Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 01.03.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                      ВАНЯ АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 120 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 22.12.17г. е постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на перемпция, тъй като дружеството ПСК „Тера строй инвест – Стара Загора“ АД, гр. Стара Загора е обявено в несъстоятелност, поради което на основание чл. 638 ал. 1 от ТЗ се спират всички изпълнителни производства срещу имуществото на длъжника. Спирането на изпълнителното производство означава забрана да се извършват каквито и да било изпълнителни действия по делото. Счита, че двугодишният срок по т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК също не тече докато производството е спряно, поради което то не следва да бъде прекратено.

 Поради изложеното моли съда да отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20128370400318 на ЧСИ рег. № 837.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество е  неоснователна:

Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ рег. № 851 през 2011г. по молба на взискателя и настоящ  жалбоподател  „Акация ДПЖМ“ ООД, с. Кортен, обл. Сливен против длъжника ПСК „Тера строй инвест – Стара Загора“ АД, гр. Стара Загора. С приемо-предавателен протокол делото е образувано под № 318 пред ЧСИ рег. № 837 на 12.03.2012г.

В хода на производството, по различни искания на взискателя са извършвани редица изпълнителни действия от страна на ЧСИ. Последното същинско изпълнително действие – предявяване на протокол за разпределение на страните, е от 26.02.2014г.

С писмена молба от 05.12.2017г., подадена от Борис Борисов – синдик на дружеството-длъжник, същият заявява, че с решение от 10.11.2014г. по т.д. № 119/2014г. на СтЗОС против ПСК „Тера строй инвест – Стара Загора“ АД, гр. Стара Загора е открито производство по несъстоятелност, той е назначен за синдик от 05.12.2014г. и с решение от 22.03.2016г. на СтЗОС дружеството е обявено в несъстоятелност. Синдикът заявява още, че съгласно чл. 638 ал. 1 от ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото на длъжника, а съгласно ал. 4 делото се прекратява, ако вземането на кредитора бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност, а в противен случай е изгубил възможността да претендира своето вземане. Поради това е поискал от СИ, в случай, че по изпълнителното дело са събрани парични средства, те да бъдат преведени по обособената банкова сметка, ***, чието задължение е да попълва масата на несъстоятелността и да събира паричните вземания на длъжника.

С постановление от 06.12.2017г. ЧСИ е констатирал настъпила перемпция и е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Това постановление е предмет на съдебен контрол.

Въззивният съд намира актът на ЧСИ за законосъобразен.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.

Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Постановяването на изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство има само констатиращо, не конститутивно действие – то не създава правното положение, а само го оповестява.

В случая ЧСИ е извършвал изпълнителни действия от момента на образуването на изпълнителното дело, като последното такова е било на 26.02.2014г. и от този момент е започнал да тече и 2 годишният срок, приключващ с прекратяване на делото, ако не бъде прекъснат чрез действие по изпълнението. Тъй като за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, то настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това – тоест в случая – това е станало на 26.02.2016г., 2 години след датата, когато е извършено последното изпълнително действие от страна на ЧСИ – предявяване на протокол за разпределение.

Обстоятелствата, настъпили в този промеждутък не променят крайния резултат.

Вярно е, че съгласно нормата на чл. 638 ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК.

Такова производство е било открито против ПСК „Тера строй инвест – Стара Загора“ АД, гр. Стара Загора с решение от 10.11.2014г., /след последното изпълнително действие/, от 05.12.2014г. е назначен и синдик. Той обаче не е уведомил ЧСИ за настъпването на тези юридически факти, поради което не е могла да се задейства хипотезата на чл. 432 ал. 1 т. 7 от ГПК /отм./ вр. чл. 638 ал. 1 от ТЗ. Обявяването на търговеца в несъстоятелност е станало с решение от 22.03.2016г. /след изтичане срока на перемпцията/. Това означава, че в хода на производството по несъстоятелност ЧСИ не е извършвал никакви изпълнителни действия срещу каквото и да било имущество на длъжника.

Действително, ако такива бяха извършени, тези действия биха влезли в колизия с разпоредбата на чл. 638 ал. 4 от ТЗ, но, освен че липсват действия по изпълнението, няма и данни вземането да е било предявявано/приемано от синдика. При това положение – ако това е било сторено – с прекратяването на изпълнителното производство, независимо на какво основание – правата на взискателя са защитени, без да се накърняват тези на длъжника. Ако не е било сторено – взискателят на двойно основание /поради бездействие и в светлината на производството по несъстоятелност и в изпълнителното производство/ сам се е поставил в невъзможност за принудително удовлетворяване и прекратяването на изпълнителното дело е закономерна последица от това, като отново правата на длъжника не са засегнати от неправомерни изпълнителни действия. След обявяването му в несъстоятелност, дори без законовата перемпция, взискателят губи възможност да реализира вземанията си.

Дори да бе било спряно на основание чл. 432 т. 7 ГПК /отм./ вр. чл. 638 ал. 1 от ТЗ изпълнителното производство и след 22.03.2016г. да бе продължило течението на 2 годишният срок по чл. 433 т. 8 от ГПК, към датата на издаване на обжалваното постановление – 06.12.2017г. той пак би бил изтекъл.

С оглед всичко изложено настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважене. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Акация ДПЖМ“ ООД, с. Кортен, обл. Сливен, ЕИК 200159816 жалба вх.№ 30384 от 22.12.2017г. против постановление на ЧСИ от 06.12.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д.  № 20128370400318 на ЧСИ рег. № 837 на КЧСИ и район на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ЧЛЕНОВЕ: