Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.04.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                  

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 123 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С., пълномощник на Д.И.К. ЕГН********** *** против решение № 15/05.01.2018 г. по гр.д. № 4624/2017 г. на Сливенския районен съд, с което са били изменени определените с решение № 310/09.04.2015г. по гр.д. № 475/2015г. мерки относно упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на малолетното дете Р.К.Ф. ЕГН **********, като е било предоставено упражняването на родителските права на бащата К.Р.Ф. ЕГН ********** *** с настоящ адрес по местоживеене ***, определено е местоживеене на детето Р.К.Ф. при бащата К.Р.Ф. на настоящия адрес на местоживеене ***, определен е режим на лични отношения между майката Д.И.К. и детето Р.К.Ф.. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв., деловодни разноски в размер на 430лв. и д.т. в полза на Бюджета на Съдебната власт в размер на 187.20лв.

В жалбата се сочи, че решението не е в интерес на детето. За да постанови съдебния си акт съдът е взел предвид наложената мярка за неотклонение на въззивницата Задържане под стража. Тя обаче имала временен характер и можело да се приеме, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата при които мерките първоначално са били постановени. Твърди се, че бащата К.Ф. не може самостоятелно да се грижи за детето, че грижите се осъществяват от бабата на бащата и че когато детето е при него то не посещава детско заведение, което не е в негов интерес. Жалбоподателката посочва, че за времето, в което е задържана под стража ежедневните грижи ще бъдат поети от нейната майка, с която живеят в едно домакинство, а също така може да разчита и на помощ от сестра си, която се е преместила да живее от с.Жельо войвода в гр.Сливен и е започнала тук работа. Посочва се също, че бащата е осъждан, за това, че управлявал автомобил докато се е намирал под влияние на алкохол, което говори за лоши възпитателски качества на бащата. В противовес майката не била осъждана и се счита за невинна до доказване на противното с влязла в сила присъда. Моли се да се отмени обжалваното решение изцяло и да бъде отхвърлен предявения иск за изменение на мерките по отношение на детето Р.. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник на К.Р.Ф. ЕГН ********** ***. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебният акт е законосъобразен и мотивиран. Страната твърди, че с оглед предходното определяне на упражняването на родителските права безспорно било настъпило съществено изменение в обстоятелствата, които довят до влошаване на положението на детето при майката. Посочва се, че дори и да бъде променена мярката от Задържане под стража в друга по-лека Гаранция или Домашен арест с оглед престъпното деяние, което е извършила майката отглеждането на детето би било неблагоприятно при нея. А в същото време се наблюдавало подобрение на положението при бащата. От свидетелските показания се било установявало ,че въззиваемият е грижовен родител и полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Той действително бил подпомаган от своята баба при отглеждане на детето, но и въззивницата била подпомагана от майка си. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

         В с.з. въззивницата К., редовно призована се явява лично и с адв.С., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

         Въззиваемият Ф., редовно призован в с.з. не се явява лично. Представлява се от адв.П. , която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От тях се установи, че въззивницата е осъдена по НОХД № 142/2018г. по описа на СлОС на 1 година и 10 месеца Лишаване от свобода, като при изтърпяване на наказанието следва да се приспадне времето през което тя е била задържана под ареста, считано от 11.09.2017г.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 09.01.2018 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 19.01.2018 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.59 ал.9 от СК е предвидена възможността, ако обстоятелствата, при които е бил определен режимът на упражняване на родителски права, местоживеене на децата, издръжка, режим на лични отношения, бъдат изменени съдът да измени вече постановените мерки и да постанови нови. Действително за да се стигне до изменяне на постановените мерки е необходимо да е налице едно по-съществено и трайно изменение на обстоятелствата. В конкретния случай такова изменение е налице. Първоначално упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р.К.Ф. е било предоставено на майката въззивницата К.. Това е станало с решение № 310/2015г. по гр.д. № 475/2015г. по описа на СлРС. След постановяване и влизане в сила на това решение въззивницата през м.септември 2017г. първоначално е била задържана за извърш4ено престъпление, а по-късно на 19.03.2018г. по НОХД № 142/2018г. по описа на СлОС е сключила споразумение с Прокуратурата на РБългария, по силата на което същата следва да изтърпи наказание Лишаване от свобода при Общ режим със срок от 1г. и 10 м. В сключеното споразумение е предвидено, че ще бъде зачетено времето през което въззивницата е била задържана под стража от 11.09.2017г. Въпреки това е видно, че за един много продължителен период от време майката няма да има възможност лично да упражнява родителските права и да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето Р.. При това положение родителските права следва да бъдат предоставени на бащата въззиваемият К.Ф., който видно от социалния доклад с помощта на своята баба свид.П.Б.успява да създаде добри и безопасни условя за отглеждане на детето Р.. Действително детето през времето когато е било отглеждано от баща си не посещава детско заведение, което е желателно при здраво дете на неговата възраст, тъй като по този начин детето би се социализирало. Наблюдението върху начина по който бащата отглежда детето и въпроса дали той го поставя в риск са от компетентността на Дирекция Социално подпомагане – Сливен, които и след постановяване настоящото решение следва периодично да извършват наблюдение и да се грижат за защита интересите на детето Р.. Съдът намира за несъстоятелно искането на въззивницата родителските права да не бъдат предоставени на бащата Ф., а във времето в което тя изтърпява наказанието си грижи за детето да полагат майка ѝ, сестра ѝ и трети на семейството лица. Детето е било изпратено при бащата именно от бабата по майчина линия свид.С.  К. поради невъзможност тя да се справи със служебните си ангажименти и с ангажимента по отглеждан е на детето. Задължение на родителите е те да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата си и не следва при хипотезата, когато един от родителите има възможност и не се отказва от отглеждането и възпитаването на детето фактическото отглеждане и възпитание да се извършва от трети лица.

         Тъй като настоящите изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

         По делото са били претендирани разноски от въззиваемия в размер на 800.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава нито с фактическа , нито с правна сложност. Касае се за едно дете и по делото има проведено едно, единствено съдебно заседание. Възиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба и процесуалният и представител е взел участие в проведеното съдебно заседание. Съдът намира, че на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно разпоредбите на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 21 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400.00(четиристотин) лева.

 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/05.01.2018 г. по гр.д. № 4624/2017г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.И.К. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.Ф. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.