Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 60

 

гр. Сливен,  12.04.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 164   по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 27/12.01.2018 г. по гр.д. № 1587/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Диамант – Саръева“ ООД, ЕИК 201782247, с адрес на управление **********, представлявано от управителя Д. А. Н. против Т.И.Т. ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422  ГПК вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД  за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4 500 лв. представляваща получена сума на отпаднало основание, а именно неизпълнен договор за посредничество ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.01.2017 г. до окончателното изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 300/26.01.2017 г. по гр.д. № 406/2017 г. на СлРС.  Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и процесуалните правила, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е конструирал своето решение, като същото е постановено в посока чл. 79 и чл. 87 от ЗЗД, което обаче не отговаря на твърденията в исковата молба и на събраните по делото доказателства. В решението не се коментират хипотезата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Като е структурирал решението с мотиви около неизпълнение на договор, съдът се е отклонил от разсъжденията за неоснователно обогатяване, което е довело до незаконосъобразност и неправилност. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че след като не уважава предявения иск, то допуска ответникът да се обогати неоснователно, което противоречи на основните принципи на правото. Ответникът не е доказал, че има основания да задържи получената сума на валидно основание. На следващо място съдът не е кредитирал приложените към делото прокурорска преписка и 2 бр. отговори на искови молби, като се твърди, че в тях се съдържат доказателства, че съвместна дейност между двете дружества не се е осъществила. Поради това е налице косвено признаване на иска, тъй като факта на получаване на сумата не е спорен, не е спорно и обстоятелството, че дърва не са доставяни на ищеца, което от своя страна води до неизправност на ответника по иска. На следващо място, дори да се приеме, че налице договор, то в случая се твърди, че са налице хипотезите на чл. 22 или чл. 23 от ЗЗД, но не и тези на чл. 79 и чл. 87 от ЗЗД. Развиват се съображения в подкрепа на тези твърдения. Съдът е игнорирал доказателствата, че не е осъществена съвместна дейност по добива и доставка на дървения материал, поради което не е завършен фактическия състав на поетия ангажимент от страна на ответника и сумата, която е дадена като гаранция за съвместна дейност не трябва да се задържа от ответника, тъй като такава съвместна дейност не е осъществявана. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав или да бъде решено по същество.

        В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Ответникът се е задължил да извърши за сметка на ищеца – въззивник, възложените му от последния действия, а именно да участва в тръжна процедура чрез която да се реализира добив на дървен материал от обект 1511 на ДГС – Сливен, срещу платена от ищеца в полза на ответника комисионна за посредничество на стойност 4500 лв. От последвалите по-късно доставки на дървен материал от „Евролес корект“ ЕООД на ищеца по иска е видно, че ответникът Т.Т. е изпълнил добросъвестно поетото задължение, според договора, а именно участие в тръжна процедура, която е била спечелена от „Евролес корект“ и във връзка с това дружеството е започнало изпълнение на друга част от договорните отношения между страните, а именно доставка на дървен материал на ищцовото дружество. Сочи се, че има доказателства за това, а именно представените по делото фактури. Така ответникът е посредничил между ищцовото дружество и „Евролес корект“ последното да участва в тръжна процедура в ДГС – Сливен за добив на дървесина. Задължението на ответника по договора за посредничество относно участие и спечелване на тръжна процедура е изпълнено и е налице основание той да задържи процесната сума. На следващо място, въззивникът не е установил наличие на договорни отношения с Т. действащ като пълномощник на другото дружество във връзка с доставка на дървесина от точно определен обект, нито отделните договорки по такъв вид договор. Няма изявление за разваляне на договора от страна на ищеца към ответника. Такова изявление следва да бъде отправено към търговското дружество неизпълнило задължението си за доставка, ако се приеме, че такъв договор изобщо съществува, а не спрямо ответника, като физическо лице. Сумата от 4500 лв. е била преведена от ищеца по сметка на ответника като физическо лице, а е била осчетоводена като задължение на дружеството „Евролес корект“, поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Предявеният иск по чл.422 от ГПК – относно съществуване на вземането се претендира на основание на чл. 55 от ЗЗД, без да е посочено на коя точно хипотеза и на основание на чл. 59 от ЗЗД.

Главният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, без да е уточнена хипотезата, при която е предявен.

В тази норма са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория – даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, а според третия – на връщане подлежи даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.

Едва когато не са налице елементите на никой от тях и когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД.

Ищцовата страна е предявила евентуално съединен иск за неоснователно обогатяване, съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Посоченият законов текст е субсидиарен, с оглед на правилото на  чл. 59, ал. 2 ЗЗД и запълва празнотите в законодателството, които не са покрити от специални текстове. Той може да се упражни, само при положение, че обеднелият не разполага с друг иск за защита на правата си, какъвто безспорно не е настоящият случай. Ищецът е претендирал, че сумата от 4 500 лева била приведена на ответника като „комисионна“ – което не се отрича и от ответника, която след получаването й от страна на ответника същия гарантирал съвместната дейност между дружествата „Евролес корект“ ЕООД и ищеца. Съвместната дейност на двете дружества била за добив на 2000 плътни кубика дървесина, след спечелване на търга от страна на „Евролес корект“ ЕООД на тръжна процедура, организирана от ДГС Сливен за обект № 1511. Участието и спечелването на тръжната процедура били условие за осъществяване на съвместна дейност между двете дружества за добив на дървесина. Твърди се, че сумата за комисионна била дадена точно за дървесината от Обект № 1511, която трябвало да бъде получена от ищцовото дружество. Така е несъмнено, че са налице договорни отношения между страните, което изключва приложението на чл. 59 от ЗЗД в отношенията между тях.

И двете страни са съгласни, че плащането на сумата 4 500 лв. е било по повод комисионен договор, сключен между тях в устна форма. Точката на противопоставяне помежду им е относно съдържанието на предмета му – тоест – относно задълженията на комисионера

Ищецът твърди, че този обем обхваща съвместната дейност между дружествата „Евролес корект“  ЕООД и ищеца. Съвместната дейност на двете дружества била за добив на 2000 плътни кубика дървесина, след спечелване на търга от страна на „Евролес корект“ ЕООД на тръжна процедура, организирана от ДГС Сливен за обект № 1511. Участието и спечелването на тръжната процедура били условие за осъществяване на съвместна дейност между двете дружества за добив на дървесина. Твърди се, че сумата за комисионна била дадена точно за дървесината от Обект № 1511, която трябвало да бъде получена от ищцовото дружество. Според ответникът се касаело  за сключен устен възмезден договор за представителство, при който довереникът „Евролес корект“ ЕООД, чрез пълномощника си - ответникът. се  задължил да извърши за сметка на доверителя - „Диамант-Саръева"   ООД възложените му от последния действия, а именно - да участва в тръжна процедура, чрез която да се реализира добив на дървен материал от обект 1511 на ДГС Сливен срещу платена от ищеца в полза на ответника комисионна за посредничество на стойност 4 500 лв. Сочи, че последиците от правните действия, които представителят в лицето на „Евролес корект“  ЕООД  извършил  възникнали направо за представлявания – ответното дружество „Диамант-Саръева"  ООД, а именно спечелване на търг за добив на дървесина от обект 1511 на ДГС Сливен, добив и доставянето му на ищцовото дружество. Ответникът  изпълнил добросъвестно поетото задължение според договора, а именно участие в тръжна процедура,  спечелена от „Евролес корект“ ЕООД и във връзка с това е започнало изпълнение на друга част от договорните отношения между страните, а именно доставка на дървен материал към ищцовото дружество от въпросния обект 1511. Били извършени доставки на дървен материал в полза на ищеца и  издадени от „Евролес корект“ ЕООД фактури: ф-ра № 4/22.01.2015 г. с получател - „Диамант- Саръева'' ООД с основание: широколистна дървесина, количество - 60 тона, на стойност - 5 616 лева с ДДС; ф-ра № 3/20.01.2015 г. с получател - „Диамант-Саръева" ООД с основание: широколистна дървесина, количество - 60 тона, на стойност - 5616 лева с ДДС; ф-ра№ 2/15.01.2015 г. с получател – „Диамант- Саръева" ООД с основание: широколистна дървесина, количество — 60 тона, на стойност — 5 616 лева с ДДС;

След като страните не са представили комисионен договор в писмен вид /писмената форма не е такава за валидност/, то единствено от събраните по делото писмени доказателства съдът може да придобие представа за евентуалната вярност на твърденията на всяка страна, да установи действителното фактическо положение и приеме за осъществени или не фактите, тежестта на доказване на които лежи върху съответната страна.

Така, предвид констатираната документално хронология провеждане на търг, сключване на договор на 08.01.15г., превод на13.02. 2015г. на процесната сума от 4 500 лева- въззивният съд намира, че уговорката между страните по повод плащането на спорните 4 500 лв. не е касаела спечелването на търга, а „осъществяване на съвместна дейност между двете дружества“, както твърди ищецът, а спечелването на търга от дружеството „Евролес корект“ ЕООД е било само дилаторно условие – отлагало е началото на изпълнението на задълженията на ответника, тъй като то е било поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо, но несигурно събитие.

При това положение обаче, ако се приеме за действителен този договор, то претенцията на ищеца не може да се основава на неоснователно обогатяване на която и да е от хипотезите на чл. 55 от ЗЗД, тъй като е очевидно, че той счита, че договор между страните съществува /не е първата хипотеза/, няма доказано неосъществено по причини, за които страната не отговаря бъдещо основание /не е втората хипотеза/ и няма доказано отпадане с обратна сила на основанието –договора - /не е третата хипотеза/, тъй като това може да стане при унищожаване или разваляне на договора.

Действия по разваляне на договора ищецът не е предприемал, следователно сме изправени пред облигационна връзка и той разполага или  с възможността да иска реално изпълнение на договорното задължение от страна на ответника /респективно – обезщетение вместо изпълнение/, и двете – заедно с обезщетение за забава, или да търси обезщетение за неизпълнение, заедно с обезщетение за забава. В такъв случай претенцията му за връщане на дадено без основание би била изцяло неоснователна.

В случая обаче, въззивният състав счита, че не може да приеме за доказано наличието на действителен комисионен договор между страните с посоченото съдържание и цена. Така формулираните права и задължения сочат на липса на предмет, което е основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Съображенията за това са в две посоки:

Най-напред, самата фраза „да осигури съвместна дейност между двете дзружества по повод …. на дървесината“ е лишена от конкретика и не може да се свърже ясно и еднозначно с никакво точно определено фактическо или правно действие, за да може да се извърши съпоставка между очакваното и престираното поведение. В светлината на фактологията и от семантичния анализ може да се извлече само предположението, че се касае за  извършване на продажба /и доставка, евентуално/ на дървесни трупи от дружество „Евролес корект“ ЕООД на дружество „Диамант-Саръева" ООД . Доколкото ответникът е и пълномощник на дружество „Евролес корект“  ЕООД, той, в качеството си на такъв, е властен да сключи или не договорите за продажба и решението му не би могло да зависи или да бъде мотивирано чрез действията на посредник, ако това е самият той, като физическо лице. Тоест – това поставя под съмнение „възможността“ на предмета на комисионния договор.

На второ място, съгласно разпоредбата на чл.348 ал. 1 от ТЗ, „С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.“ Приложено към процесния договор, това съдържание на задълженията на комисионера не може да се обективира в указаното по-горе договорно съдържание. Не издържа критика конструкцията, при която ответникът-комисионер, в изпълнение на договорното си задължение спрямо ищеца „Диамант-Саръева" ООД, ще сключи от свое име сделки с дружеството „Евролес корект“  ЕООД, на което е пълномощник и което е придобило дървесината чрез търг, и съгласно правилата на чл. 349 ал. 1 от ТЗ, правата по тези сделки ще възникнат за него /ответника/, който да прехвърли на доверителя /ищеца/ полученото по сделките. Най-малкото опосредяващата функция на ответника е лишена от кауза, при положение, че той по начало би сключил същата сделка от името на дружеството „Евролес корект“  ЕООД директно с дружеството „Диамант-Саръева" ООД.

Казаното дотук обосновава пълна липса нагоден предмет на комисионния договор, което води до неговата нищожност, а това от своя страна прави даденото по него платено при липса на основание, съгласно разпоредбата н ачл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищовото дружество сумата 4 500 лв. като получена при начална липса на основание.

 

 

 

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 725 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 545 лева и 180 лева заплатени държавни такси. За тази инстанция не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ е решение № 27/12.01.2018 г. по гр.д. № 1587/2017 г. на Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

 

ПРИЗНАВА за установено между страните, че Т.И.Т. *** дължи на  „Диамант – Саръева“ ООД, ЕИК 201782247, с адрес на управление **********, представлявано от управителя Д. А. Н. сума в размер на 4 500 лв. представляваща получена сума при начална липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.01.2017 г. до окончателното изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 300/26.01.2017 г. по гр.д. № 406/2017 г. на СлРС. 

 

 ОСЪЖДА Т.И.Т. *** да заплати на „Диамант – Саръева“ ООД, ЕИК 201782247, с адрес на управление **********, представлявано от управителя Д. А. Н. сумата от 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева представляваща направени разноски за двете инстанции.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: