Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.04.2018 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                                    

 

При секретаря Ивайла Куманова като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 159 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против решение №104/12.12.2018 г. по гр.д. № 6387/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против Община Сливен, гр.Сливен, ул.“Цар Освободител“ № 1 осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 673,40 лева, съставляващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ За вредите причинени на влекач марка „Волво“ на настъпило на 13.06.2017 год. ПТП прпи движение по пътя с. Драгоданово – с. Блатец. Въззивното дружество било осъдено да заплати деловодни разноски в размер на 350 лв.

Решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че то е неправилно и незаконосъобразно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния и процесуален закон. Страната посочва, че по делото са се установили времето, мястото и механизма на процесното ПТП, както и наличието на причинно следствена връзка между същото и посочените в исковата молба имуществени вреди. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че свидетелските показания са се разминавали относно мястото на нахождението на неравността по пътното платно и поради това неправилно е приел иска за недоказан. Лекото разминаване между показанията на свидетелите показвало, че те не са предварително инструктирани и потвърждавали , че процесното произшествие се е случило. Действително изготвената съдебно-автотехническа експертиза приемала, че механизмът на повредата не съвпада с механизма на преминаване през дупка, но вещото лице било посочило, че понякога дефектът можел да се дължи и на некачествен материал на гумата. Страната била поискала да се извърши допълнителна автотехническа експертиза, но съдът неправилно отказал да допусне такава. Моли се да се отмени изцяло решението на Сливенски районен съд и да бъде уважена исковата претенция, както и да бъдат присъдени деловодни разноски и за двете инстанции.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. С. – процесуален представител на Община – Сливен, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Решението на първоинстанционният съд било правилно, законосъобразно, постановено ри правилно отчитане на фактическата обстановка. По делото било безспорно установено, че липсва причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и декларирания механизъм за възникване на ПТП. От друга страна, при разпита на свидетелите се установили противоречиви показания относно мястото на настъпване на щетата. Вещото лице било категорично, че на мястото, което застрахователят е посочил като място за настъпване на ПТП – след табелата на с. Блатец в посока с. Драгоданово липсва препятствие на пътното платно, което може да доведе до посочената щета. От друга страна, дори да се приеме, че е налице дефект на гумата, то този дефект ако се дължи на некачествен материал, от която тя е изработена не ангажира отговорността на ответника. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         В с.з.въззивникът редовно призован  не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Д. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . Процесуалният и представител юриск. С., в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.02.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.02.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД за платено обезщетение от застраховател на застраховано лице за причинени вреди в резултат на настъпило ПТП. Искът е регресен, а отговорността е без виновна. За установяване основателността на иска е било необходимо въззивникът да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахованото лице, настъпилото застрахователно събитие и заплащането на застрахователното обезщетение, както и противоправно бездействие от страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на което са причинени имуществените вреди на застрахованото МПС. Няма спор между страните за това, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение между въззивника - застраховател и собственика на автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена застраховка „Каско стандарт“, която е била валидна към датата на настъпване на събитието. Застрахователят е заплатил обезщетението на 26.06.2017 год.на стойност 673.40 лв.

По делото е останало недоказано твърдението на въззивника, че настъпилото ПТП е в следствие на виновното поведение на служители на Община Сливен, които са допуснали наличието на голяма, несигнализирана дупка на пътното платно,  представляващо част от общински път в частта след табелата на с. Блатец в посока с. Драгоданово. В заключението си вещото лице, изготвило съдебно-автотехническата експертиза пред районен съд е посочило, че нанесената на гумата щета е с такъв характер, че е възможно да се получи от надлъжно разположен ръб, например разрез на асфалтово покритие, твърд надлъжно разположен предмет с малка дължина или натиск в остър метален предмет. Вещото лице лично е посетило мястото на ПТП така, както е конкретизирано от ищеца по делото и както е било посочено от застрахования Калоян Стойков Иванов /посоченото пред застрахователя съвпада с показанията пред районен съд, в качеството на свидетел/ и не е констатирало наличието на неравности по пътя с характер на описаните от застрахования. С оглед на това заключението му е, че липсва причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и декларирания механизъм за възникване на произшествието. По този начин не може да се ангажира отговорността на ответната страна и предявеният иск следва да не бъде уважен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №104/12.12.2018 г. по гр.д. № 6387/2017г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ,със седалище и адрес на управление ******* да заплати на *************** сумата от 100.00 ( сто) лева юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.