Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 20.04.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                            

                                    

При секретаря Ивайла Куманова като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 117 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д., пълномощник на Й.Т.А. ЕГН********** *** против решение № 1135/28.12.2017 г. по гр.д. № 2994/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против ЗД „Армеец“ частичен иск с правно основание чл. 386 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 9 136 лв. за нанесени щети по лек автомобил „БВМ 330 ХД“ с ДКН № СН 71 12 АР по комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ настъпили в резултат на ПТП на 23.03.2017 г. в гр. Сливен. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати разноски в размер на 270лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.  Решението е обжалвано, като неправилно и незаконосъобразно, и немотивирано. Посочва се, че изводите на съда са тенденциозни и предубедени, което води до необективност на мотивите. Неправилен бил изводът на съда, че по безспорен начин е доказана груба небрежност от страна на водача. Съдът бил допуснал съществено нарушение на материалния закон, като не се съобразил със събраните по делото доказателства, което водело до незаконосъобразно решение. Страната счита, че в случая има нарушение на разпоредбата на чл. 408 от КЗ, където са били предвидени случаите когато може да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение, като там не влизали случаите на груба небрежност, а само умишлено причинените застрахователни събития. Моли се да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, да се увеличи първоначалната искова претенция изцяло и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Й. – пълномощник на ЗАД „Армеец“ със седалище и адрес на управление *********. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебният акт е законосъобразен и мотивиран. Страната твърди, че в съответствие с приетите по делото доказателства решаващия съд правилно е приел, че са налице редица обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.  Безспорно било установено, че въззивникът е бил допуснал редица нарушения на разпоредбите на общите условия, които са неразделна част от застрахователния договор, сключен с полица № 0306Х0258928 и не е положил дори минималната грижа за опазване на застрахованото имущество. От изслушаните две съдебни авто-технически експертизи се било установило, че към момента на настъпване на процесното произшествие водачът бил управлявал застрахования автомобил с практически негодни гуми със срок на експлоатация повече от десет години е навлязъл в завоя на процесното кръстовище със скорост два пъти надвишаваща критичната скорост за преодоляване на завоя. Твърди се, че е било доказано, че водачът умишлено е предизвикал поднасяне на задния мост на автомобила, т.нар. „дрифт“ и с това си поведение станал пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП. Всичко това сочело, че е налице грубо, небрежно отношение към застрахованата вещ, което е неизпълнение на разпоредбите на застрахователния договор.и се явяват основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.  Страната посочва, че макар да липсва законова дефиниция на понятието „груба небрежност“ практиката приемала, че като такава се определя неполагане на дължимата грижа, която и най-небрежния човек би положил при подобни условия. Управлението на автомобила с негодни гуми и двукратно превишаване на безопасната скорост попада в хипотезата на груба небрежност. В този смисъл е цитирана съдебна практика.  Моли се обжалваното решение да се потвърди. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Страните не са направили нови процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован  не се явява. Представлява се от адв. Д. който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител юриск. Й. заявява , че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 03.01.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.01.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 408 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КЗ е посочено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователно събитие, от лице ,което има право да получи застрахователно обезщетение, като и при неизпълнение на задължения по застрахователния договор от страна на застрахования, което значително, с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в Закон или застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В настоящия случай няма спор между страните, че между тях е налице застрахователно правоотношение по комбинирана застрахователна полица № 0306Х0258928 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ от 06.12.2016 г. В полицата изрично е посочено, че застрахования декларира, че е запознат и приема общите и специални условия по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на местата в МПС, както и че е получил екземпляр от тези условия. Общите условия към застраховките е израз на принципа заложен в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. По делото е приложен екземпляр от общите условия за застраховки на моторни превозни средства „Каско“, в които са посочени в частност случаите, при които застрахователят е освободен от заплащане на обезщетение за причинените щети. В т. 14.5 вр. т. 14 от ОУ е посочено, че не се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС причинена при умишлени действия на застрахования или действия представляващи груба небрежност. В ОУ е предвидено задължение на застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние – т. 50.2.В частта за дефиниции от ОУ е дадено определение на това какво страните разбират под понятието „груба небрежност“ във връзка със сключеният между тях договор В т.17 се казва, че като „груба небрежност“по тези ОУ се квалифицират неизчерпателно посочените действия или бездействия  и примерно се изброяват такива действия на застрахования, които представляват груба небрежност. Сред тях е и управление с гуми чиито технически характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонните условия.  Посочено е също, че „груба небрежност“ е и други случаи, в които вредата е в следствие от самонадейното поведение на водача и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

По делото са изслушани две съдебно-технически експертизи, вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза в отговор на въпрос № 5 е посочило, че в учебната литература са казва, че „каучукът, който е основна съставка в изработването на гумите, над 5-ата си година губи своите свойства на сцепление, дори грайферът да е с голяма дълбочина“. В случая гумите са били около 10-годишни и са били с намален коефициент. По втората съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило, че критичната скорост на движение на автомобила, без да настъпи странично приплъзване и преодоляване на завоя е не по-голяма от 40 км/ч, а скоростта на движение на процесния автомобил по време на настъпване на ПТП е била около 78 км/ч.

Следва да се има предвид при решаване на спора и отразеното в протокол за ПТП № 1642704, в който е посочено, че на 23.03.2017 г. е настъпило ПТП чрез приплъзване на задните колела на автомобила взимайки завой в следствие на което водачът е загубил контрол и се е ударил в бордюр.

Предвид всичко посочено по-горе е безспорно установено, че ПТП при което са причинени процесните щети е настъпило на 23.03.2017 г. след като водачът на застрахования автомобил управлявал същия с много остарели гуми, с висока скорост и след като предприел нарочно приплъзване на автомобила /т.нар. „дрифт“/. Съдът намира, че при това положение безспорно е налице „груба небрежност“ от страна на застрахования, която изключва отговорността на застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Такова поведение дори най-небрежния не би си позволил. Поведението на водача на автомобила е в причинно-следствена връзка с причиненото ПТП и получените щети. Той е управлявал с много остарели гуми, несъобразена скорост и е предприел необмислена маневра. На лице е изключителен принос от страна на водача на МПС за настъпване на ПТП.

В случая се установи проявена груба небрежност от страна на водача на МПС, която е основание за изключване на отговорността на застрахователя съгласно т. 14.5 от ОУ. С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 200.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1135/28.12.2017 г. по гр.д. № 2994/2016 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Й.Т.А. ЕГН********** *** да заплати на„Армеец“ със седалище и адрес на управление ********* деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200.00 ( двеста) лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.