Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №52

 

гр. Сливен, 02.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №128 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, против Решение №984/06.11.2017г. по гр.д.№732/2017г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено на основание чл.200, ал.1 от КТ, „АСО Сириус“ ЕООД, гр.София да заплати на В.П.В., както следва: сумата от 49000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.09.2016г. до окончателното й изплащане, като иска над този размер до пълния предявен от 80000лв. е отхвърлен като неоснователен; сумата от 889,11лв., представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лекарства и санитарни материали, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.09.2016г. до окончателното й изплащане, като иска над този размер до пълния предявен от 1270,15лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени на страните разноски по съразмерност и ответното дружество е осъдено да заплати съответна държавна такса върху уважените размери на исковите претенции в размер на 1995,56лв. и разноски за експертизи в размер на 518,44лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „АСО Сириус“ ЕООД, гр.София в осъдителните за дружеството части.

            В жалбата си дружеството въззивник чрез пълномощника адв. Д.С. посочва, че първоинстанционно решение в неговите обжалвани части, с които исковите претенции са уважени и дружеството е осъдено да заплати съответните размери на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и разноски, е неправилно. Посочва, че не спори относно наличието на трудово правоотношение между него и ищеца, както и относно настъпването на трудова злополука на 29.09.2016г., изразяваща се в настъпило ПТП. Посочва обаче, че по време на ПТП ищецът, видно от събраните по делото доказателства, е бил без поставен обезопасителен колан на предната седалка до шофьора, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Поради това са настъпили и уврежданията му при претърпяното ПТП. Поведението на ищеца е укоримо, изразяващо се в неизпълнение на правилата за безопасност, определени в ЗДвП и представлява груба небрежност, обосноваващо намаляване на обезщетението с повече от 50%. Освен това, въззивникът счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост. В случая било установено, че в резултат на трудовата злополука, ищецът е получил пост травматични увреждания, които не са невъзвратими и за цял живот и които не са довели до инвалидизирането му. Ищецът бил в процес на възстановяване, макар и случилото се да намира отражение върху психиката му. Поради това счита, че  присъденият размер от 49000лв. за неимуществени щети е прекомерен и се явява несправедлив. Поради това, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговите обжалвани осъдителни части.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. дружеството въззивник „АСО Сириус“ ЕООД, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемият В.П.В., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.Д., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Моли съдът да му присъди разноски по Закона за адвокатурата, тъй като неговият доверител е в затруднено материално положение и не може да заплаща адвокатски хонорар.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното първоинстанционно решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесните повреди, получени в резултат на трудова злополука на 29.09.2016г. в размер на 80000лв. /съгласно изменение на цената иска, допуснато с протоколно определение от 20.07.2017г./, ведно със законната лихва от датата на увреждането и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лекарства и санитарни материали, вследствие претърпяна трудова злополука на 29.09.2016г. в размер на 1270,15лв., ведно със законната лихва, считано от увреждането,  намиращи правното си основание в чл.200 от КТ.  

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За да възникне отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните; 2. увреждане на здравето на работника, настъпило в резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи или на професионално заболяване – временна или трайна неработоспособност или смърт; 3. наличие на претърпени вреди – имуществени и неимуществени и 4. причинна връзка между трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите вреди за пострадалия работник. 

В случая между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че ищецът В.П.В. е работил по трудово правоотношение при ответното дружество „АСО Сириус“ ЕООД, като е заемал длъжността „охранител“ към момента на злополуката – 29.09.2016г.  

Между страните не се спори, че въпросната злополука – ПТП на 29.09.2016г. около 20,00 часа, на 2 км. От с.Калояново, общ.Сливен, на път І-6 на 403 км Бургас – Сливен, е станала при придвижване на ищеца В. по обичайния път от работното място до основното място на живеене и е призната с нарочно, влязло в сила, Разпореждане №19990/07.12.2016г. на НОИ за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.

По делото е установено /заключението на съдебно-психиатричната експертиза, в което изрично е цитирано и обсъждано ЕР на ТЕЛК №2986/27.06.2017г./ наличие на увреждане, довело не само до времена неработоспособност – 240 дни до 26.05.2017г., но и призната с посоченото ЕР на ТЕЛК трайно намалена работоспособност 58%. С това ЕР, определения процент на ТНР е за водеща диагноза: Счупване на други части на подбедрицата, като изрично признат за последица от трудовата злополука – „Състояние след бималеоларно счупване на лява подбедрица. Сублуксация. Операция на 1710.2016г. и на 22.11.2016г. Обездвижване на лява глезенна става. Органично разстройство на личността“.

Не се спори и относно уврежданията на работника – ищеца В., настъпили в резултат на трудовата злополука - бималеоларно счупване на лява подбедрица; субарахноидални кръвоизливи с наличие на кръв в ликворните пътища, тежък оток на мозъка, изпадане в безсъзнателно състояние за неопределено време и изпадане в шоково състояние; счупване на стените на десния максиларен синус с наличие на кръв в тях и други, сравнително по-повърхностни увреждания; Черепно-мозъчна травма, довела до посткомоционен синдром /посттравматичен органичен мозъчен синдром/, ретроградна и антероградна амнезия, органично разстройство на личността, т.е. разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция.

Безспорно са претърпени от въпросната трудова злополука както имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства, медикаменти  и санитарни материали, така и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от посочените множество увреждания.

От заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза, безспорно по делото е установена и причинно-следствената връзка между въпросните увреждания, довели до 58% трайно намалена работоспособност и трудовата злополука /въпросното ПТП от 29.09.2016г./.

По отношение на имуществените вреди следва да се посочи, че макар и въззивника да обжалва решението в тази част, то съображения относно неправилността му в тази част, няма изложени. Въз основа на приетите като писмени доказателства по делото документи за разходи за лекарства и консумативи, районният съд правилно е определил размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, възлизащ на общата сума от 1270,15лв., като е установена и причинната й връзка с трудовата злополука, обосноваващо необходимостта от обезщетяването й. Районният съд е намалил посочения размер на обезщетението с 30%, поради приета груба небрежност от страна на ищеца, поради непоставяне на обезопасителен колан и е присъдил сума в размер на 889,11лв. Следва да се посочи, че окръжният съд не споделя това процедиране на районния съдия, като счита, че обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, медикаменти и медицински консумативи, направени безспорно във връзка с уврежданията, причинени в резултат на трудовата злополука, не следва да се намалява, поради приетото съпричиняване. В отхвърлителната част обаче, жалба няма подадена от ищеца, поради което решението е влязло в сила и въззивният съд не може да влошава положението на жалбоподателя – работодател, поради което първоинстанционното решение, в частта относно присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди, следва да се потвърди. Въззивната жалба на работодателя в тази част е неоснователна. 

Спорните въпроси са относно справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца - работник неимуществени вреди от трудовата злополука, наличието на съпричиняване от страна на работника чрез проявена от негова страна груба небрежност, изразяваща се в непоставяне на обезопасителен колан при пътуване в МПС и съответния процент, с който следва да се намали работодателската отговорност.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

Въззивният съд при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди прецени, че с описаните по-горе увреждания, резултат от трудовата злополука, на В.В. са причинени четири средни телесни повреди.

Съдът взе предвид възрастта на ищеца /59-годишен към момента на злополуката/ и по принцип по-трудното му възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства. Съдът взе предвид установеното обстоятелство относно счупването на лявата подбедрица, че са се наложили две операции на крака, като, съгласно заключението на СМЕ, при правилно протичане на оздравителните процеси, ако не настъпят някакви усложнения, затруднението на движенията на крайника продължава около 6 месеца, а самата имобилизация – около 60-70 дни. По-повърхностните увреждания, в т.ч. счупването на стените на десния максиларен синус и др. са заздравели за период около 3 седмици. Състоянието на временна опасност за живота, в резултат на тежкия оток на мозъка и изпадането в безсъзнателно състояние за  неопределен период от време, затормозяването  на жизненоважните центрове в областта на мозъчния ствол, е продължило в период от около две седмици след злополуката, в който период е имало опасност от настъпване на смърт на ищеца. Не е налице тенденция обаче тази опасност за живота на ищеца да се получи отново.

Много по-сериозно е било и продължава да бъде, с неблагоприятна прогноза, състоянието на ищеца, вследствие на мозъчните увреждания, настъпили в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, претърпяна при злополуката. Настъпилият посткомоционен синдром включва прояви на главоболие, световъртеж, нестабилна походка, уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълнението на умствени задачи, нарушение на паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес. В повечето случаи тези симптоми  се очаква да намалеят или изчезнат до 1 година след травмата, ако не настъпят късни последици или други нарушения, свързани с мозъчната увреда. При ищеца В. повечето от тях били все още налични към момента на експертното изследване. Освен това, при В. към момента на експертната оценка са регистрирани и белези на Органично разстройство на личността. Обичайно тези нарушения се задълбочавали във времето и имали песимистична прогноза. При ищеца били установени и Мултиинфарктна енцефалопатия и корова атрофия, които според вещото лице психиатър, допълнително влошавали прогнозата. От психологичното изследване на ищеца са установени паметови нарушения – значително снижение при кратковременната словесна памет; тежко снижени възможности при дълговременната и зрителна памет; затруднено активно спомняне; конфабулации /запълване на празнините в паметта с измислени или предишни спомени/. Налице са нарушения във вниманието и промяна на личността по органичен стил с влошена прогноза.

По отношение на преживения от ищеца стрес, от една страна следва да се отчете, посоченото от вещото лице психиатър, че В. е бил с тежка черепно-мозъчна травма и не може да се прецени как е преживял ПТП, тъй като събитията са покрити с пълна амнезия, но самата тежка злополука е сред събитията, причиняващи дълбок дистрес /негативен стрес/ у почти всеки човек. От друга страна следва да се вземе предвид и посоченото от вещото лице д-р Господинова, че самият постконтузен синдром, който е налице у ищеца, намалява поносимостта към стрес, потвърдено в случая и от психологичното изследване, където е регистриран нисък фрустрационен праг.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените в резултат на средните телесни повреди увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 80000лв. 

По отношение на направеното от работодателя възражение за наличие на основание за намаляване на отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради допринасяне от страна на работника – ищеца В. за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност с непоставянето на обезопасителен колан при пътуването в МПС на предната дясна седалка, въззивният съд го намира за основателно и споделя изводите на районния съд в тази насока.

Доказателствената тежест за твърдяното допринасяне поради груба небрежност, проявена от ищеца за трудовата злополука е в тежест на направилия възражението работодател.

За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това, правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.

Безспорно, както правилно е приел и районния съд, ищец е съпричинил вредоносния резултат, като е нарушил императивната разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, задължаващ го за използва обезопасителен колан, когато се намира в МПС в движение. Безспорно, видно от събраните по делото гласни доказателства, ищецът по време на ПТП, при пътуването в МПС на предна дясна седалка е бил без поставен обезопасителен колан, въпреки изричното приканване за поставянето му от страна на управляващия автомобила /арг. показанията на свид. Д. и свид. С./. Именно непоставянето на обезопасителен колан при движение на МПС, в случая представлява груба небрежност – неполагане на дължимата грижа от пострадалия ищец. Поради това, съдът приема, че ищецът със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан, е допринесъл за увреждането и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се намали с 50%. По отношение на процента съпричиняване и именно с оглед посоченото от вещото лице д-р Ч., че ако ищеца е бил с обезопасителен колан, то уврежданията биха били значително по-леки, като би получил предимно увреждания в гръдната и коремна област и крайниците от действието на самия колан, то намира, че съпричиняването на ищеца за уврежданията е поне 50%. В тази насока не приема извода на районния съд за 30% съпричиняване.

С оглед всичко изложеното, настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД сума от 80000 лева представлява справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, като предвид на приетия размер на намаление на вредите – 50%, предявеният иск по чл. 200 от КТ следва де бъде уважен в размер на сумата от 40000 лева. При това положение, решението на СлРС в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над посочения размер от 40000лв. до присъдения такъв от 49000лв. следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново, с което иска в тази част се отхвърли като неоснователен.

Правилно и законосъобразно районният съд на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД е присъдил върху главниците обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането. В тази част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционното решение, в частите, с които исковите претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени над уважените до пълните претендирани размери не е обжалвано и като такова в тези части е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца В.В. се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 1257,82лв., при присъдени такива в размер на 1559,03лв., поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта над присъдените му разноски от 1257,82лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника в първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претнции в размер на 1242,18лв., при присъдени такива в размер на 940,97лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски в размер на 301,21лв.

Първоинстанционното решение е правилно относно осъждането на работодателя – ответник да заплати направените по делото разноски за вещи лица по сметка на СлРС, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК. Дължимата обаче държавна такса за първоинстанционното производство, с оглед уважените части на исковите претенции е в размер на 1650лв. /1600лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 50лв. за обезщетението за имуществени вреди/, при определена от районния съд държавна такса в размер на 1995,56лв. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на СлРС държавна такса над размера от 1650лв.

По отношение на разноските, направени във въззивната фаза на производството:

Дружеството въззивник не е претендирал присъждане на разноски пред въззивната инстанция, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

Процесуалният представител на въззиваемия В. в съдебно заседание е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по ЗАдв, поради затруднено материално положение на В. и невъзможност да заплати адвокатски хонорар. Това искане обаче е неоснователно и недоказано. Адв. Д. не е представил пълномощно и нарочен договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, от които да е видно предоставянето на безплатна правна помощ от негова страна на В. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Пред въззивната инстанция. Пред първата инстанция, адв.Д. не е осъществявал безплатна правна помощ /услугите му са надлежно заплатени от ищеца/. Поради това, съдът не може да му присъди възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №984 от 06.11.2017г., постановено по гр.д. №732/2017г. по описа на Сливенски районен съд, както следва: в частта, с която е осъдено „АСО СИРИУС“ ЕООД, ЕИК 130363179, със седалище и адрес на управление: ******* да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди над размера от 40000лв. до присъдения размер от 49000лв. и разноски по делото над размера от 1257,82лв. до присъдения размер от 1559,03лв., както и в частта, с която „АСО СИРИУС“ ЕООД, ЕИК 130363179, със седалище и адрес на управление: ******* е осъдено да заплати в полза на държавата по сметка на СлРС държавна такса над размера от 1650лв. до размера от 1995,56лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.П.В. с ЕГН ********** *** против „АСО СИРИУС“ ЕООД, ЕИК 130363179, със седалище и адрес на управление: ******* за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.09.2016г. – ПТП на 2 км от с.Калояново на път І-6 на 403 км. Бургас – Сливен, в посока Сливен, при придвижване на ищеца по обичайния път от работното място до основното място на живеене, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ над размера от 40000лв. /четиридесет хиляди лева/ до размера от 49000лв. /четиридесет и девет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „АСО СИРИУС“ ЕООД, ЕИК 130363179, със седалище и адрес на управление: ******* сумата от 301,21лв., представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №984 от 06.11.2017г. по гр.д.№732/2017г. на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

 

                                                                                2.