Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 43

 

гр. Сливен, 27.03.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    СТЕФКА МИХАЙЛОВА              

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  Д.  N 125  по описа за 2018  гоД., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1142/29.12.2017 г. по гр. Д. № 4765/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод сключеният с акт. № 534 на 04.11.2005 г. в гр. Сливен граждански брак между М.В.М. ЕГН ********** *** и М.В.М. ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на основание на чл. 49 от СК. С решението родителските права спрямо родените по време на брака малолетни деца В.М.М.  ЕГН ********** и Д.М. М. ЕГН ********** са предоставени за упражняване от бащата М.В.М., като местоживеенето на децата е определено на адрес гр. Сливен, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 22. Майката М.В.М. е задължена да заплаща на бащата М.В.М., като баща и законен представител на малолетните деца , ежемесечна издръжка в размер на по 180лв. за всяко дете, считано от датата на постановяване на съдебното решение, до навършване на пълнолетие или настъпване на друго законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното  й изплащане. На майката  М.В.М. е определен свободен режим на лични контакти с децата, а като задължителен – всяка първа и трета седмица на месеца от 17ч. на петъчния ден до 9.00 ч. в понеделник, при условие, че петък е неучебен ден майката да взема децата от 17 ч. в четвъртък, а ако понеделникът е неучебен ден – децата да останат при майката до 9.00 ч. във вторник, както и един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с отпуска на бащата, както и всяка четна година децата да са при бащата по време на коледните празници, а през новогодишните и великденските празници при майката, а при всяка нечетна година – децата са при майката на коледните празници, а през новогодишните и великденските празници - при бащата. С решението е постановено след прекратяване на брака М.В.М. да носи предбрачното си фамилно име С..

Подадена е въззивна жалба от М.В.М., чрез пълномощника й  - адв. Д.Й., като решението е обжалвано в частта относно упражняването на родителските права върху родените по време на брака малолетни деца и свързаните с него местожителство на децата, издръжка и режим на лични контакти. Твърди се, че в тази част решението е постановено при превратен избирателен анализ на събраните по делото доказателства, част от които са събрани в нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава доказателствената им стойност.  Излагат се подробни съображения за допуснатите от съда нарушения при изслушването на двете деца в синя стая. Сочи се, че детето В.е било подложено на разпит в продължение на два часа, по списък от въпроси представени от ответника, и така изслушването не е извършено от съдията–докладчик, а от ответника, при което детето е знаело, че баща му чува всички отговори.  Самите въпроси не са били формулирани по начин, който да дава възможност детето да отговаря спокойно, адекватно и искрено. Освен това районният съд не е преценил всички относими към интереса на децата обстоятелства. Съдът е изградил изводи, основани на предположения, и се излагат съображения в подкрепа на тази теза. Съдът е подходил формално при прилагането на утвърдените критерии в съдебната практика, не ги е обсъждал във връзка със събраните доказателства.  Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събраните писмени и гласни доказателства, необосновано не е коментирал защо не дава вяра на някои от тях. В обобщение се иска да бъде отменено обжалваното решение в посочените във въззивната жалба части и да се постанови друго, с което упражняването на родителските права спрямо малолетните деца да бъде предоставено на майката, като бъде определено и местоживеенето на децата на адреса, посочен в жалбата.  Да бъде определен обичаен режим на лични контакти на бащата и той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв. за детето В.и 120 лв. за детето Д.. Направено е доказателствено искане, свързано с обстоятелството, че на 9.11.2017г. М.М. е подал сигнал в агенция „Социално подпомагане“ Сливен, че децата са били поставени в рискова ситуация по времето, през което са били при майка си. По този сигнал била извършена проверка след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Поради това се иска да бъдат допуснати гласни доказателства  - обяснения  на социалния работник Д.Т.С. – И. относно обстоятелствата и фактите, които са й станали известни при извършване на проверката по сигнал от 9.11.2017г., подаден от бащата М.М., като свидетелят бъде призован по месторабота, а именно чрез Агенция „Социално подпомагане“ – Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се излагат съображения относно нейната неоснователност. Сочат се контрааргументи на наведените в жалбата твърдения. Направено е искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, а именно П.К.В., която ще бъде водена от страната, и Т.Й.Г., която да бъде призована на адрес *******, които ще установяват различни факти и ще свидетелстват за различни обстоятелства.

        В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. В писмена защита процесуалният представител на въззивницата поддържа подадената жалба. Развива съображения, че фактическата обстановка, доколкото е била изяснена в първоинстанционното производство, не кореспондира с крайните правни изводи на съда. Интересът на децата налага упражняването на родителските права да бъде възложено на майката. В подкрепа на тази теза са крехката възраст на детето Д. и предпубертетната възраст на детето В.– възраст, която изисква полагането в пълен обем на лични и непосредствени грижи, както спокойствие и душевен комфорт, зависещ в максимална степен от връзката дете-майка. Силен аргумент е и полът на детето В., като нуждата от майчина грижа и подкрепа е необходима. Сочи се, че първоинстанционният съд не е посочил каквито и да е доказателства, че майката се отнася лошо или безразлично с децата, че влияе зле на възпитанието им, че им вреди морално и им създава неподходящи, непристойни или обществено неприемливи навици. Изводите на РС са в противоречие с трайната съдебна практика и се сочи такава. В обобщение се поддържа, че децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родите,л който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности, а в случая безспорно е, че този родител е майката.

        В с.з. въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. В писмена защита процесуалният представител на въззиваемия развива съображения, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че бащата винаги се е грижил за децата, дори и след раздялата е насърчавал контактите на децата с майката, докато обратното – майката демонстрира негативно отношение към бащата, което се проявява и в присъствието на децата. Така бащата осигурява постоянна и неизменна родителска грижа при свободна комуникация на децата с майката, докато отсъствията на майката във връзка с работата й не й позволяват компенсиране на липсата на родителска грижа от свободния родител – бащата, тъй като тя често препятства връзката на бащата с децата, като не желае да говори с него. Развиват се аргументи относно грижите, които бащата полага за децата за това, че се интересува от тяхното възпитание и образование. В обобщение се сочи, че бащата е този родител, който въпреки влошените отношения с майката повече съумява да включи участието и на двамата родители в грижата по децата. Полаганите от него грижи са постоянни и не са изолирани. Освен това той полага грижите лично, без да разчита на помощта на трети лица. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда, постановил атакувания акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва с оглед на обстоятелството, че въззивният съд изслуша двамата родители. Констатира че и двамата изразяват желание  да упражняват родителските права спрямо децата, както и че двамата са осигурили добри битови условия за живот на децата. Съдът се запозна и с протокола от изслушването на детето В., както и с изготвения по време на изслушването видеозапис.

Основният спор между страните, предмет на въззивното производство, е този на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните деца.

Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод, като дава подробни указания. Изрично е посочено, че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай, "от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай". Следователно съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето/не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето след развода /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение, че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства,  не може да се приеме, че полът и възрастта на детето може да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права. Те са част от всички съотносими при преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не може да бъде определена като точна и задълбочена. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.

В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.

Не подлежи на съмнение желанието и на двете деца да живеят заедно с родителите си, което обаче с оглед на сложилите се между родителите отношения е невъзможно. Съдът не поставя под съмнение и привързаността на децата едно към друго, поради което счита, че е неприемливо те да бъдат разделени, като родителските права спрямо едното бъдат предоставени на единия родител, а спрямо другото - на другия. С оглед възрастта на децата разделянето би повлияло негативно на неукрепналата детска психика и би могло да доведе до проблеми при възпитаването и израстването на всяко едно от тях. Ето защо, както и районният съд е приел, въззивната инстанция счита, че родителските права спрямо двете деца следва да бъдат предоставени на единия от родителите, а на другия да бъде предоставен свободен режим на лични отношения.

До момента на фактическата раздяла на родителите децата са живели в семейна среда, в която са се чувствали сигурни, обгрижвани и обичани. Решението на майката да напусне семейното жилище е повлияло на детската психика, което ясно е установено в хода на изслушване на голямото дете – В., в тъй наречената „синя стая“. За да прецени при кой от родителите следва да останат децата, съдът се съобрази с всички посочени по-горе обстоятелства, които законът и съдебната практика са наложили. Съдът счита, че и двамата родители имат необходимите възпитателски качества, както и че двамата са привързани и обичат децата си. Поведението на всеки един спрямо децата обаче влияе на тяхното възпитание и израстване. В този смисъл не може да бъде пренебрегнато изразеното от голямото дете огорчение от някои от постъпките на майката, които, макар и да не са довели до отчуждение, оставят усещането, че детето търси причината за разпаднатото семейство именно в майката. В хода на изслушването самото то дава няколко примера, когато се е чувствало пренебрегнато и недостатъчно обгрижвано от майката, която е прехвърлила тези грижи върху други деца или нейни близки. Заключението на психолога, провел изслушването, отрича възможността детето да е било манипулирано от бащата. Разбираем е стремежът на майката да форматира живота си за в бъдеще като го промени и изгради по нов начин, но не може да се пренебрегне обстоятелството, че тези нейни стремежи накърняват до голяма степен интереса на децата и пречат на тяхното нормално възпитаване и израстване. Обратно, след фактическата раздяла са налице безспорни доказателства, че бащата проявява грижи, привързаност и отделя време за общуване и възпитаване на двете си деца, още повече, че той е полагал такива грижи още докато са живели в едно семейство.

От друга страна са налице доказателства по делото, че сложилите се лоши отношения между бившите съпрузи влияят и на децата. Майката пренася това свое лошо отношение към бившия съпруг, като се опитва да го насажда и в децата. По време на изслушването детето В.категорично не приема отношението на майката и на неин близък към бащата, като този инцидент за детето очевидно се явява абсолютно неприемлив и то се старае и демонстрира подкрепата за баща си. Детето заявява, че когато е при майката, са ограничени контактите й с бащата, докато обратното, когато е в дома при баща си по никакъв начин не са препятствани контактите с майката – лични срещи или телефонни разговори. Така съдът приема, че в случая бащата има поведение, чрез което проявява щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика, проявява благородство към бившата съпруга като чрез личния си пример се старае да не допуска настъпването на отчуждение между децата и майката. Безспорно е също, че той осигурява възможност на децата за различни игри, което не се случва, когато те са при майката. Вярно е, че материалните възможности на майката към този момент са по-големи от тези на бащата, но преценени в съвкупност, доказателствата по делото сочат, че при бащата децата се чувстват повече в позната, обичана среда, където са им осигурени всички нормални битови условия и имат възможност за занимания, подпомагащи възпитанието и обучението им. Откъсването на децата от тази среда и опитите на майката да ги „включи“ в новата среда, която тя се опитва да изгради за себе си, очевидно травмира децата, след като те не приемат това положение, което е несъмнено от изслушването на голямото дете В., която с огорчение отбелязва, че когато майка й има гости, на децата не се обръща внимание, т.е. те се чувстват пренебрегнати.

В обобщение настоящият състав счита, че родителските права спрямо малолетните деца към този момент следва да бъдат предоставени на бащата, като на майката е определен достатъчно свободен режим на лични отношения, което да й даде възможност да коригира своето поведение спрямо децата, за да възвърне в пълнота доверието им към  нея. Тя трябва с внимание и търпение, а не с насилие и рязко, постепенно да ги накара да приемат последиците от раздялата с бащата.

Съдът не поставя под съмнение обичта, която майката изпитва към децата си, нито омаловажава чисто материалната й възможност да осигури средства за живеене на децата. При съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, съдът е дал превес на тези, които е счел за максимално съответстващи на заложените от правните норми критерии.

Следва да се отбележи, че при извършването на тази преценка, съдът се е абстрахирал напълно от въпроса за вината, като фактор за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните, още повече, че този въпрос не е бил предмет на обсъждане в производството. Приел е, че поведението на всеки от бившите съпрузи спрямо другия не влияе върху качествата му на родител. Ръководил се е изцяло и единствено от най-добрия интерес на непълнолетните деца, който е поставил в основата на разсъжденията си, и след обективната съпоставка между двете възможности, е констатирал къде безспорно той ще бъде максимално защитен.

Съдът не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на майката да прояви всеотдайността и любовта си към децата, да поддържа емоционална и духовна връзка с тях.  Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него ищцата ще формира поведението си. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. Но, тъй като решаващият мотив винаги е интересът на децата, към момента съдът счита, че за щастието и душевния им интегритет е изключително важно те да не бъдат повече подлагани на психологичен натиск, нито да се деформира съзнанието им чрез отричане на някой от родителите и изключването му от живота на децата. Това следва да е движещият мотив и за всеки от родителите, поради което най-силната проява на родителска обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие в името на спокойствието на детето, е висш израз на родителска обич, достойнство и мъдрост, който е  въпрос на личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.

В съответствие с така изложените съображения, въззивният съд счита, че родителските права спрямо децата В.и Д. следва да се предоставят за упражняване на бащата, като при него бъде определено и местоживеенето на децата.

Поради това в тази част първоинстанционното решение е правилно и като цяло следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1142/29.12.2017 г. по гр. Д. № 4765/2016 г. на Сливенски районен съД.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в частта по въпроса по чл. 59 ал.2 от СК в едномесечен срок от връчването.

                             

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: