Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 27.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на двадесет и седми март     през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                               Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

при секретаря……………..………и с участието на прокурора……...като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова…… в. гр. дело № 145 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.2 т.1 от ГПК.

          Образувано е по жалбата на С.Г.В. против действията на ЧСИ П. Г., рег.№ 837 на КЧСИ по изпълнително дело № 2018870400202 изразяващи се в налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, представляваща ПИ с идентификатор  № 67338.556.42 по КК на град Сливен с площ 595 кв.м., находящ се в *******, ведно с ½ идеална част от  построените в имота сгради с идентификатор № 67338.556.42.4 със застроена площ 58 кв.м. – хангар, депо, гараж и ½ идеална част от  сграда с идентификатор № 67338.556.42.7, застроена върху 73 кв.м., представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Твърди че описания имот притежава заедно със съпругата си в режим на СИО и единствено тяхно жилище, което обитават. Предвид изложеното счита, че имота е несеквестируем на основание чл. 444 т.7 от ГПК и ЧСИ незаконосъобразно е насочил принудително изпълнение срещу същия и е извършил изпълнителни действия (налагане на възбрана). Твърди че вземането на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е обизпечен ос ипотека върху този имот и той не може да се ползва от привилегията на чл. 445 ал.1 от ГПК. Признава че върху имота е учредена договорна ипотека в полза на друг кредитор, но счита че това обстоятелство не прави имота секвестируем за кредитора „ОТП Факторинг България“ ЕАД.  Моли съда да отмени обжалваните действия на ЧСИ, като незаконосъобразни и да му присъди разноски.

          Взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е депозирал в срок писмени възражения срещу жалбата.

          ЧСИ П. Г. е депозирал в срок обяснения по жалбата, в които е посочил, че същата е изцяло неоснователна и че налагането на възбрана върху  несеквестируемия недвижим имот е допустимо и законосъобразно действие , съобразно даденото разрешение от ВКС.

          Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по съществото си е неоснователна.

          Производството по изпълнително дело 202/2018 г. по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу длъжника С.Г.В. за принудително изпълнение на парично вземане.

          На 02.02.2018г. по искане на ЧСИ е вписана възбрана от Служба по вписванията върху ½ идеална част от недвижим имот, представляваща ПИ с идентификатор  № 67338.556.42 по КК на град Сливен с площ 595 кв.м., находящ се в *******, ведно с ½ идеална част от  построените в имота сгради с идентификатор № 67338.556.42.4 със застроена площ 58 кв.м. – хангар, депо, гараж и ½ идеална част от  сграда с идентификатор № 67338.556.42.7, застроена върху 73 кв.м., представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда.  Същата е вписана, като обезпечителна мярка за вземането на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за сумата към 01.02.2018г. в размер на 70 284,64лв. по изпълнително дело № 2018870400202. Длъжника е уведомен за налагането на възбраната на 08.02.2018г.

          В жалбата до съда твърди, че процесния имот е придобито от него и съпругата му в режим на СИО и е единственото му жилище, което обитава. За тези обстоятелства не е посочил доказателства с жалбата. Последното обстоятелство е без значение, тъй като действията на ЧСИ по налагане на обезпечение, чрез вписване на възбрана са допустими и законосъобразни, дори и имота да е несеквестируем.

          Това разрешение е дадено в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК т. 1 : несеквестируемостта на непотребимите вещи (каквото е недвижимия имот) е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а  в случая ЧСИ не е предприел действия по насочване на изпълнението върху имота за който се твърди че е несеквестируем.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.Г.В. ЕГН **********,***, против действията на ЧСИ П. Г., рег.№ 837 на КЧСИ по изпълнително дело № 2018870400202, изразяващи се в налагане на възбрана на 02.02.2018г. върху ½ идеална част от недвижим имот, представляваща ПИ с идентификатор  № 67338.556.42 по КК на град Сливен с площ 595 кв.м., находящ се в *******, ведно с ½ идеална част от  построените в имота сгради с идентификатор № 67338.556.42.4 със застроена площ 58 кв.м. – хангар, депо, гараж и ½ идеална част от  сграда с идентификатор № 67338.556.42.7, застроена върху 73 кв.м., представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: