Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 47

 

гр.Сливен, 23.03.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 143 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М., пълномощник на И.Г.Д. ЕГН ********** *** против решение № 17/31.01.2018 г. по гр.д. № 1402/2017 г. на Новозагорския районен съд, с което са били постановени мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие, като въззивникът  е бил задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на А.Н.Т., с ЕГН **********,*** и детето И.И.Г.с ЕГН **********. С решението на въззивника е било забранено да приближава А.Н.Т. и детето И.И.Г., както и жилището им, местоработата на Т. и посещаваните от тях места за социални контакт и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от една година. С решението било определено местоживеене на детето И.при пострадалия родител А.Т. , а въззивника Д. бил осъден да заплати глоба в размер на 1000.00 лв., държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист, за сметка на РС – гр. Нова Загора, както и сумата от 500 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а също така е посочено, че то не е обосновано. Решението било постановено без да се обсъдят заедно и поотделно събраните по делото гласни и писмени доказателства, като необосновано и едностранчиво е била дадена вяра на представените от ищцата доказателства, а необосновано са били пренебрегнати представените от въззивника доказателства. Също така съдът неправилно бил определил неоснователно високи срокове на постановените мерки за защита. Не било отчетено, че за детето И.дългият срок на постановените мерки ще има отрицателен ефект, поради лишаването на детето от контакт с бащата. Страната посочва, че твърденията на въззиваемата Т. за липса на интерес от страна на бащата към детето И.не отговаря на истината и на събраните по делото доказателства. Твърди, че въззиваемата редовно е възпрепятствала контактите между детето и въззивника и че въобще не е имало инцидент, както е описано от Т. на 02.10.2017 г. По отношение на този инцидент страната посочва, че са налице противоречия между показанията на свид.А. за времето, в което е осъществен инцидента, тъй като тя била посочила, че той се бил случил в четири часа след обяд, а позвъняването на телефона на 112 е било постъпило едва в 16.18 ч. разминаването било с повече от 20 минути. На следващо място се посочва, че най-вероятно описаните от д-р И.в съдебно-медицинското удостоверение констатирани болки в тилната област, челюстта, челото и дясната половина на гръдния кош, се дължали на инсценировка на заявения от Т. побой, а обективно установеното от д-р И.– отток в областта на дясната половина на горната устна, можело да се дължи и на падане. Алтернативно моли ако съдът приеме, че все пак е имало насилие от негова страна, да се намали срока на наложената мярка по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, както и размера на наложената глоба по чл. 5 ал.1 т.4 от ЗЗДН. Съответно се иска да бъде коригирана заповедта за защита по чл. 15 ал.2 и чл. 16 ал.2 от ЗЗДН. Съдът бил определил неоснователно високи срокове на постановените мерки за защита и размерът бил еднакъв както по отношение на Т., така и по отношение на детето И., без да се отчита отрицателния ефект от лишаването на детето от контакт с бащата. От доказателствата по делото не можело да се приеме, че насилието е било голямо. Въззивникът заявява , че няма никакво желание да се вижда с въззиваемата Т., но държи да контактува с детето си И.. Ако детето продължи да не се среща с него до края на мерките, постановени от съда, то би се отчуждило напълно. Съдът неправилно не бил съобразил и тежестта на провинението, като е определил максимална глоба. Интересно било, какво ще се прави когато му попадат много по-тежки случаи. Моли се жалбата да бъде уважена, като се намали срока на мерките до минималния размер и се отчете изтеклите три месеца на временната мярка. Страната няма направени доказателствени или процесуални искания. Не се претендират разноски.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Ч., пълномощник на А.Н.Т.. С него жалбата е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано, съобразено с доказателствата по делото. Посочва се, че въззивната страна в хода на производството пред Районния съд, е представила множество доказателства, касаещи семейната история на страните, но не и касаещи извършеното насилие. Посочва, че представените от страната свидетели В. и Г., са съученици и близки приятели на ответника,у които в стремежа си да му помогнат, са дали неверни и противоречиви показания пред РС. Техните показания несе били подкрепяли от останалите събрани в хода на делото доказателства, които били от различни източници, събрани по различен начин и непротиворечиви в цялост. Инцидентът на 02.10.2017 г. се доказал от разпита на свид. А., подадения сигнал на тел. 112, от представените съдебно-медицинско удостоверение и медицински документи то спешна помощ, от материалите на досъдебното производство № 572/2017 г. Насилието било установено безспорно и определените от съда мерки се явявали правилни и законосъобразни. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв.Х., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с адв.Ч. , който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.02.2018г. и в рамките на законоустановения срок – на 06.02.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Ал.2 от чл. 2 от ЗЗДН предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В исковата молба се твърди , че на 02.10.2017 г. около 16.00 часа в гр.Нова Загора в района на ЦДГ „Тракийче“, в присъствието на детето И., ответникът Д. нанесъл побой на ищцата А.Т., като я удрял в лицето, отзад по главата, по тялото и ръцете, след което я извлякъл от колата и продължил да я бие, като ищцата дори загубила съзнание. По време на боя някой се обадил на тел.112, след което Д. си тръгнал, като оставил Т. в безпомощно състояние и така тя била намерена от дошлите полицаи. Посочва се, че в следващите дни е била заплашвана по телефона, че ще бъде пребита, убита, обезобразена. Заплахи били отправени и към брата на ищцата, както и към нейния баща. На 07.10.2017 г. последвал нов инцидент, като към 10.00 часа Д. започнал да обижда и заплашва ищцата, започнал да я дърпа за косата, както и за ръката. Отново обиждал брат й и си тръгнал след като тя казала, че ще позвъни на тел.112.

За установяване истинността на твърдените обстоятелства пред РС – Нова Загора са били разпитани редица свидетели – Б., В., А., В., Г., Н., Б. и Ш.. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. А., свид.Н., свид. Б., свид. Ш., тъй като те се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства и се намират в взаимно обосновано логическа връзка помежду си. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. и Г., които са близки приятели и съученици на ответника Д. и са явно тенденциозни и целящи да го оневинят. Показанията им противоречат на останалия доказателствен материал. Съдът не намира никакви противоречия в показанията на свид. А., която е незаинтересован очевидец на случилото се на 02.10.2017 г. Всичко, което посочва тя, е възприето непосредствено, лично. То е логично и кореспондира с останалите доказателства по делото. Съдът не констатира противоречие в казаното от св. А. относно часа на произщшествието и момента на обаждане на тел.112. В показанията си тя е посочила, че в четири без пет след обяд отишла в ЦДГ „Тракийче“, след което е изчакала малко, защото децата се хранели. В периода на изчакване е забелязала джипа на ответника и факта, че той е носил кутия бонбони, след което е взела по-малкото си дете и племенницата си от детската градина и от яслата, забелязала е, че се случва нещо нередно, оставила е децата в двора на градината под надзора на по-голямата си дъщеря. Едва тогава е отишла до автомобила на ищцата, попитала е дали има нужда от помощ и след това се обадила на телефон 112. По този начин е напълно разбираемо защо сигналът на тел.112 е получен в 16.18 часа. Невъзможно е той да е бил подаден в 16.05 ч.,така както е посочила въззивната страна. Съдът намира за голословни твърденията на въззивника за това, че нараняванията, констатирани от       д-р И.не били обективни и че най-вероятно са били причинени при падане от страна на ищцата. Съдът не се съмнява в професионализма и в компетентността на д-.р Т. И.и не подлага на съмнение неговата преценка, какво точно е констатирал при извършваното освидетелстване на ищцата. Като взе предвид всичко посочено по-горе за съда не съществува никакво съмнение относно осъществяването на инцидента на 02.10.2017г. при който въззивникът в присъствието на малолетното дете И., е нанесъл побой над майката, въззиваемата Т. и по този начин осъществил както физическо /спрямо Т./, така и психическо насилие /спрямо детето И./ , което е присъствало на инцидента .

Съдът не намира по делото да са налице безпротиворечиви доказателства, от които да се установи твърдяното от ищцата домашно насилие, като отправени заплахи за живота и здравето, както по отношение на нея, така и на близките й, а също така недоказано остана твърдението за упражнено насилие на 07.10.2017 г. в гр. Нова Загора.

Поведението на въззивника е демонстрация на агресия и липса на всякакви задръжки. Инцидентът на 02.10.2017г. е станал в района на детско заведение в присъствието на малолетното дете на страните, както и в присъствието на много други граждани. Очевидно е, че въззивникът се е чувствал безнаказан и е считал, че може чрез насилие да наложи волята си над въззиваемата и детето. Налице е незачитане на закона и на морала. Насилието поначало е недопустимо, а в случая то е било извършено пред очите на малолетното дете И., без насилникът да положи някакви усилия да контролира гнева си и без да направи, каквото и да било усилие да не стресира детето. Все пак наложените от РС – Нова Загора ограничителни мерки , съдът намира за частично подходящи и правилни в случая. Съдът не намира, че срокът за който е наложена ограничителната мярка по отношение на Т. следва да бъде намален, нито, че следва да бъде намален размера на наложената глоба на въззивника. Все пак обаче, счита че в интерес на детето е то да не бъде напълно отчуждавано от баща си, резултат който несъмнено би се постигнал ако определената на бащата мярка по ЗЗДН е с продължителност 12 месеца . Така с привременните мерки, наложени на въззивника през м.10.2017 г. би се стигнало до липса на срещи между детето и баща му за период почти 15 месеца, което съдът не счита , че е в интерес на детето. Ето защо, наложената мярка за забрана на въззивника да доближава детето И.за срок от една година, следва да бъде изменена като му се определи срок да доближава детето в размер на 8 месеца, считано от датата на постановяване на решението на РС – Нова Загора.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се измени.

Предвид частичното уважаване на въззивната жалба, всяка от страните следва да понесе разноските така както ги е направила.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 17/31.01.2018 г. по гр.д. № 1402/2017г. на Новозагорския районен съд в частта, с която на И.Г.Д. ЕГН ********** *** е било забранено да приближава детето И.И.Г., в жилището му и посещаваните от него места за социални контакт и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от една година, за времето над осем месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това постанови:

 

ОПРЕДЕЛЯ времето, през което на И.Г.Д. ЕГН********** *** е забранено да приближава детето И.И.Г., в жилището му и посещаваните от него места за социални контакт и отдих на разстояние по-малко от 100 м. да е за период от осем месеца.

 

 

В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.