Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.04.2018 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 170 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Д.С. ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** против решение № 16/31.01.2018 г. по гр.д. № 1755/2017 г. на Новозагорския районен съд, с което е била отхвърлена молбата на жалбоподателката за промяна на личното и име от „С.“ на „С.“.

В жалбата се сочи, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а именно показанията на разпитания по делото свидетел. Тя самата не е била изслушана в с.з., а доводите на прокуратурата са били неоснователни. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважи молбата и. Иска се повторен разпит на свидетеля, който е бил изслушан пред първоинстанционния съд.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

    В с.з. въззивницата редовно призована се явява лично и с адв.Б. . поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи.

В с.з. въззиваемата страна общ. Сливен редовно призована се представлява от юриск. С., който оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение

За Окръжна прокуратура – Сливен се явява прокурор Сяров, който моли да се потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция  се събраха допълнителни доказателства. Беше разпитан св.С., който посочи, че инцидентно между студентите във филологическия факултет във ВТУ се подхвърлят закачки касаещи името на молителката, тъй като то в превод от испански език означавало „тази която не гледа“.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.02.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.02.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГр.Р, съгласно който промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Молбата за промяна на име се разглежда по реда на охранителните производства. Същественото за охранителното производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера.

Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на  чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо.

От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.

В настоящия случай , молителката твърди , че личното и име „С.“, произнесено на испански език- „Естанимира“ е обществено неудобно за нея, тъй като на испански означавало „ тази която не гледа“. Съдът не намира, че в случая е налице съществено, важно обстоятелство, което да мотивира промяна на личното име на молителката. Тя е българска гражданка, живее постоянно в РБългария, не е омъжена за чужд гражданин, не пребивава продължително време извън територията на България. Затова дори и да изпитва неудобство при обяснение значението на личното си име, това неудобство има моментен, инцидентен характер само при срещите и с испаноговорящи граждани, които в България са незначително малцинство. Ако същата приеме името „С.“, неудобствата по обяснение на значението му биха били ежедневни предвид персийския му произход и липсата на традиция в българското общество. Обратно, името „С.“ е популярно, с хубаво значение на български език, което го прави напълно подходящо за лично име в РБългария.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице важни обстоятелства, които да налагат промяна на личното име на молителката от „С.“ на „С.“.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  16/31.01.2018 г. по гр.д. № 1755/2017г. на Новозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.