Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 23.03.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА          

                                                              ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №167 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника „Болкан инвестмънт груп – Б.И.Г.“ ООД, гр.София срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 06.12.2017г. по изп.д.№177/2014г. по описа на СИС при РС – Котел на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

            В жалбата се посочва, че постановлението за отказ за прекратяване на изп. производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че законовата разпоредба е приложена неправилно, тъй като изискването на закона е да са изтекли две години от последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по делото. В случая от последното такова искане, което е направено със самата молба за образуване на изп. дело през м.септември 2014г. до подаването на неговата молба с искане за прекратяване на производството на посоченото основание, са изтекли повече от три години. Между налагането на запорите и момента на молбата за прекратяване на делото не е отправяно искане от страна на взискателя за нови изпълнителни действия. Счита, че фактическото предприемане на действия по принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител е неотносимо към преценката дали е налице прекратително основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Обратното би означавало, че с всяко действие, извършено от съдебния изпълнител, производството би се перпетуирало до безкрай, въпреки очевидното дезинтересиране на взискателя. Това не било волята на законодателя и било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски.

            Другата страна по изпълнителното производство – взискателят Община Котел не е подал писмено възражение по жалбата.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Излага фактологията по делото и посочва, че двугодишният срок за законовата перемция започва да тече от датата на последно осъществения от ДСИ акт – в случая наложен запор върху МПС на 22.03.2016г., а молбата за прекратяване е подадена на 04.12.2017г.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №177/2014г. по описа на СИС при РС - Котел е образувано по молба на взискателя Община Котел от 17.09.2014г. против длъжника „Болкан инвестмънт груп – Б.И.Г.“ ООД, гр.София въз основа на акт за установяване на данъчни задължения на Община Котел за главница от 624,94лв. и лихва в размер на 123,71лв., изтекла до 12.08.2014г.

С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение върху вземанията на длъжника, като се извърши съответно запор и опис на установеното движимо и недвижимо имущество. С молбата е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние на длъжника – справка в НАП за налични банкови сметки и имущество.

На 26.09.2014г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

Въз основа на молбата, ДСИ е извършил поисканите справки, като  е установено наличието на 2 броя МПС, собственост на длъжника.

На 22.03.2016г. ДСИ е постановил налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника, като е изпратено запорно съобщение до сектор ПП КАТ – София, получено на 28.03.2016г. По делото е постъпил отговор ПП при СДВР, че на 29.03.2016г. е наложен запор върху едното от двете, посочени от ДСИ МПС.

На 04.12.2017г. длъжникът е подал молба до ДСИ с искане за прекратяване на производството по делото, поради непоискване от страна на взискателя извършване на изп. действия в продължение на две години.

С обжалваното постановление от 06.12.2017г. държавният съдебен изпълнител е приел, че не са изминали две години от последното изпълнително действие и е отказал прекратяване на изпълнтелното производство по искането на длъжника на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Постановлението е връчено на длъжника на 15.01.2018г. Частната жалба против него е подадена на 22.01.2018г. по пощата.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – длъжника и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно т.10 от посоченото ТР, Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител. Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на съдебния изпълнител, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, съгласно изричните указания на ВКС в цитираното тълкувателно решение.

В случая се установи, че с молбата за образуване на изпълнително производство от 17.09.2014г. са поискани съответни изпълнителни действия, като такова реално е предприето от съдебния изпълнител на 22.03.2016г. с налагането на запор върху МПС, собственост на длъжника. Запорът е изпълнен от сектор ПП при СДВР на 29.03.2016г. Следователно от първото искане за извършване на изпълнителни действия с молбата за образуване на изп. производство до налагане на запора от ДСИ, с което изп. действие по силата на тълкувателното решение и чл.116 от ЗЗД е прекъсната давността, не са изтекли две години и към момента на предприемане на това изпълнително действие перемцията не е настъпила. От налагането на запора започва да тече, както нова давност, така и нов двегодишен срок, който към момента на подаване на молбата от страна на длъжника и постановяване на атакуваното постановление от 06.12.2017г. не е бил изтекъл, т.е. към него момент перемцията отново не е настъпила.

Предвид изложеното, правилно с обжалваното постановление от 06.12.2017г. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и като такава съдът ще я остави без уважение.

При този изход на спора, на длъжника не се дължат разноски в настоящото производство.

            По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНТ ГРУП – Б.И.Г.“ ООД, ЕИК 131067293, със седалище и адрес на управление: ********* срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 06.12.2017г. по изп.д.№177/2014г. по описа на СИС при РС – Котел, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                              

                            

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.