Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 68

гр. Сливен,  20.04.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА       

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 172  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 67/01.02.2018г. по гр.д. № 3032/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от М.И.Д., ЕГН **********,*** против „Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ д-р К.Т.“ ЕООД, ЕИК 201530473, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от К.Г.Б., иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ за сумата 3228,19 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016г. до 03.10.2016г., като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявения от ищцата против ответното дружество иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ в размер на 375,33 лв. за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като неоснователен и е отхвърлен предявения иск по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 528,04 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие, като неоснователен. С решението е осъдена на основание на чл.222 ал.4, вр. ал.3 от КТ „Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ д-р К.Т.“ ЕООД, ЕИК 201530473, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от К.Г.Б. да заплати на М.И.Д. сумата от 1056,08 лв., представляваща обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО. Осъдена е ищцата да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт д.т. в общ размер на 229,13лв., както и разноски за експертиза в размер на 98,21лв., а ответното дружество е осъдено да заплати д.т. в размер на 50 лева и 101,78 лв., за експертиза, като дружеството е осъдено да заплати и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 93,65 лв.

        Подадена е въззивна жалба от ищцата бе процесуалния представител адв. Д.П., с която решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.128 ал.2 от КТ за сумата от 3228,19лв., както и иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ в размер на 375,33 лв. Съдът не е обсъдил с решението си всички събрани доказателства, като от една страна изцяло е кредитирал заключението на СИЕ, която установява дължимите и неизплатени суми, а от друга страна в крайното си заключение отхвърля предявения иск като неоснователен. Освен това съдът не е обсъдил свидетелските показания, като част от тях е възприел погрешно. Излагат се съображения, свързани с депозираните пред съда свидетелски показания и се сочи, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, като е налице и заключение на СИЕ, от което е видно, че не са изплатени възнагражденията за претендирания период. Поради това се иска решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо това да се постанови друго. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Съдът е посочил, че за целия процесен период са били внасяни всички дължими осигуровки и е неоснователна претенцията за неизплатени трудови възнаграждения. Вещото лице по СИЕ не може да се произнася относно това дали подписите на документите са на ищцата и по този въпрос страната изявила позицията си още пред първата инстанция. Правилно е кредитирано заключението на вещото лице, извършило графологичната експертиза. Развиват се аргументи в подкрепа на тезата, че ищцата е ползвала полагащия й се платен отпуск. Излагат се контрааргументи оборващи аргументите, свързани с депозираните по делото свидетелски показания. В обобщение се сочи, че на въззивницата са заплатени всички претендирани суми. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

        В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

        За въззиваемото дружество в с.з. се явява представител по закон и представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в едната си част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Решението на районния съд е обжалвано в частта относно отхвърлените искове с правно основание чл. 128 ал. 2 от КТ за сумата от 3228,19 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до 03.10.2016 г., както и по отношение на иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 375,33 лв., представляваща обезщетение за заплащане на неползван платен годишен отпуск. Настоящият състав намира, че първото оплакване във въззивната жалба е частично основателно, а второто е изцяло неоснователно.

Безспорно е, че за процесния период въззивницата – ищца, е ползвала платения си годишен отпуск за 2016 г. в размер на 20 дни. Така и тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение тя не е имала неизползван годишен отпуск, то не й се дължи обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ и като е отхвърлил този иск, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение в тази част.

По отношение на претенцията за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения в размер на 3228,19 лв. Тази претенция, с оглед на събраните по делото доказателства, е частично основателна до размера на сумата от 1753,49 лв. представляваща незаплатено трудово възнаграждение. Това е така тъй като разпоредбата на чл. 270 ал. 3 КТ по императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите - то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. Очевиден е  императивният характер на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ за начина, по който следва да се изплаща трудовото възнаграждение. Непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК, съдебната практика приема, че са недопустими  свидетелски показания за доказване погасяване на тези парични задължения, установени с писмен акт. В решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. е прието, че съгласно  чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т. е. е вярно. Разбира се, винаги може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са различни, т. е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т. е. е невярно. Законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина - чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него. Ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма на доказване на определени обстоятелства не изключват допустимостта на други доказателствени средства, каквито са извънсъдебното и съдебното признание (първото може да бъде установяване със всички доказателствени средства, а второто в съдебния протокол), веществените доказателства, огледа и освидетелстването, заключенията на вещи лица. Писмената форма за валидност се отнася за волеизявленията, поради което свързаните с нея правни въпроси не се обсъждат. Така в случая ответната страна се е опитала да докаже чрез свидетелски показания, че ищцата е получавала трудовото си възнаграждение, но не е подписвала ведомостта.

За да отхвърли изцяло предявения иск районният съд е приел, че по делото са събрани и гласни доказателствени средства, от които се установява, че ищцата има практика да не подписва всеки път ведомостта за заплати, въпреки че трудовото й възнаграждение е било изплатено преди това. Освен това ищцата е претендирала и обезщетения за неползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, навеждайки пред съда твърдения, че не е положила подписа си върху документи, касаещи определянето и дължимостта изобщо на тези обезщетения. Тъй като посредством заключението на допуснатата почеркова експертиза тези твърдения били категорично отхвърлени и се установило, че ищцата е подписала процесните документи, у съда се формирал извод за недобросъвестно отношение от страна на ищцата, която иска да черпи права от своето недобросъвестно поведение. Поради изложеното съдът е счел, че искът следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.

Тези изводи обаче не короспондират с посочената по-горе трайно установена практика на ВКС. В случая ответникът не е успял да представи  писмени доказателства, установяващи, дори по косвен път получаването на трудово възнаграждение за месеците, посочени в заключението на вещото лице по СИЕ. Според това заключение на ищцата не са изплатени трудови възнаграждения за м. март, април, май, юни за два работни дни, юли за шест работни дни и август за осем работни дни. С разходен касов ордер от 04.11.2016 г. тя е получила сума в размер на 158,41 лв. и така неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 1379,03 лв. От друга страна, с молба от 30.05.2016 г. тя моли и й е разрешено да ползва 20 дни платен годишен отпуск за 2016 г., като отпускът е разрешен считано от 01.06.2016 г. Този отпуск е начислен по ведомост за м. юни 2016 г., като чистата сума за получаване от ищцата е в размер на 374,46 лв. Не може да се приеме, че ищцата е получила тази сума, тъй като на ведомостта липсва подпис.

Поради тези съображения, претенцията се явява основателна до размера на сумата от 1753,49 лв. представляваща незаплатено трудово възнаграждение и първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено, като претенцията бъде уважена до посочения размер.

По отношение на разноските. С оглед изводите на въззивната инстанция, то на ищцата се дължат разноски за първата инстанция в размер на 258, 40 лева, като са присъдени 93,65 лева, поради което дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и сумата от 164, 75 лева.

Искането на въззивницата за разноски в това производство следва да бъде уважено съразмерно на признатата претенция, а именно в размер на сумата от 194,64 лева.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Въззивницата, като служител по трудово правоотношение, не следва да бъде осъдена да заплаща държавна такса и разноски за двете инстанции, поради което решението в тази част следва да бъде отменено.

Тежестта за разноски в това производство тежи върху работодателя, поради което следва да заплати държавна такса в размер на 35,07 лева за тази инстанция, както и  сумата от 98,22 лева, представляваща възнаграждение на вещото лице.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 67/01.02.2018 г. по гр.д. № 3032/2017 г. на Районен съд – Сливен в частта, с която е отхвърлен предявеният М.И.Д., ЕГН **********,*** против „Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ д-р К.Т.“ ЕООД, ЕИК 201530473, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от К.Г.Б., иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ за сумата 3228,19 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016г. до 03.10.2016г. до  размера на сумата от  1753,49 лв. като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ д-р К.Т.“ ЕООД, ЕИК 201530473, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от К.Г.Б. да заплати на М.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от  1753,49 лв. / хиляда седемстотин петдесет и три лева и 49 ст/ представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016г. до 03.10.2016г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/01.02.2018 г. по гр.д. № 3032/2017 г. на Районен съд – Сливен в останалата обжалвана част.

 

ОТМЕНЯ решение № 67/01.02.2018 г. по гр.д. № 3032/2017 г. в частта, с която е осъдена М.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в общ размер на 229,13 лева, както и разноски за експертиза в размер на 98,21 лева.

 

ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ д-р К.Т.“ ЕООД, ЕИК 201530473, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от К.Г.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в  размер на 70,14 лева и сумата от 98,22 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в  размер на 35,07 лева.

 

ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ д-р К.Т.“ ЕООД, ЕИК 201530473, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от К.Г.Б. да заплати на М.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от  164, 75 лева, представляваща направени разноски пред първата инстанция и сумата от 194,64 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: