плащане на продажната цена, съобразно изискванията на закона.

       Оспорва датата на този  насрещен договор, твърдейки, че е съставен и подписан след 05.01.2018г, т.е. след образуване на делото за делба на имота. Оспорва както верността му, така и неговата истинност.

       В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа предявените  искове и моли да бъдат уважени.  Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

        В с.з. първият и втори ответник, съответно Д. К.Г. и Н. Д., ред. призовани, не се явяват, а се представляват от общ процесуален представител, който поддържа становището в отговора на исковата молба. Не претендира разноски.

        В с.з. третия ответник- Г.Г., ред. призована,  се явява лично с процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски съгласно списък.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Ищецът е син на първия ответник- Д.Г., брат на втория- Н.Д. и бивш съпруг на третия- Г.Г..

        Бракът му с последната е сключен на 20.07.2000г и е прекратен с развод с решение № 878/15.11.2016г по гр.дело № 3560/2016г на СлРС, влязло в сила на  15.11.2016г. 

        На 03.12.2012г, по време на брака му с Г.Г. , с  договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 68, том 8, дело № 976/2012гг на нотариус Н.С.с рег. № 123 и район на действие СлРС, ищецът придобил от първите двама ответници  собствеността върху общо 5/6 ид.части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.541.17.2-11, с а адрес: *******, с предназначение- жилище, апартамент, с площ от 78.08 кв.м., състоящ се от две спални, кухня и сервизни помещения, при посочени граници, ведно с прилежащото избено помещение №11, за сумата от  9860лв, която продавачите заявили, че  получили напълно и в брой от купувача.

       Данъчната оценка на 5/6 ид.части от имота за 2018г е 28 114.25лв , а по нотариален акт -  28 246.60 лв.

       Ищецът е собственик на останалата 1/6 ид.ч. от имота по наследство.

       Тъй като към датата на продажбата той се намирал в брак с ответницата Г.Г., която настоявала сделката да се изповяда като покупко-продажба и за да не бъде нарушен семейния мир,  майката на ищеца предложила сделката  да се по оформи като покупко-продажба, а не като дарение.  Нейното намерение,  както и на брата на ищеца, а и приживе на техния баща  било дарствено, а именно ищецът да получи собствеността върху жилището бевъзмездно, тъй като другият син и втори ответник имал три жилища и нямал претенции към процесното жилище. 

       Това семейно решение било обсъждано в присъствието на св. К.Д., както и в присъствието на св.Д.Х.. Лично пред св.Х.,  ищецът и  ответницата Г.Г. споделили, че не са давали пари по сделката.

        От еднопосочните показанията на тези двама свидетели се установява,  че по сделката не е договаряна и  не е плащана  продажна цена.

        От показанията на другите двама свидетели- св. П.М.и св. М.М., се установи,  че  към момента на сключването на процесния договор, семейството не е разполагало с пълната сума, посочена като продажна цена на имота в нотариалния акт, нито е теглило кредити за закупуване на жилище.  Семейството често искало пари в заем от тъщата на ищеца, които им били предавани от нейния  брат-св. М. и това се е случвало почти всеки месец.

      Видно от представеното извлечение от сметката на ищеца за 2012г, непосредствено преди датата, на която е изповядана сделката, на 30.11.2012г е  била изтеглена сумата 2 605.30лв, след което  крайно салдо е 404.5лв.

       Преди тази дата ищецът е теглил различни суми, но по делото не е установено за какви цели за теглени, респ. какво е плащано с тях.

       По време на брака  ищецът и ответницата Г.Г. отглеждали пчели в с.Овчи кладенец, като постепенно увеличили кошерите си от 20 на 170бр. и полученият мед продавали,  от което получавали доходи.

        От извлечението на банковата сметка на ищеца е видно, че на 15.10.2012г  му  е преведена сумата  6070.26лв от продажба на мед. 

        През 2016г здравословното  състояние на  майката на ищеца се влошило и страните по сделката решили да съставят документ, в който да разкрият каква е действителната им воля.  Документа бил съставен от  адвокат от гр.Стара Загора и подписан от страните по договора в с.Овчи кладенец. Документът нарекли „насрещен договор“ и същият разкрива каква е била действителната им воля, а именно, че не желаят настъпването на правните последици на продажбата, тъй като по сделката не са платени, респ. получени никакви пари, а желаят  правните последици на дарението.

      Те изрично заявили, че сключеният договор за продажба е привиден и прикрива договор за дарение. Декларирали, че продажната цена не е плащана, респ. получавана и че действителната им воля е  била  да сключат договор за дарение, като ищеца приема с благодарност от своите майка и брат  дарението на  общо 5/6 ид.части от имота .

      Този обратен договор е бил видян през 2016г от св.К.Д..

      След развода отношенията между бившите съпрузи се обтегнали и  на 29.12.2017г ответницата Г.Г. завела иск за делба на процесния имот, по който образувано гр.дело № 6644/2017г на СлРС- спряно до приключване на настоящото.

       В  подадената пред СлРС искова молба за делба на имота, тя заявява, че продажната цена на апартамента от 9 860лв е заплатена в брой на двамата продавачи с общи средства на двамата съпрузи.

       В декларация с нотариално заверен подпис от 03.12.2012г, тя твърди, че продажната цена на имота е платена с лични средства на съпруга й и няма претенции към закупения апартамент.            

       Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

        Кредитира показанията на двамата разпитани свидетели- К.Д. и Д.Х., като допустими, относими, преки и непосредствени, безпристрастни  и  безпротиворечиви. 

        Цени показанията на другите двама свидетели- св. П.М.и М.М./ майка и вуйчо на третия ответник/ с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото.    

        Възприема дадените от ищеца в с.з. обяснения по реда на чл. 176 ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото.

       Декларацията от 03.12.2012г с направеното от ответницата Г.Г. извънсъдебно признание  на неизгодни  за нея факти,  съдът цени с оглед на всички  обстоятелства по делото.

        При така приетите за установени факти, съдът достигна до следните правни изводи:

        Предявените искове са допустими, а разгледани по същество- основателни и доказани.

        Първият иск е за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот като привиден, прикриващ договор за дарение, правна квалификация чл. 26 ал.2 изр.1, пр. последно от ЗЗД.

        С него е съединен иск за обявяване действителността на прикрития договор за дарение на недвижим имот, с правно основание чл. 17 ал.1 ЗЗД

        Тъй като и двата иска са установителни, следва да се обсъди въпроса за наличие на правен интерес от предявяването им, който е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.  

        Третият ответник Г.Г. е бивша съпруга на ищцата, а обсъжданата сделка е сключена по време на техния брак,  поради което, тя придобива в режим на  съпружеска имуществена общност ½ ид.част от правото на собственост по силата на чл.21 от Семейния Кодекс. 

         След прекратяване на брака, бездяловата съпружеска общност  преминава в обикновена съсобственост и бившата вече съпруга е завела делбено дело за същия имот, претендирайки да получи  половината имот, респ. паричната му равностойност, което може да бъде осуетено, ако продажбата бъде прогласена за нищожна като привидна, тъй като прикрива договор за дарение.

         Правният интерес на ищеца в случая се извежда от успешното провеждане на настоящото производство, тъй като действителността на договора за продажба е обуславяща за преценката относно наличието на имуществена общност между съделителите по гр.д. № 6644/2017г на СлРС.

         Ищецът твърди, че продажбата е симулативна, тъй като прикрива дарение. Твърди  относителна, а  не абсолютна симулация, защото  цели не само прогласяване на нищожност на привидната сделка, но и разкриване на прикритото съглашение и прилагане на правилата именно на това съглашение.     

         За да е налице симулация е необходимо да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици за пред третите лица, настъпването на каквито не са желали.  

       В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване , че продажбата е нищожна, като прикриваща дарение, тъй като страните по нея не са имали воля да бъдат обвързани от нея, а са я сключили само за да създадат привидни последици, които не са желали да настъпят.

       Симулативният  договор е нищожен на основание чл. 26  ал.2 ЗЗД, независимо от това дали прикрива друга сделка или  не,  съответно  дали е налице относителна или абсолютна симулация .

       При относителната симулация, нежеланата, симулирана сделка е изначално нищожна, но дисимулираната и желана от страните сделка, ако отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда между тях  съответните правни последици, въпреки че са запазили в тайна волята си.     

При относителната симулация, само ако има иск по чл. 17 ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.  

        В настоящия казус страните по сделката са съставили обратен документ,  който нарекли „насрещен договор“, който е  без достоверна дата и съдържа признанието, че привидната сделка- продажбата,  не изразява действителната им воля и че съществува друга, прикрита сделка, която е дарение. В този документ изрично е заявено от страните, че в действителност сключват договор за дарение, а не продажба и че записаната в нотариалния акт  продажна цена от 9860лв не е договаряна, не е плащана и не се дължи. Заявено е също, че имотът е придобит от ищеца напълно безвъзмездно, а той приема  дарението от своите майка и брат  с благодарност. С други думи, обратният документ съдържа признанието, че сделката не изразява действителните правоотношения между страните и че съществува друга, прикрита  сделка - дарение.

        Обратното писмо като  частен  диспозитивен документ не се ползва с достоверна дата, но то може да бъде съставено преди, по време или след извършване на привидната сделка.  Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията за да  има  характер на обратно писмо, нито поставя изискване за специална форма.

        Съдът намира, че ищецът и неговите майка и брат са сключили привиден договор за продажба, който прикрива такъв за дарение, като привидността на продажбата и действителността на прикритото съглашение е установено с нарочно съставения за целта документ – обратно писмо/ contra letter/, с което се разкрива както относителната симулация, така и съдържанието на прикритата сделка- дарението.

        Страните изрично са заявили в това писмо, че  не са броени пари по сделката и не желаят правните последици  на договора за продажба, а на  дарението, което се приема с благодарност  от надарения.

        Това писмо е автентично и съдържа всички необходими елементи от съдържанието на договора за дарение .

        Доколкото обаче обратното писмо не е подписано от съпругата Г.  Г.,  същата не е обвързана от него. По силата на закона тя е придобила право на собственост върху имота, но това не означава, че по силата на закона  става и страна по договора.

       Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни, т.е. обратният документ е договор, който обвързва само страните по него.  Затова неподписалата го страна, не е обвързана от него и за да гарантира правата си по прикритата сделката, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от неучаствалия съпруг.

        Съставеното обратно писмо, сочещо, че в действителност е сключен договор за дарение и че записаната в нотариалния акт цена не е договаряна, не е плащана и не се дължи, е непротивопоставимо и не обвързва неучаствалия в сделката съпруг, но съставлява „начало на писмено доказателство“, създаващо вероятност за симулация, респ. и предпоставка за допустимост на свидетелски показания за установяване на привидността на изразеното в нотариалния акт съгласие.    

        Макар че обратното писмо е подписано само от съпруга –купувач и другия съпруг нито е стана по сделката, нито е подписал обратното писмо, по силата на закона той черпи права от  привидната сделка, защото към този момент е бил в брак с купувача.

         Подчинеността на правното положение на неучаствалия съпруг  на правното положение на съпруга –страна по сделката, касае правата и задълженията, възникващи за него от договора по силата на закона.  Тази подчиненост не се пренася и в процесуалното правоотношение на всеки един от съпрузите- необходими другари. Затова, при противоречие във фактическите им твърдения относно общите факти,  съдът следва да ги преценява с оглед на всички обстоятелства по делото./ арг. от чл.217  ГПК/

         По делото бяха разпитани общо четирима свидетели, които  безпротиворечиво и убедително установиха, че към датата на сключване на привидната сделка, нито ищеца, нито неговата съпруга са имали  средства, с които да заплатят продажна цена на имота, записана в нотариалния акт, нито се събраха доказателства, че за тази цел е бил теглен кредит.

        Бившата съпруга Г.Г. не доказа твърденията си, че продажната цена по нотариалния акт е платена  на купувачите с общи средства на двамата съпрузи.

        Св.Михнева твърди, че дала в заем на дъщеря си сумата 5000лв за закупуване на процесното жилище, но в същото време твърди, че не знае към момента на покупката с какви спестявания са разполагали дъщеря й и зет.

       Св.  М.М. заяви, че семейството постоянно е получавало пари в заем от св. Михнева, което поставя под съмнение тяхната спестовност.

       Макар че семейството е получавало доходи от продажба на мед, няма доказателства, че точно с тези пари е платена продажната цена на имота, респ. част от нея.

       От друга страна, ответницата Г.Г. застъпва две взаимно изключващи се тези. Едната е в отговора на исковата молба и в исковата й  молба за делба, а именно, че продажната цена на имота е платена с общи семейни средства. Втората е изразена в нотариално заверена декларация от 03.12.2012г, в която заявява, че цената на имота е платена с лични средства на нейния съпруг. Именно във връзка с това противоречие съдът цени показанията на нейната майка- св. П.М., която твърди, че дала в заем на дъщеря си 5 000лв за закупуване на жилището. Този заем обаче не може да бъде окачествен нито като лични средства на нейния съпруг, нито представлява  общи семейни средства на двамата съпрузи. Освен това, бившата съпруга не успя да докаже, че семейството е разполагало със спестявания от 5000лв, с които да плати  другата половина от продажната  цената на имота.

         При така събраните доказателства, съдът приема за установено, че страните по договора са изразили воля за прехвърляне на собствеността върху 5/6 ид.ч от  имота и че не е платена продажната цена по договора.

         За успешното провеждане на иска е от значение единствено доказването на  факта, че  страните не са имали воля да бъдат обвързани от правните  последици на договора за продажба, който сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желали, а всъщност  са сключили  прикрита  сделка- дарение, чиито правни последици са целели, т.е. че е било налице дарствено намерение и безвъзмездност на сделката.

         Съдът  намира за успешно доказани твърденията на ищеца, че намерението на продавачите по сделката, както и неговото, в качеството му купувач, е било правото са собственост да не бъде прехвърлено възмездно, а точно обратното- желанието и на двете страни по договора  било ищеца да бъде надарен. Те оформили договора като продажба с една единствена цел- да бъде угодено на съпруга му, но всъщност е налице безвъзмездност на сделката, тъй като продажната цена по нотариалния акт не е договаряна, не е плащана и не се дължи.

           За да се определи прикритата сделка като дарение не е достатъчно тя да е  безвъзмездна, а трябва да се изследва намерението на страните (animus donandi). В този смисъл трябва да се държи сметка за строго личните и етични моменти, които  имат определяща роля при определяне характера на сделката като дарствен акт. Дарението е проява на щедрост, която цели да облагодетелства надарения. Най-често дарствено намерение се среща при сделки между близки роднини, както е и в настоящия случай. Ищецът е син и брат на дарителите, а дарственото намерение е било налице много преди изповядване на сделката. Това е било семейно решение, обсъдено и взето още приживе  и от  бащата на ищеца.

        Не без значение и  е факта, че  братът на ищеца  имал три жилища и   нямал никакви претенции към процесното жилище, както и съпругата му, което също мотивира дарствено намерение.

 Тъй като официалната удостоверителна сила на  нотариалния акт не се разпростира върху частта, в която са отразени изявленията на страните за плащане продажната цена имота, като в тази част представлява  частен свидетелстващ документ, съдът приема, че доказателствената стойност на документа е оборена и плащане на продажната цена не е осъществявано.

        По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.    

        На основание чл.78 ал.2 ГПК, вторият и трети ответник не дължат разноски на ищеца, тъй като с отговора на исковата молба признават иска и не са станали повод за завеждането му.

        На основание чл. 78 ал.3, третият ответник  Г.Г. следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, възлизащи в общ размер на сумата 1771.15лв, включваща: 1500лв- платено в брой адв. възнаграждение,  271.15лв- държавна такса .

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН  на основание чл. 26 ал.2 изр.1 предл.5 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт  № 68 от 03.12.2012, том 8, дело № 976/2012г. на Нотариус  Н.С.с рег. № 123 и район на действие СлРС, вписан в службата по вписванията  с вх.рег № 8256/04.12.2012г ,акт №90, т.27, дело № 4305/2012, по силата на който, Д.К.Г. с ЕГН-********** и  Н.П.Д. с ЕГН-**********,***, са продали на Д. ***, ЕГН- **********,  по време на брака му с Г.М. ***, ЕГН- **********, общо 5/6 ид.части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор  67338.541.17.2.11, попадащ в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.541.17, с предназначение – жилище, апартамент, с адрес: ***********/, с площ по документ- 78.08 кв.метра, брой нива-1, състоящ се от  две спални, кухня и сервизни помещения,  при граници и съседи: на същия етаж: 67 338.541.17.2.12, под обекта- 67 338.541.17.2.9 и над обекта – няма: ведно с  прилежащото избено помещение № 11  с площ  12.18 кв.метра и 3,70% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, върху ПИ с идентификатор № 67338.541.17., като привиден, прикриващ договор за дарение.

 

          ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 17 ал.1 ЗЗД прикритият договор за дарение, с  който Д.К.Г. с ЕГН-********** и Н.П.Д. с ЕГН-**********, са  прехвърлили на Д.П.Д. , ЕГН–**********, общо 5/6 ид.части /4/5 ид.части- първия и 1/6 ид.част-втория/ от описания недвижим имот в нотариален акт № 68/03.12.2012, том 8, дело № 976/2012г. на Нотариус Н. С., с рег. № 123 и район на действие СлРС, вписан в службата по вписванията с вх.рег № 8256/04.12.2012г, акт 90, т.27, дело № 4305/2012. 

 

           ОСЪЖДА Г.М. ***, ЕГН- **********, да заплати  на Д. ***, ЕГН- ********** сумата 1771.15лв / хиляда седемстотин седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/ -  разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: