Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 50

 

гр. Сливен, 29.03.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 148  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 92/09.02.2018 г. по гр.д. № 5695/2017 г. на РС – Сливен, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България електроснабдяване“ АД ЕИК 123526430, с адрес на управление ***********, че Н.Д.В. ЕГН ********** ***, не дължи сумата от 231,50 лв. начислена по фактура № 1179813635/10.10.2017 г. и е осъдено дружеството да й заплати направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в която се твърди, че решението на съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон, а фактическите констатации не съответстват на обективната истина, като доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца. Районният съд е приел, че въпреки наличието на валидно правно основание за извършеното преизчисляване ответното дружество не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в общите условия. Сочи се, че е налице задължителна практика, в която изрично е развита тезата, че старите общи условия на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемането на нови ОУ, тъй като старите изпълняват изискванията на чл. 98а ал.2 т. 6 от ЗЕ. В случая е безспорно, че клиентът е разполагал с копия от всички документи за проверката. На следващо място се излагат съображения, че извършената манипулация не представлява промяна на схема на свързване, поради което не е необходимо констативния протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ да бъде съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях. В случая е констатирано само, че липсва държавна пломба и е отчетена грешка извън допустимата, поради което в съответствие с чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ електромерът е предаден в БИМ в чувал, пломбиран с пломба, която е посочена както в констативния протокол на ЕВН, така и в констативния протокол на БИМ. Неправилен е изводът на съда, че дружеството не е обосновало как е сформиран периода на извършената корекция. Посочено е, че този период е 78 дни и не превишава посочения в чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ, тъй като няма как обективно да се установи от кога точно датира грешката. Посочената дата 01.03.2016 г. е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкия до датата на снемането на СТИ и попада в максималните 90 дни  корекционен период назад, считано от датата на проверката. Поради това претендираната от ищеца сума е основателно начислена от дружеството. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в която се сочи, че тя е неоснователна.  Дружеството не е обосновало как е формиран периода на извършената корекция от 78 дни. Освен това не е и спазена и процедурата по съставяне на констативния протокол, както и връчването му в предвидения срок. Поради това проверката е незаконосъобразна, а от там се явява и незаконосъобразно начисляването на сума за допълнителна изразходвана електроенергия. Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

        В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

        За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба, тъй като не е ясно как е бил определен периодът за корекция от 78 дни.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Не се спори, че ищцата е  била потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от нея с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че е налице задължителна практика по реда на чл. 290 на ВКС, съгласно която такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом, макар и невръчен констативния протокол, констатациите в него са потвърдени пред съда чрез СТЕ и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, но само ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ответникът не е обосновал как е формирал периода на извършената корекция като 78 дена. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Вещото лице е дало заключение, че макар технически да няма фиксиран от уреда точен начален момент на неточното отчитане, той практически е невъзможно да бъде установен.

Поради това съдът счита, че ответникът произволно и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54 ал. 1 от ОУ, е извършил преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок.

Непосочването на основанието за приемане на началната дата на периода може да се приравни на непосочване въобще на период, поради което едностранното преизчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът произволно да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Съдът счита, че при всички случаи доставчикът следва да посочи как е приел продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. Следва да посочи дали е приел и защо за начална дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия: датата на монтажа на СТИ, датата на предходната проверка, датата, от която е извършена нерегламентираната намеса, или друга дата, в рамките на максималния 90 дневен срок.

Ето защо в случая не е доказано надлежно наличието на задължението на ищеца за посочения период, поради което отрицателният му установителен иск следва да се уважи.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. Няма основание за намаляване  на размера, тъй като той е съобразен с минималния, съгласно наредба №1/2004г., последно изменение, както и с вида и сложността на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/09.02.2018 г. по гр.д. № 5695/2017 г. на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА  „ЕВН България електроснабдяване“ АД ЕИК 123526430, с адрес на управление ***********, да заплати на Н.Д.В. ЕГН ********** ***,  сумата от 300 /триста/ лева представляваща направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: