Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   51

 

гр. Сливен, 02.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА      

ЧЛЕНОВЕ:       МАРТИН САНДУЛОВ

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №124 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №301/07.04.2017г. по гр.д.№5144/2016г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна, че ответницата М.Т.Я. дължи сумата от 151,85лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги, съгласно Договор за предоставяне на мобилни услуги №700117587617072013-28233589 от 17.07.2013г., обективирано във фактури №№1147532547/22.10.2013г.; 1149554114/22.11.2013г.; 1151508869/22.12.2013г.; 1153708583/23.01.2014г. и 1155321489/22.02.2014г., мораторна лихва в размер на 49,41лв., начислена за периода към 10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.10.2016г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 325лв. С решението са присъдени разноски ответника в размер на 400лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна чрез пълномощник адв. К.К. *** и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалваното решение на СлРС е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че от представените по делото доказателства се установявало категорично наличието на облигационно правоотношение между ответницата и „БТК“ ЕАД за доставка на мобилни услуги. В тази връзка „БТК“ ЕАД е издала фактури, посочени в заявлението и в заповедта за изпълнение, в които подробно са описани услугите, които М.Я. е ползвала, цената, която се дължи за всяка услуга и периода, в който услугата е ползвана. Представени са и детайлизирани справки и извлечения от фактурите относно тези обстоятелства – услуга, вид, период, единична и обща цена, както и дата, час и времетраене на обажданията. По отношение на фактурите, посочва, че в ЗСч няма изискване първичен счетоводен документ да съдържа подпис на получател. С оглед изложеното счита, че е установено задължението за заплащане на главницата за доставени мобилни услуги по процесните фактури. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените против ответника искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство М.Т.Я. чрез пълномощник адв.Г.М.. С отговора се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Направен е подробен анализ на мотивите на първоинстанционния съд и са изложени съображения относно тяхната правилност и законосъобразност. По отношение на претендираното плащане по сметка №1147532547 с период на отчитане 22.09.2013г. – 21.10.2013г. посочва, че е настъпила частична погасителна давност, тъй като заповедното производство е от 18.10.2016г. Посочва, че ищецът е допуснал редица процесуални нарушения – неизпълнение на изискванията за цесията по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД; липса на представителна власт; представяне на негодни доказателства; погрешно начислени суми, за които е настъпила погасителна давност. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение изцяло за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. дружеството въззивник „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. К.К. ***, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Развива аналогични на тези, изложени във въззивната жалба съображения относно неправилността на първоинстанционното решение и основателността и доказаността на предявените от дружеството искове. Претендира разноски.

Въззиваемата М.Т.Я., редовно призована, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник адв.М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора съображения. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. 

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за предоставяне на мобилни услуги №700117587617072013-28233589 от 17.07.2013г. /главница и мораторна лихва/, сключен между ответницата М.Т.Я.  и „БТК“ ЕАД, за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращи правното си основание в чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като е приложил неправилно материалния закон.

Съдът намира за изцяло основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника в първоинстанционното производство М.Т.Я. и „БТК“ ЕАД Договор за предоставяне на мобилни услуги от 17.07.2013г., със срок на действие 12 месеца.

От събраните пред районния съд писмени доказателства се установява безспорно, че между “БТК” ЕАД, гр.София и М.Т.Я. е налице сключен на 17.07.2013г. договор за мобилни услуги с избран промоционален план „MaxCall M“, със срок на действие 1 година, с изрично посочени в договора промоционални цени на месечна абонаментна такса, включени услуги и единични цени на услугите. Договорът е подписан собственоръчно от ответницата М.Т.Я., която не оспорва сключването му.  Налице е сключен в писмена форма между страните двустранен, неформален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна.

От представените по делото месечни сметки, ведно с детайлно извлечение за услуги и детайлизирана справка за съответното за всеки месечен отчетен период потребление на мобилни услуги от абоната – ответницата с посочени часове на провеждани разговори, времетраене, мобилен номер, с който разговорите са провеждани, вид на обаждането и стойност на услугата, се установява безспорно предоставяне от страна на мобилния оператор на договорените по договора услуги и категоричното им ползване от страна на ответницата. Както бе посочено, от тези справки и издадени сметки, се установява по ясен и категоричен начин използваните от ответницата услуги в периода на действие на договора, техния вид, цена, времетраене /относно разговорите/, поради което възраженията в отговора на исковата молба са неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че представените месечни сметки не били фактури и не отговаряли на изискванията на ЗСч. Напротив, представените месечни сметки съдържат всички необходими реквизити и надлежно удостоверяват месечното задължение на абоната и периода за плащане.

С оглед изложеното съдът намира, че са установени по безспорен начин вземанията на мобилния оператор по надлежно сключения договор за ползване на мобилни услуги за процесния период /22.09.2013г. до 21.02.2014г./ по надлежно описаните фактури /месечни сметки/, приложени по делото.

Във връзка с възражението за погасяване по давност на част от вземането по първата фактура /месечна сметка/ №1147532547/22.10.2013г. с период на отчитане 22.09.2013г. – 21.10.2013г., следва да се посочи, че същото е неоснователно. Задължението по тази месечна сметка за посочения отчетен период в размер на 36,71лв. с ДДС е със срок на плащане до 08.11.2013г., т.е неговата изискуемост е настъпила на 09.11.2013г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 17.10.2016г., преди да се изтекли три години от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, то съгл. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.116, б.“б“ от ЗЗД погасителната давност спрямо това вземане е категорично прекъсната.

С оглед предоставянето и ползването на мобилните услуги, за ответницата е възникнало насрещното задължение да заплати цената им. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответницата, носеща доказателствената тежест, за заплащане стойността на използваните по договора мобилни услуги по процесните пет месечни фактури. Задължението на ответницата по Договора за мобилни услуги по тези фактури възлиза на общата сума от 151,85лв.

Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за мобилни услуги, на задължението му за заплащане стойността на ползваните такива в уговорените срокове, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.

С оглед установеното просрочие на дължимата стойност на потребените услуги, съгласно уговорките в договора, ответницата дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и съответно обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху всяка главница, считано от деня на забавата до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Размера на обезщетението, съдът определи на основание чл.162 от ГПК с помощта на програма за изчисляване на законна лихва и възлиза на общата сума от 49,41лв.

По делото безспорно е установено, че вземанията на мобилния оператор „БТК“ ЕАД по въпросния Договор за предоставяне на мобилни услуги №700117587617072013-28233589 от 17.07.2013г., сключен със М.Т.Я. на прехвърлени на последователно на „СГ Груп“ ООД с договор за цесия от 29.05.2015г., а впоследствие на ищцовото дружество „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна с валиден договор за цесия от 12.05.2016г. От приложенията към съответните договори категорично се установява прехвърлянето именно на вземането спрямо ответницата по процесния договор за мобилни услуги. Нарочни уведомления за двете последователни цесии, депозирани с исковата молба и изходящи съответно от старите кредитори чрез надлежен пълномощник, са връчени на длъжника М.Т.Я. с книжата по делото на 28.12.2016г. С оглед задължителната за съда практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, получаването на уведомлението за цесията като факт, настъпил в хода на процеса, следва да бъде съобразен от съда. Въззивният съд споделя извода на районния съд относно наличието на редовна цесия, надлежното уведомление на длъжника и пораждането на правно действие на цесията спрямо последния. В тази насока няма възражения във въззивната жалба. Следва само да се отбележи, че съдът не констатира нарушения при извършването на двете последователни цесии, които безспорно имат предмет процесното вземане спрямо въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство и са й надлежно съобщени чрез връчване на нарочните уведомления, наред с исковата молба.

Тъй като длъжникът не твърди и не доказа плащане на прехвърлените вземания, то цесионерът – ищцовото дружество в първоинстанционното производство „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна се явява надлежен носител на тези вземания.

С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задълженията на ответницата в първоинстанционното производство М.Т.Я. по договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен на 17.07.2013г. с „БТК“ ЕАД, надлежно цедирани спрямо цесионера „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна. Поради това предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.

Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2016г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново по същество, с което да уважи изцяло исковите претенции като основателни и доказани.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да се присъдят в пълен размер разноските, направени в първоинстанционното производство в размер на 435лв. и в заповедното производство в размер на 325лв., както и тези, направени пред въззивната инстанция, с оглед основателността на въззивната му жалба в доказания размер от 410лв.

С оглед изхода на спора, на ответницата в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и в частта, с която такива са й присъдени в размер на 400лв.

С оглед основателността на въззивната жалба, на въззиваемата М.Я. не се дължат разноски пред въззивната инстанция и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №301 от 07.04.2017г., постановено по гр.д. №5144/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че  М.Т.Я. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление: **********, в качеството му на цесионер, сумата от 151,85лв /сто петдесет и един лева и осемдесет и пет ст./, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги, съгласно Договор за предоставяне на мобилни услуги №700117587617072013-28233589 от 17.07.2013г., сключен между нея и „БТК“ ЕАД, гр.София, обективирани във фактури №№1147532547/22.10.2013г.; 1149554114/22.11.2013г.; 1151508869/22.12.2013г.; 1153708583/23.01.2014г. и 1155321489/22.02.2014г., мораторна лихва в размер на 49,41лв. /четиридесет и девет лева и четиридесет и една ст./, начислена към 10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.10.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2797/18.10.2016г. по ч.гр.д.№4273/2016г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА М.Т.Я. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД, ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление: **********, както следва: сумата от 325лв., представляваща направени в заповедното производство разноски; сумата от 435лв., представляваща направени в първоинстанционното исково производство разноски и сумата от 410лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.