Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 83

 

гр.Сливен, 03.05.2018 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на втори май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

 

 

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 161 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Е., пълномощник на Б.С.Б., ЕГН ********** *** против решение № 9/16.01.2018 г. по гр.д. № 579/2017 г. на Новозагорския районен съд, в частта , с която е било признато за установено по отношение на въззивника, че дължи на ЕТ“В.Г. – Веси“ със седалище  и адрес на управление ******** сумата от 3742.90 лева, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.04.2017 г.до окончателно изплащане на задължението, за закупени през 2016 г., но незаплатени  препарати за растителна защита и торове . С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати 808.31 лв. и решението е обжалвано и в тази си част.

Посочено е, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и  необосновано. Страната твърди, че от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се било установило, че въззивникът е дал на въззиваемия сумата от 1000.00 лв, преди да се извършат каквито и да е доставки и че в счетоводството на ищеца липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че съществува задължение на въззивника. По делото не било доказано съществуването на договор за покупко – продажба. Нямало ценова листа, а представените експедиционни бележки били оспорени от въззивната страна и били частни свидетелстващи документи, от които е видно че е получена стока , но не и че същата не е заплатена. Нямало представени фактури или касови бонове, което говорело за недобросъвестно поведение у ищеца. Страната подробно е изложила съображения относно представените по делото приемо – предавателни протоколи и договор за консигнация, като оспорва доказателствената им стойност. Изложено е твърдение, че една и съща стока е била продадена няколкократно и че поради липсата на данъчни декларации и ценова листа можело да се говори за симулативни продажби. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, в условията на евентуалност се иска, съдът да приспадне от дължимата сума платената от въззивника сума в размер на 1000.00 лева. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.М. пълномощник на ЕТ“В.Г. – Веси“ със седалище  и адрес на управление ********, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Посочва се , че с въззивната жалба се въвежда ново твърдение, а именно, че жалбоподателят не дължи нищо, тъй като бил платил преди доставката на стоките. Това твърдение противоречало на отговора на исковата молба, където въззивникът бил признал, че е получил стоката, но между страните съществува спор за цената. Този отговор бил докладван от съда и било прието, че не подлежи на доказване обстоятелството, че между страните са съществували облигационни отношения. Този доклад бил приет без оспорване от страните. Освен това в експертизата липсвало твърдение, че въззивника не дължи нищо. Неоснователно било твърдението на въззивника, че след като в експидиционната бележка и приемо – предавателните протоколи липсвало изрично посочване, че сумата не е платена , тя била платена. Предназначението на тези документи било не да доказват плащане, а доставяне на стоката. По отношени претенцията за заплатени 1000.00 лева сочи, че свидетелите на ответника били доказали само , че се касае за платена такава сума , а не и за какви задължения е била платена тя, докато свидетелите на ищеца доказвали , че тя е платена за стари задължения. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Е., която поддърже жалбата на основанията изложени в нея. Моли тя да се уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 19.01.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.02.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск от въззиваемата страна против въззивника за заплащане на доставени, но незаплатени торове и аграрни препарати на стойност 3969.00 лв. Била е претендирана и законна лихва считано от 21.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. С отговора на исковата молба, въззиваемият ясно и недвусмислено е признал, че между двете страни са съществували договорни отношения по силата, на които е получил от въззиваемия торове и препарати за растителна защита по вид и в количество каквото е било посочено в исковата молба, но е възразил, че има спор относно стойността им и че уговорката между страните била стойността на препаратите да е много по- ниска , а претендираната стойност не отговаряла на средната пазарна стойност. Това становище на страната е заложено в доклада на съда и въз основа на него е било прието за безспорно между страните, че ищецът е доставил на ответника тор и средства за растителна защита. Ето защо, съдът намира всички възражения във въззивната жалба относно несъществуването на договорни отношения, неполучаването на твърдените стоки и заплащането на стока предварително, преди да е получена от ответника за несъстоятелни. Тези аргументи на страната влизат в пряко противоречие с твърдяната и теза пред първа инстанция.

С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че между страните е съществувало облигационно отношение по силата, на което ищецът е доставил на ответника твърдените от него торове и препарати за растителна защита в количество и вид посочени в исковата молба. Този извод на съда се подкрепя и от събраните по делото писмени и устни доказателства.

По отношение на спора на страните относно стойността на доставените препарати и торове, съдът установи, че действително няма достоверни доказателства относно уговорката между страните, на по делото е изготвена съдебно – оценителна експертиза според заключението на която общата пазарна стойност е в размер на 3742.90 лв., която съдът намира за дължима главница. Исковата претенция над тази сума е неоснователна. Ответникът дължи и законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Относно твърдението на въззивника за заплатени 1000.00 лева от дължимата цена, съдът намира същото за недоказано. Установи се от заключението на ВЛ, че въпросната сума, която не се спори че е получена през м. Септември 2016 г. от въззиваемия, е била отразена в счетоводството му като е отразено „ доплащане на торове и препарати за 2010г.“. По делото са разпитани четирима свидетели, които се явяват братя, съпруга и съжителстващо лице с ишеца и ответника.Свидетелите на ищеца -  В. ( брат) и Стоянова(съжителстваща) са посочили ясно и непротиворечиво, че с дадените 1000.00 лева през 2016 г. ответникът е заплатил стар дъл от 2010 г., а свидетелсктите показания на свидетелите посочени от ответника са колебливи и неясни.  Свидетелят Б. ( брат на ответника) посочва , че въобще не е присъствал на даването на парите, а само преди това е бил в автомобила на брат си, а св. Ботева ( съпруга на ответника) въобще не обяснява за какво са били дадени тези 1000.00 лева. Твърдението, че 1000.00 лева са дадени от ответника на ищеца за погасяване на дълга от 2016 г. изхожда от ответника и той е следвало да го докаже по категоричен начин . С наличните доказателства обаче, това твърдение не е доказано и не следва да бъде уважавано.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса  би следвало да се присъдят деловодни разноски в полза на въззиваемата страна, но такива не са претендирани, поради което и не се присъждат.

 

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  9/16.01.2018 г. по гр.д. № 579/2017 г. на Новозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.