Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 28.03.2018 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и осми март през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            М. САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 151 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 21/08.02.2018г. по гр.д. № 638/2017г. на НзРС, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетно дете на майката,  определено е местоживеенето на детето при майката, бащата е осъден да заплати издръжка на детето за минал период от 1 година, осъден е да заплаща месечна издръжка на детето занапред, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва при просрочие и е определен режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч. за всеки от дните /без преспиване между тях/, както и един месец през лятото, което време да не съвпада с годишния отпуск на майката. Присъдени са разноските по делото на ищцата и ответникът е осъден да заплати държавна такса върху определената издръжка.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство и с нея то се атакува частично, само по отношение на определения режим на лични конткти. Въззивникът твърди, че така определеният режим е силно стеснен, без да има основания, произтичащи от поведението на бащата, счита че фактът, че не е потърсил детето си в продължение на един период от време, не е причина да се ограничи възможността за контактуване занапред. Твърди още, че неоправдано е отказано преспиването на детето между съботния и неделния ден при него, също така като не му е предоставена възожност да общува с детето и по време на други важни официални празници /Коледа и Великден/, както и на рождения му ден, изкуствено се създава пречка за нормални отношения между родителя и детето.

С оглед изложеното въззивникът моли да се измени атакуваният акт в тази му част и вместо него въззивният съд да определи режим на лични контакти включващ преспиване между съботния и неделния ден всеки първи и трети уикенд, както и бащата да може да го взима по два дни на Коледните и Великденските празници, както и на рождения си ден.

Претендира разноските за тази инстанция.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, и иска атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за тази инстанция,  представя вносна бележка за внесено възнаграждение за особен представител на ответника за тази инстанция.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е и правилно в атакуваната си част, поради което следва да бъде потвърдено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, споделя и правните изводи на първостепенния  съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безусловно е прието в съдебната практика, че във всеки конкретен случай задължително се вземат под внимание висшите интереси на детето в пределите на предоставената на държавата свобода на преценката по съответния въпрос. Налице е широк и единодушен консенсус, че във всички съдебни решения, отнасящи се до дете, неговите интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, което налага анализ на всеки един фактор, на който нормотворецът придава правно значение, както и да се прецени взаимодействието на всички отделни обстоятелства.

Детето е момче на навършени 5 години, живее с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, и с по-големия си брат, при родителите на майката в гр. Нова Загора, където се чувства спокойно и щастливо. Има нормално физическо и умствено развитие, посещава детска градина. Бащата е от гр. Добрич, напуснал е ищцата и сина си преди 3 години през които не се е интересувал от него, не е поддържал контакти, не е пращал подаръци. Пребивавал е в чужбина, а от м. май 2017г. не се е завръщал на територията на РБ.

Съдът е възложил на майката да осъществява родителските права спрямо малолетното дете Преслав, което налага на бащата да се определи режим на виждане и лични контакти с него. Той следва да е съобразен с местоживеенето, времето и възможностите на двамата родители, с възрастта и общото състояние на детето. След като е преценил, че детето е на 5 години, живее при майка си в подходяща, удобна и защитена домашна среда, а бащата няма постоянно местоживеене на територията на РБ, напуснал е страната през м. май 2017г. и оттогава няма данни да се е завръщал, решаващият съд правилно е предоставил на последния възможността да осъществява личен контакт с детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 до 18.00ч., без преспиване между тях, и 1 месец през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката.

Този режим към настоящия момент максимално кореспондира със сложилите се отношения и отговаря на интереса на детето. Необосновано е искането на въззивника за по-разширен режим, най-малко с оглед това, че дори в производството той се представлява от особен процесуален представител по чл. 47 от ГПК, поради трайното му отсъствие от страната. Освен това изграждането на отношенията със сина му не се препятстват чрез определения месечен режим, който е без преспиване именно с оглед охраняване интереса на детето предвид 5 годишната му възраст. Следва да се вземе предвид,  че майкатае единственият родител, с когото малкото дете е свикнало да се чувства спокойно почти от раждането си досега – в този смисъл съдът не намира резон в наведения с жалбата довод, че ако детето не преспива при него ще се препятстват нормалните отношения помежду им. След като въззивникът не е доказал наличие на друго, самостоятелно място, подходящо да осъществява контактите си с детето, правилно РС е преценил, че това може и трябва да става в рамките на деня, а за нощуването то да бъде в сигурната и позната домашна обстановка, за да може майката при необходимост да реагира адекватно с евентуална помощ.

По-нататък, предвид доказаното понастоящем постоянно отсъствие от страната на бащата, чието преустановяване не е предвидимо, нито пък има предварителна известност и сигурност дали и кога той ще бъде в страната,  то не е оправдано да се фиксират периоди на контакти за Коледните и Великденските празници и рождения ден на въззивника /както претендира той/, тъй като това може да създаде редица неудобства, както и негативни изживявания за детето, което съдът цели да избегне. Още повече, че не е установено бащата до момента да е проявявал конкретна инициатива за създаване и прекарване на някой от посочените празници с детето.

Разбира се, този режим е задължителният минимум, но при консенсус между родителите, ако те проявят добра воля, обслужваща детския комфорт, могат за всеки отделен случай да разширяват съдебните предписания.

Така към момента и за предстоящия период, настоящият въззивен състав намира, че определеният режим е подходящ с оглед горните обстоятелства, а при настъпване изменение на някое от тях – няма пречка страната да поиска изменение по надлежен ред.

Поради това жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да се възложи на въззивника-ответник и той следва да понесе своите и заплати тези на въззиваемата-ищца в размер на 200 лв. внесен депозит за възнаграждение на особен представител и държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на СлОС.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 21/08.02.2018г. по гр.д. № 638/2017г. на НзРС, в обжалваната част като ПРАВИЛНО.

 

ОСЪЖДА М.П.Г. да заплати на Д.К.Д. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 200 лв., а по сметка на СлОС – държавна такса в размер на 25 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

ЧЛЕНОВЕ: