Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №59

 

гр. Сливен, 04.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №177 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл.28, ал.6 от ЗЗДт.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К.П.В. /със съгласието на баща си П.В.Й./ против Решение №129/21.02.2018г. по гр.д.№323/2018г. на Сливенски районен съд, с което е настанено малолетното дете П.К.Т., родено на ***г. от майка К. С. Т. и баща неизвестен в Специализирана институция ДМСГД – Сливен за срок от една година или до настъпване на законова причина за прекратяване на мярката за закрила.

В жалбата си въззивницата К.П.В. /идентични са имената К. С. Т./ посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че тя и майка й в насроченото пред районния съд съдебно заседание са изразили категорично желание да се грижат за малолетното й дете П.К., което да отглеждат в къщи. Не разбрали, че като са казали, че са съгласни детето да се гледа в дома, се отнасяло до настаняването му в ДМСГД, а не както те смятали в къщи. Посочва, че при раждането на детето била на 17 години и все още не осъзнавала необходимостта да се грижи сама за детето си в къщи. 20 дена след раждането обаче осъзнала случилото се и поискала да гледа детето в къщи, но административния орган продължил процедурата по ЗЗДт. Посочва, че има подкрепата на майка си и баща си и желае да отглежда детето си сама. Поради това, въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение на СлРС за настаняване на детето П. в специализирана институция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен. В отговора хронологично е описана фактологията по повод предприемането на административната мярка настаняване в специализирана институция на детето П.К.Т., което след раждането си било дете в риск по смисъла на ЗЗДт. Посочено е че впоследствие, на 02.10.2017г. майката на детето и баба му подават заявления, с които изразяват желание да отглеждат детето П. в семейна среда. Във връзка с това е издадено направление за ползване на социална услуга „Деинституционализация и реинтеграция на деца, при които съществува възможност за връщане в семейна среда“, предоставена от КСУДС – Сливен. Извършена е нова проверка и доклад по случая, посещение на дома, в който живее майката на детето и родителите й, констатациите са отразени в нарочния доклад.  С оглед на новите обстоятелства, ДСП счита, че детето П. може да бъде отглеждано от неговия биологичен родител К.П.В. в семейна среда, което ще гарантира сигурно, безопасно и нормално развитие на детето. Моли за решение, с което да се гарантира най-добрия интерес на детето.

В с.з., въззивницата К.П.В., редовно призована, се явява лично и с адв.М., която поддържа подадената въззивна жалба.  Посочва, че въззивницата желае сама да отглежда детето си с помощта на родителите си. Моли съда да отмени настаняването на детето в специализирана институция.

В с.з. въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие юриск. Н., който намира жалбата за основателна и поддържа изложените в отговора съображения. Посочва, че към момента са налице условия детето П. да се отглежда в семейна среда от нейната биологична майка.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установи следното от фактическа страна:

Детето П.К.Т. е родено на ***г. от майка К. С. Т. и баща неизвестен.

На 07.09.2017г. майката К. С. Т. /непълнолетна към този момент/ подава заявление до ДСП – Сливен, в което посочва, че детето П.К.Т. е нежелано и тя не желае да го отглежда в семейна среда, като няма подкрепата от близки и роднини. Желае детето да бъде настанено в специализирана институция. Родителите и другите близки на К.Т. подават заявления и декларации за несъгласието си да отглеждат детето и то да бъде настанено в семейството им.

Със Заповед №ЗД/Д-СН-146/12.09.2017г. на Директора на ДСП – Сливен е настанено временно детето П.К.Т.  в специализирана институция ДМСГД – Сливен.

На 02.10.2017г. майката К. С. Т. и бабата  С.Т.И. *** нарочни заявления, с които всяка една от тях изразява изрично желание да полага грижи в семейна среда за детето П.К.Т.,***. Бабата заявява категорична подкрепа за дъщеря си при отглеждането на детето П.. Двете заявяват желание да ползват социална услуга.

На 07.03.2017г. е издадено направление за ползване на социални услуги на детето П.К.Т., майката К. С. Т. и С.Т.И. относно проучване на възможностите за реинтеграция на детето П. в биологичното семейство, оценка на родителския капацитет и на възможностите за връщане на детето в семейна среда.

На 16.03.2018г. е изготвен нов социален доклад от социален работник при ДСП – Сливен. От него се установява следното: Майката и членовете на биологичното семейство не са прекъсвали контактите с детето. Желаят да го отглеждат в семейна среда и се ангажират да полагат адекватни грижи за него. К.В. и родителите й са в състояние да осигурят в достатъчна степен сигурността и безопасността на детето при отглеждането му в семейна среда. Майката проявява привързаност към детето, проявява нужното внимание,гушка го, говори му, радва му се, демонстрира майчинска грижа. Майката се нуждае от подкрепа и напътствия за стимулиране на цялостното развитие на детето. Нейните родители заявяват желание и готовност да подпомагат дъщеря си при отглеждането на детето П.. Налице е подкрепяща среда за детето. Взаимоотношенията в семейството на майката и нейните родители са добри. Създадени са добри жилищни условия за отглеждането на детето. Къщата, в която живее семейството на майката е едноетажна, състои са от три стаи и салон. Помещенията са добре обзаведени, по предназначение, с поддържана добра хигиена. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, с налични санитарни помещения. В стаята, която се обитава от К. има закупена детска кошара и играчки. Майката информира, че с нетърпение очаква детето П.. Към момента К.В. не е трудово ангажирана, разчита на финансовата помощ на родителите си, които работят и получават месечни възнаграждения съответно 500лв. майка й и 800л. баща й, не изпитват финансови затруднения. Социалният работник заключава, че детето П. може да бъде отглеждано от неговия биологичен родител К.П.В. в семейна среда.  

Имената на К. С. Т., родена на ***г., са сменени на К.П.В. на 29.12.2017г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето, с която СлРС е бил сезиран, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Въззивният съд намира, че към момента, за разлика от момента на първоначалното вземане на мярката за закрила по административен ред, са налице условия за отглеждане на детето в биологичното му семейство.

Видно от събраните по делото доказателства, майката на детето П. - К.П.В., месец след раждането на детето, заявява категоричното си желание да отглежда детето в семейна среда. Първоначално заявеното, веднага след раждането, нежелание да полага грижи за детето се е дължало най-вероятно на след родилна депресия, притеснение и неяснота относно отговорността на родителя. След заявяване на желанието на майката да се грижи за детето, подкрепяна безспорно и безрезервно в това си желание от двамата си родители, по отношение на К.В., бебето П. и родителите на К. е предоставена социална услуга от КСУДС – Сливен насочена към деинституционализация и реинтеграция на деца, при които съществува възможност за връщане в семейна среда. В резултат на работата с екипа, е налице на възможност за майката, разполагащата с необходимия родителски капацитет и с подкрепата на семейството си, както и на работещия по случая екип, да отглежда детето П. в семейна среда. В дома на семейството на майката са създадени достатъчно добри, подходящи условия за отглеждане на детето П.. Семейството има финансови възможности да отглежда детето, както безспорно желание и готовност да се заемат с тази отговорност. Както бе посочено, майката разполага с пълната подкрепа на своите родители, при които живее и които я подкрепят финансово и морално, така и продължава работа по предоставеното й социална услуга от КСУДС – Сливен.

С оглед изложеното и на база задълбоченото и обстойно проучване, извършено от социалните работници при ДСП – Сливен, съдът приема, че майката ще гарантира сигурна, безопасна и нормална за развитието на детето среда и то може да бъде отглеждано от майката в семейна среда. Майката и нейните родители могат да осигурят адекватни на потребностите на детето грижи за неговото отглеждане и възпитание. Те могат да гарантират в достатъчна степен неговата сигурност.

Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че е подходящо и в най-добрия интерес на детето П. отглеждането й в семейна среда и извеждането й от специализираната институция, в която към момента е настанена по административен ред, както и с първоинстанционното решение, имащо незабавно изпълнение.

Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то постановеното от СлРС решение следва да се отмени, като се постанови ново, с което искането за предприемане на мярка за закрила по отношение на детето П. чрез настаняването й в специализирана институция – ДМСГД – Сливен се отхвърли като неоснователно. Детето следва да бъде върнато на майката за отглеждане в семейна среда.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №129/21.02.2018г., постановено по гр.д.№323/2018г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Сливен, със седалище и адрес на управление: ********* за предприемане мярка за закрила по отношение на малолетното дете П.К.Т., ЕГН **********, родено на ***г. от майка К. С. Т., от 29.12.2017г. с имена К.П.В., с ЕГН ********** и баща неизвестен, чрез настаняване в специализирана институция ДМСГД – Сливен за срок от една година, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.