Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 55

 

гр. Сливен, 05.04.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Елена Христова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 158  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 64/30.01.2018г. по гр.д. № 3170/2017г. на СлРС, с което е осъден на основание чл.79 ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД И.К.Д. ЕГН ********** ***, да заплати на М.Б.Х. ЕГН ********** ***, сума в размер на 2000 лева, представляваща дадена в заем парична сума през м.октомври – м.ноември 2012г. ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 28.06.2017г. до окончателното заплащане. Със същото решение  ответникът е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 459,17 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата 01.02.2015г.-05.05.2017г. и е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния му представител адв.Д.Д., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и противоречи на събраните по делото доказателства. Съдът неправилно е приел, че свидетелските показания на двамата разпитани свидетели са последователни, логически свързани, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с други. Развиват се аргументи, че не са представени писмени доказателствени средства, от които да се установи факта на изпращането, както на пари, така и на багаж. Съдът не е посочил кой от двата представени документа от фирмата превозвач кредитира, тъй като документите си противоречали. Така показанията на свид.Д. са в противоречие с писмените доказателства. По делото не е установено по безспорен начин, че ответникът е получил заетата сума в размер на 1000 евро. Поради това се иска решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата, чрез процесуалния й представител адв.Д.К., в който се твърди, че първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени във въззивната жалба. Въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства правилно съдът е приел, че ищцата е предала на ответника, чрез свид.Н.Д., паричната сума от 1000 евро. Така е установено, както изпращането на сумата и нейното предаване със задължението тя да бъде върната. Прави се разбор на представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че куриерската фирма не пази документация за периода, касаещ изпращането на паричната сума. Чрез свидетелските показания категорично е доказано сключването на устен договор за заем и се иска да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение.

        В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

        За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Произходът на паричното задължение на ответника ищецът свързва със сключен договор за заем и това е правното основание на осъдителната му претенция. Същото следва и от наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, и в тези рамки се вмества защитата, която му се дължи от съда.

         За да се уважи иска за реално изпълнение на задължението на заемателя по договор за заем за потребление на парична сума, следва да се установи безспорно наличието на сключен валиден договор, обективиращо се в предаване от страна на заемодателя на уговорената сума и неизпълнението на основното насрещно задължение на заемателя – да я върне в уговорения срок. Като се има предвид естеството на предмета на договора за заем за потребление – парична сума, то в действителност не може да се говори за пълно неизпълнение, а само за забава на изпълнението, но този въпрос е второстепенен спрямо главния правнорелевантен факт – сключването на договора.

         Този вид договор по правната си характеристика е едностранен, неформален, безвъзмезден и реален. Действително, по него задължения възникват само за заемателя и за валидността му не е необходима писмена форма, но от същността му на реален договор имплементарно следва, че той се счита сключен в момента на фактическото предаване в собственост на заемателя на паричната сума. Тоест единствено доказването на този положителен факт от страна на заемодателя-ищец може непререкаемо да  потвърди съществуването в правния мир на такъв договор – доказването на юридическия факт на сключването му се състои в доказването на предаването на сумата.

         Такива еднозначни, преки и категорични доказателства ищецът  е посочил и представил по делото. Сключеният през м. октомври – м. ноември 2012г. договор за заем между страните е доказан с предаването на сумата на ответника чрез свидетеля.

          В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания./ Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/. Такова е и разрешението дадено в решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК. Така в конкретния случай е налице реално предаване на сумата, както и поето от страна на въззивника задължение да я върне. Липсват и не са ангажирани доказателства за връщането й от страна на въззивника.

С оглед на събраните по делото гласни доказателствени средства е безспорно, че те установяват факта на изпращането на сумата от 1000 евро и получаването й от ответника, чрез свид. Н.Д..

Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е анализирал представените от „Турист сервиз холдинг“ АД писма, в които се сочи, че не е установено в периода м.октомври-м.ноември 2012г. в офис на дружеството в гр.Сливен да е бил получаван багаж, изпратен от М.Х. от гр.Атина за Н.Д., а в офиса на дружеството в гр.Атина, при извършена проверка, не са били намерени документи, удостоверяващи изпращане на багаж в същия период. Във второто приложено по делото писмо - изх.№ 6/15.01.2018г., се сочи, че дружеството няма практика да се изготвят разписни листи за доставените пратки от гр.Атина до гр.Сливен, поради което и такива не могат да бъдат предоставени. Товарителниците се съхраняват в дружеството до края на съответния месец, в който е доставена пратката и такива документи не се съхраняват  в офиса на фирмата изпращач в Гърция, с оглед продължителното време изминало от изпращането на пратката. Поради това не е налице противоречие между свидетелските показания и писмените доказателства, каквито доводи се поддържат във въззивната жалба. Писмените доказателствени средства установяват единствено факта, че за толкова дълъг период назад във времето не могат да бъдат предоставени документи, тъй като те не се съхраняват.

В обобщение – предявеният иск се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/30.01.2018г. по гр.д. № 3170/2017г на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА И.К.Д. ЕГН ********** ***, да заплати на М.Б.Х. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 500 / петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: