Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 04.04.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 131 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на С.С.Ш., ЕГН**********,*** против Постановление от 07.02.2018г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 93/2011г., с което се прекратява изпълнителното дело .

         В жалбата се твърди , че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като въпреки отправените до ДСИ молби за премахване на улука от длъжниците по изп.дело той не бил посетил имота и на практика съдебното решение във връзка, с което бил издаден изпълнителният лист не било изпълнено. Освен това в хода на изпълнителното производство, взискателят бил поискал да се съберат направените от него разноски във връзка с производството, но длъжниците не му били възстановили средствата въпреки отправената им покана за доброволоно изпълнениепрез 2012 г., във връзка с което жалбоподателят бил поискал от ДСИ  ( с молба от 16.11.2012г.) да извърши опис на движими вещи в имота им, което не било направено. След като бил изчакал в продължение на няколко години , през 2018 г. взискателят отново поискал от ДСИ да се разпореди длъжниците да премахнат улука и водопроводната тръба от имота му, тъй като междувременно била издадена заповед на Кмета на Община Сливен, която предвиждала застрояване на калкан именно с тази северна стена на имота на длъжниците и съществуващата тръба и улук биха му пречили. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна.

Длъжницата по изпълнителното дело С.Х. Ф., в писмено възражение заявява, че жалбата е неоснователна и предвид т.10 на ТР№2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като взискателят не бил поискал повече от две години по изпълнителното дело да се извършат изпълнителни действия, изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Моли се жалбата да не се уважава.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 93/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 11.02.2011 г. по молба на жалбоподателя Ш. против длъжниците Х., С. и Б.Ф.,***. С молбата било поискано предвид издадения изпълнителен лист от 25.01.2011г. да се задължат длъжниците да отведат водите от северния скат на покрива на жилищната си сграда в своя собствен имот. Взискателят претендирал и направените разноски в хода на изпълнителното производство. На съдебния изпълнител не било указано, какво конкретно изпълнително действие следва да бъде извършено от съд.изпълнител. Във връзка с изпълнителното дело били изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците , които били получени на 21.02.2011г. В отговор на поканите за доброволно изпълнение, било депозирано възражение от длъжниците, в което се съдържало твърдение, че те вече са изпълнили задължението си и са отвели водите в своя двор. Бил приложен и снимков материал. В хода на производството били събрани редица документи относно правото на собственост на страните. В молба от 07.03.2011 г. , жалбоподателят потвърдил, че длъжниците са отвели водите, но посочил , че това е станало с чупка на водосточната тръба и че може във всеки един момент да се промени. Отново било поискано ДСИ да се разпореди длъжниците да премахнат тръбата. Жалбоподателят не е посочил конкретен изпълнителен способ. Последвали редица други писмени изявления и представяне на документи относно правото на строеж на длъжниците, но изпълнителен способ така и не бил посочен. С молба от 29.10.2012 г. жалбоподателят поискал да му се изплатят направените разноски. Единствено на 16.11.2012 г., жалбоподателят поискал от ДСИ да се извърши опис на движими вещи на длъжниците, тъй като те не били изплатили сумата от 28.00лева - разноски по изп.дело. Последната молба по делото е от 24.01.2018г. и с нея жалбоподателят отново поискал да се изпълни съдебното решение за премахване на водосточната тръба. На 07.02.2018 г. ДСИ постановил обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението на 12.02.2018 г. Процесната жалба била депозирана на 19.02.2018 г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят с пасивното си поведение по е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че последното изпълнително действие поискано от страната е извършването на опис на вещи от 16.11.2012 г. От тогава , до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изпълнителното производство – 07.02.2018г. са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . В изпълнителното производство взискателят е водещата фигура. Съдебният изпълнител предприема изпълнителни действия тогава , когато са поискани от взискателя и то такива , каквито той е посочил. Следва да се има предвид и фактът, че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване .

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Ш., ЕГН**********,*** против Постановление от 07.02.2018г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 93/2011г., за прекратяване на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.