Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 53 

гр. Сливен, 04.04.2018 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на четвърти април през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 153 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 119/16.02.2018г. по гр.д. № 5417/2017г. на СлРС, с което  са отхвърлени предявните от А.М.П. против М.К.К. искове по чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал. 2 от СК за промяна на определени мерки относно упражняване на родителските права спрямо малолетните деца С., р. 17.10.07г., Д., р. на 12.09.09г. и К., р. 30.11.10г. и предоставяне упражняването им на него, както и за присъждане на издръжка, платима от майката за всяко от децата и определяне на режим на лични контакти на майката с тях.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение.

Във въззивната жалба въззивникът твърди, че решението на СлРС е  незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е необоснован решаващият извод на съда, че не са налице изменени обстоятелства, които да налагат промяна в режима на упражняване на родителските права по отношение на трите малолетни деца. Твърди, че събраните доказателства не са обсъдени и ценени правилно и във връзката помежду им. Съдът необосновано не е приел, че са налице доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства, влошаващи положението на децата при родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание. Преповтаря твърденията си от исковата молба, прави анализ на събраните доказателствени средства и извежда заключение, че е несъмнено доказано, че майката не полага адекватни грижи за трите деца. Въззивникът се оплаква, че съдът не е обсъдил принципите от ПВС от 1974г.  относно начина на определяне пригодността на всеки родител и преценката относно предоставянето на родителските права на единия от тях. Излага подробни съображения защо счита, че в случая той отговаря по-добре на тези условия, изброява нещата, които е закупил на тези три деца, както и че им осигурява храна, топлина, дрехи и обувки, като едновременно с това очертава поведението на майката като неподходящо, условията, при които живеят децата – неприемливи, а нуждите им – незадоволени от начина, по който ги отглежда ответницата. Заявява още, че детето С. е изразило желание да живее при баща си, каквото било и желанието и на Д. и К.. В обобщение счита, че интересът на децата ще бъде много по-добре защитен при него, тъй като той разполага с по-добри жилищни и битови условия, работи, полага грижи и внимание към децата, които са привързани към него.

Поради всичко това моли да се отмени атакувания акт и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да се уважи искането му за промяна на режима на упражняване на родителските права и местоживеенето на малолетните деца С., Д. и К., което налага и промяна в режима на дължимата издръжка и определяне режим на лични отношения на майката с тях..

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания. Няма претенция за разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор чрез процесуалния си представител по пълномощие, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Развива детайлно контрааргументи, с които оборва последователно всички наведени с жалбата оплаквания. Заявява, че съдът е формирал вярна фактическа обстановка, която правилно е привел към съответстващите й правни норми. Излага подробни съображения за неоснователността на претенциите, като преповтаря доводите, които е поддържала в първоинстанционното производство относно липсата на промяна в обстоятелствата, налагаща промяна на определените мерки. Намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение и вместо това постанои ново, с което уважи изцяло всички претенции, като предостави на нея упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца, определи местоживеенето им при нея, а на бащата – режим на лични контакти с тях и го осъди да заплаща месечна издръжка в подходящ размер за всяко дете. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Непосредственото изслушване на двамата родители от страна на този състав на СлОС не рефлектира върху правилността на крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

В настоящия случай е налице прекратен през 2015г. брак между родителите на пет малолетни деца и има влязло в сила съдебно решение, с което, по реда на чл. 49 ал. 5 от СК, е утвърдено споразумение; в същото, по общо съгласие на съпрузите, са  разрешени въпросите по чл. 59 ал. 1 от СК, като упражняването на родителските права по отношение на три от децата /К., С. и М./ е предоставено на майката, а на останалите две /Д. и К./ - на бащата, разпределени са задълженията за плащане на издръжки и са определени режими на лични контакти.

Това фактическо и правно положение е изменено през 2017г., когато с влязло в сила съдебно решение упражняването на родителските права и спрямо двете деца Д. и К., се предоставя на майката и при нея се определя тяхното местоживеене, уредеждат се личните контакти с бащата и издръжката за децата.

За да се допусне промяна на така установеното правно положение, е необходимо да е налице предпоставката, заложена в разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК – “изменение на обстоятелствата”. Само при това условие новото фактическо положение следва да бъде превърнато в ново правно такова. Визираните от новелата на ал. 9 обстоятелства, са същите, които следва да се преценят при първоначалното разрешаване на тези въпроси и законодателят ги е изброил в правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК.

Този текст дава примерните критерии, които следва да се приложат при решаване на спора при кого от двамата родители да живеят децата и на кого да се предостави упражняването на родителските права, и които, съответно – да се приложат и при преценка наличието или липсата на изменение на обстоятелствата. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

Доколкото в случая през 2017г. съдът е решил тези въпроси както принципно, така и касателно децата Д. и К., то в настоящото производство следва да се докаже или наличие на изменение на положението по отношение на някой от горните критерии спрямо съществувалото положение при постановяването на решението, или, евентуално – настъпване на ново, приоритетно обстоятелство, което самостоятелно да създава дисбаланс в отношенията родител-деца.

В светлината на горното, при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, е необходимо конкретно да се вземе предвид дали има настъпил нов факт и довел ли е той до изменение в някой от значимите фактори  субективните - от една страна: възрастта на децата, обичайният им начин на живот, средата, в която те са се адаптирали, отношението им към всеки от родителите, изразеното мнение пред социалния работник и пред съда; от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към децата, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да им осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на децата за добро образование и възможности за развитие, за контролирани социални контакти и приспособяване в позната среда, за  изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния им комфорт, зависещ и от стабилността на представите им за семейство и незастрашаване на изградени вече връзки.

Най-напред изрично и категорично следва да се подчертае, че във всеки конкретен случай задължително се вземат под внимание висшите интереси на детето в пределите на предоставената на държавата свобода на преценката по съответния въпрос. Легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, е дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт, според която той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето. Налице е широк и единодушен консенсус, че във всички съдебни решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, което налага засилен и по-критичен анализ на всеки един фактор, на който нормотворецът придава правно значение, тъй като той е относителен и зависи от взаимодействието на всички отделни обстоятелства.

Основните аргументи, инвокирани от ищеца, са насочени основно към дискредитиране родителските качества и способността на майката да се грижи за децата.

Настоящият състав счита, че тези твърдения са останали голословни и неподкрепени с убедителни доказателства.

По отношение на личните качества, възможностите и материалната осигуреност, условията за живот и помощ от други лица на майката - като родителя, комуто са предоставени родителските права - са събрани достатъчно доказателства, от които еднозначно може да се заключи, че  тя е напълно пригодна да ги упражнява адекватно, както е правила това до момента на предявяване на иска. За да й се отрече за напред това право, е необходимо да има или негативна промяна в някой от изброените аспекти, или да е настъпило такова ново обстоятелство, което да обуславя пререшаването на този въпрос. Само желанието на другия родител /без да се омаловажават и неговите качества и възможности/, не е достатъчно, за да доведе до изменение на установените мерки.

Този състав не намира причини да откаже това право на майката, каквото е искането на въззивника, тъй като не са дискредитирани качествата и способностите й на родител и възпитател – липсват както индикативи, така и доказателства, че тя се отнася лошо или безразлично към децата, че влияе зле на възпитанието им, че им вреди морално или им създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици, както и че няма средства и условия за отглеждането им, или че не им отделя внимание. Обратното  - установи се, че тя активно се е ангажирала с грижи относно външния вид, режима на хранене, ежедневните навици за хигиена, учене, разпределяне на времето и заниманията на децата, относно посещението на учебните занятия, организирането на почивките през празничните и ваканционни дни, съобразявайки ги и с отредения на бащата график на лични контакти.

Жилището, обитавано от ответницата и съжителя й, се намира в гр. Сливен,  с добри битови условия е, макар и скромно обзаведено, поддържа се задоволителна хигиена, като тече ремонт на помещение, предназначено специално за децата. Помощта на мъжа, с когото живее майката на децата относно отглеждането им, е редовна и стабилна, между него и децата съществува разбирателство и доверие. Трудовото възнаграждение на ответницата е много добро, а тя е предприела действия за осигуряване на такъв работен график, който максимално да осигурява присъствието й в най-важните за децата часове от денонощието. Между майката и децата съществува привързаност и обич, двете по-големи, макар също малолетни деца, охотно и с чувство за отговорност помагат в грижите за С., Д. и К..

Както се посочи вече, бащата обосновава иска си не с обективен факт, а с отричане способностите на майката да полага необходимите грижи. От събраните доказателства не може  еднозначно и категорично да се изведе такова заключение.

Освен това, паралелно със заявяването на влошените обстоятелства, касателно майката, бащата нито посочва, нито доказва някакво качествено подобряване по отношение на някой от гореизброените значими аспетки, които съдът преценява при взимане на решението си, касателно себе си.

Обратното – установява се, че макар да има собствено жилище /къща/, то е в с. Пъдарево, битовите условия в него определено не са по-добри от тези, осигурени от майката. Работното му място е в гр. Сливен, пътува ежедневно, по време на лятото работата му не е с установено работно време. Трудовото му възнаграждение е значително по-ниско от това на ответницата, не може да разчита на помощ от трети лица във връзка с отглеждането и възпитанието на децата. Не е плащал редовно определената издръжка, проявявал е некоректност при осъществяване на личния режим. Също така не е добра перпоръка за родителски качества /както е отбелязал и първоинстанционният съд/ фактът, че  стремежа си да се прояви като загрижен и добър баща той е демонстрирал преимуществено спрямо „спорните“ три деца, въпреки, че и другите две негови малолетни деца – К. и М., се нуждаят от любовта на баща си по същия начин. Няма и никакви индикации относно способността на бащата да контролира учебния процес на малките деца и да им изгради устойчиви учебни навици, което е от особена важност на тази ниска възраст, да им оказва помощ относно материала, да създаде дисциплина в дома, намирайки баланс между строгост и безразличие. 

Всичко това не може да мотивира настоящия въззивен състав да квалифицира новонастъпилите факти като качествена и отрицателна по отношение на майката, а положителна – по отношение на бащата, промяна на обстоятелствата, налагаща и промяна на установените мерки относно родителските права, местоживеенето, издръжката и личните контакти на малолетните деца с родителите им.

Висшият интерес на децата, за който съдът служебно следи, не би бил според него максимално защитен, ако в този конкретен момент се допусне радикалната промяна, търсена от ищеца.

Извън горните доводи, следва да се отбележи, че не бива да се пренебрегва и елемента на физически и психически стрес, който децата, /на 11, 9 и 8 г./, ще изживеят за пореден път, при осъществяване на драстичната промяна, засягаща редица аспекти на живота им – преместване от града на село,  на значително разстояние от училището, средата, майка си и сестрите си, налагащо ежедневно пътуване през всички сезони, в жилище без особени битови удобства, а едновременно с това – откъсване от създаденото вече трайно усещане за семейственост и обща принадлежност с другите две деца, затрудняване контактите с приятелите и съучениците, социализирането, участието в училищни мероприятия извън учебно време и ограничаване на възможностите за почивка и развлечения. Децата са две момчета и момиче, което на тази ниска възраст изключително много се нуждае от женско присъствие и общуване както с майка си, така и с двете си сестри.

Друг сериозен контрадовод се извлича отново от възрастта на децата, която нито позволява те да прекарват сами, без отговорно, пълнолетно лице, времето си през по-голямата част от деня, нито те да вземат сами разумни, зрели решения и да се справят с различни или необичайни ситуации, да се самоконтролират и да проявяват самодисциплина, каквато, евентуално може да придобият на по-голяма възраст. В описаните за ответницата условия този риск е значително ограничен поради наличието на друг възрастен човек, представляващ достатъчно авторитетна фигура в дома, който при необходимост да осъществява пряк надзор върху действията и поведението на малолетните деца, както и поради присъствието на по-големите сестри, върху които, разбира се, не може да се възложи родителската отговорност, но те са естествен респектиращ фактор.

Може да се отбележи само, че детето С., единствено от трите изслушано в с.з. при условията начл. 15 от ЗЗДт, изразява принципно желание да живее на село при баща си /което приписва и на брат си Д./ и го обосновава с това, че там има „много растителност, а храната в града е вредна“. Дори да се приеме, че това действително може да е разсъждение на 11 годишно дете, а не индуцирано мнение, то за съда е видно, че възможността да се премести да живее при баща си по никакъв начин не може да се свърже с предпочитание към него и отхвърляне на майката, а единствено и само с мястото на живеене, където „може да се играе навън“. Тоест привлекателна сила оказва конкретната географска обстановка, а не съображение, произтичащо от личността на родителя като такъв. Детето изрично е посочило, че и в двата случая другият родител ще му липсва – тоест – няма поляризация на чувствата, разпределена между двамата.

Само по себе си, дори да бе настойчиво изразено, желанието на децата не може да предопредели крайното съдебно решение, тъй като последното е обвързано от наличието и на други, заложени в правната норма предпоставки, които, в случая, не са налице. 

Този съдебен състав формира и непосредствени впечатления за всеки родител чрез изслушването му в о.с.з. и счита, че бащата си служи с общи концепции, насочва изявлението си към отношението си към майката, не представя своите чувства към децата, в какво се изразяват грижите му, какви са възможностите и намеренията му занапред, не дава реални параметри на отношението на децата към него, изложението му е по принцип, без конкретика.

 Майката има балансирано и спокойно поведение, показва реално наличие на близка връзка с децата и системна проява на грижа, информираност относно техните чувства и интереси, без склонност към разглезване и без неоправдана строгост, проявява дълбоко чувство на обич и желание да участва активно в ежедневието на децата, категорично изразява желанието си те да не прекъсват връзката с баща си и те да го уважават и зачитат като свой родител.

Тези впечатления също не следва изцяло да се пренебрегнат, тъй като са в подкрепа на събраните доказателства и също номинират майката като по-подходящ към момента да упражнява еднолично родителските права.

Така, в обобщение – не може да се отчете непререкаемо наличие в този конкретен момент на промяна, рефлектираща върху интереса на трите малолетни деца, която да е годна да предизвика промяна на мерките относно упражняването на родителските права, съответно – местоживеенето им, издръжката и личните контакти. Исковете, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

Недискутируемо е, че ако  настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на децата, до навършване на пълнолетието им.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени, въззиваемата не е доказала направени разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 119/16.02.2018г. по гр.д. № 5417/2017г. на СлРС.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ: