Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  54

 

гр. Сливен, 04.04.2018 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на четвърти април през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 176 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

С оглед естеството на иска – такъв по чл. 28 вр. чл. 25 и 26 от ЗЗДт, за настаняване на дете извън семейството, същото е бързо и се движи по реда на  чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл. 317 от ГПК, във връзка с чл. 28 ал. 6 от ЗЗДт

Обжалвано е ЧАСТГИЧНО първоинстанционно решение № 131/21.02.2018г. по гр.д. № 325/18. на СлРС, с което е прекратена взетата по отношение на непълнолетната Ф.Х.Х., с ЕГН **********, р. на 18.06.2001г. от майка М.П.И. и баща Х.А. А., мярка за закрила - настаняване в Кризисен център за деца, преживели насилие – гр. Средец, обл. Бургас и е настанена непълнолетната Ф.Х.Х., с ЕГН **********, р. на 18.06.2001г. от майка М.П.И. и баща Х.А. А. в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – *****до настъпване на законова причина за прекратяване или изменение на тази мярка за закрила.

Ввъззивната жалба е подадена от майката на непълнолатното дете и с нея се атакува решението само в частта, с която е постановено настаняване на детето Ф. в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – гр. Сливен. Въззивницата счита, че в нея то е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са съобразени редица фактори – след извършването на акт на сексуално насилие спрямо детето от неговия баща, то е било настанено в Кризисен център по силата на предприета мярка за закрила, а междувременно бащата е осъден и изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бургас, поради което вече не съществува реална заплаха за детето. На следващо място се оплаква, че не е зачетено от съда категорично излазеното в с.з. желание на Ф. да живее с майка си. Не е съобразено и манифестираното такова от страна на майката, което тя е подкрепила и с доказателства, че е осигурила подходяща домашна среда и всичко необходимо за детето. Неприемливо е да се счете, че тя е осигурила добри условия за другото, отглеждано от нея дете – М., която същевременно не е подходяща за Ф.. По-нататък въззивницата прави анализ на нормативната уредба и развива съображения, че за детето е най-подходящо да живее с родител, че интересът му налага в случая това да е майката, която е положила усилия да му осигури дом и средства за отглеждане и след като няма застрашаващи фактори, е необосновано налагането на мярката за закрила „настаняване извън семейството“.

Поради изложеното иска въззивният съд да отмени атакуваното решение в частта, относно настаняването на детето Ф. в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – гр. Сливенкато неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски.

Прави искане за приемане като доказателство на копие от трудов договор от 07.02.2018г.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна – Д”СП” – Сливен, е подала писмен отговор, с който заявява, че счита жалбата за напълно основателна, с оглед настъпили редица положителни промени. Заявява, че е изготвен актуален социален доклад, който напълно потвърждава твърденията на майката. Установено е, че тя не е прекъсвала контактите с детето, посещаа го редовно, детето й гостува през почивните дни, между двете има изградена емоционална връзка. Отпаднал е застрашаващия детето фактор, майката е започнала работа и има жилище, в което е осигурила подходящи за детето условия. След срещи с майката и детето се установява, че първата има желание и възможности да се грижи за детето, а то е изразило нежелание да пребивава в ЦНСТ. Предвид изложеното въззиваемият заявява, че счита, че е в интерес на детето то да се отглежда в семейна среда, поради което жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Представя доказателства относно изложените в отговора обстоятелства.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение, държано в о.с.з. въззивният съд е приел всички представени от страните писмени доказателствени средства.

 

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично, и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемата Д”СП” - Сливен редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32т.3 от ГПК, който поддържа отговора на  въззивната жалба и моли съда да уважи последната като основателна.

В с.з. по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт, непълнолетното дете Ф., изслушано от съда в присъствието на социален работник от Д”СП”-Сливен, заяви, че се чувства по-добре при майка си, която го обича и се грижи за него. Ходи на училище, където се справядобре и има приятели. Не желае да остава в ЦНСТ.

Майката, изслушана по реда на чл. 59 ал. 6 от СК изразява привързаност към детето, желание да го отглежда в семейна среда, заявява наличие на положителна промяна в обстоятелства и решимост да осигурява и занапред необходимите средства и грижи за отглеждането на детето.

Социалният работник по реда на чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт изрази становище, че мнението на детето е трайно и неповлияно от външни фактори, няма необходимост от мярката за закрила занапред, добре е то да се отглежда в семейна среда, която е подходяща и майката има капацитет да се справи.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено в нея.

Изложените във въззивната жалба и в отговора доводи са основателни.

Налице са условия за прекратяване на постановеното настаняване на непълнолетното дете Ф. извън семейството, тъй като е осъществена хипотезата на чл. 29 т. 6 от ЗЗДт.

В случая е било  установено наличие на насилие в семейството по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, което е било с висок интензитет и е довело до осъждане н абащата на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което той в момента изтърпява ефективно. Така е било налице основание по чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството, тъй като проявната форма на упражненото насилие е обективирала сериозна опасност от увреждане на физическото и психическото състояние на детето.

Предприетата мярка е била срочна – до 30.11.2017г. и е имала за цел да изведе детето от опасната среда, да постигне като дълготраен ефект възстановяване и заздравяване на психическите травми и емоционалната му стабилност. Била е дадена и препоръка да се работи в подкрепа на ролята на майката в насока правилното отглеждане на детето в семейството.

Социалният доклад, изготвен към момента на изтичане на срока на мярката е установил, че майката е безработна, битовите условия в къщата н с. Въглен са лоши, хигиената е занижена,   майката е заявила невъзможност да осигури потребностите на непълнолетното дете в семейна сред. Така и наличието на условията по чл. 25 ал. 1 т. 3 от ЗЗДт са мотивирали издаването на заповедта на директора на служба „СП“- Сливен за прекратяване настаняването в Кризисен център и настаняване на детето в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – гр. Сливен, каквото е било и искането му, отправено до СлРС.

В хода на производството са настъпили динамични и положителни промени, които рязко са изменили гореописаните обстоятелства, което е довело до отпадане на основанията по т.т. 3 и 4 на чл. 25 ал. 1 от ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството.

Установено е, че майката е наела жилище под наем в гр. Сливен, където са осигурени добри жилищни и битови условия за отглеждане на детето и няма да бъде препятствано посещаването му на училище в гр. Сливен. Започнала е работа по ТПО с месечен доход от 510 лв., с който би могла да задоволява своите и на детето нужди за живот. Поддържала е непрекъснато контакти с Ф., като я е посещавала в Центъра, взимала я е при себе си за почивните дни. Между двете отношенията са на обич и привързаност. И майката и детето изразяват желание да живеят заедно, подадено е и заявление двете да бъдат насочени към доставчик на подходяща социална услуга. Същевременно физическото присъствие на бащата, упражнил насилие над детето, е елиминирано както поради преместването на майката в друго жилище, така и чрез ефективното изтърпяване от негова страна на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което се осъществява в затвора в гр. Бургас.

Всичко това сочи, че висшият интерес на детето ще бъде занапред максимално защитен в семейната среда, осигурена от майката и щом основанията, довели до налагане на мярката за закрила „настаняване извън семейството“ са отпаднали, то, съгласно чл. 29 т. 6 от ЗЗДт, е налице основание за прекратяване на настаняването.

Поради това, като е постановил решение, с което е настанил детето Ф. в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – гр. Сливен, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено в нея и вместо това бъде постановено ново, с което искането на директора на дирекция „СП“-Сливен бъде оставено без уважение.

В необжалваната част, с която е прекратено настаняването на детето Ф. в Кризисен център за деца, преживели насилие – гр. Средец, обл. Бургас, решението на СлРС е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззивникът и той следва да понесе своите и заплати тези на въззиваемата в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 131/21.02.2018г. по гр.д. № 325/18. на СлРС В ЧАСТТА, с която е настанена непълнолетната Ф.Х.Х., с ЕГН **********, р. на 18.06.2001г. от майка М.П.И. и баща Х.А. А. в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – *****до настъпване на законова причина за прекратяване или изменение на тази мярка за закрила, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на директора на дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – Сливен запромяна на мярката за закрила на непълнолетнодете чрез настаняване  непълнолетната Ф.Х.Х., с ЕГН **********, р. на 18.06.2001г. от майка М.П.И. и баща Х.А. А. в „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания“ – *****до настъпване на законова причина за прекратяване или изменение на тази мярка за закрила, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСЪЖДА дирекция „Социално подпомагане “-Сливен да заплати на М.П.И. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: