РЕШЕНИЕ№                                  

Гр. Сливен, 23.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 180 писа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу предявено от съдебен изпълнител разпределение на суми, с правно основание на жалбата по чл. 463, ал. 1 от ГПК, която се разглежда по реда на чл. 278 от ГПК.

Община Сливен чрез пълномощник – юриск. М. С. обжалва предявеното разпределение на 01.03.2018г. по и.д. № 20179150403068 по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие – този на СлОС, като неправилно  и незаконосъобразно.

Посочва се, че Община Сливен е присъединен взискател по изпълнителното дело за данъци и такси, дължими за недвижимия имот – с ид. № 67338.703.323, срещу който е осъществено принудителното изпълнение. С предявеното разпределение в полза на Община Сливен е разпределена сумата от 680.70 лв. – дължим данък за недвижимия имот, но не е била разпределена дължимата сума за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 748.63 лв. – посочена в приложена по делото справка.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени разпределението от 26.02.2018г. – предявено на 01.03.2018г. по и.д. № 20179150403068 по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие – този на СлОС.

Изложени са аргументи, че вземането за ТБО е привилегировано по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – вземания на държавата за данъци върху определен имот, в които попадат и вземанията за ТБО. По правната си същност то е публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, приходите от което постъпват в общинския бюджет и на основание чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ, представлява общинско вземане. То възниква по повод собствеността на недвижимия имот и, въпреки че срещу нея за общината възниква задължение да предостави услуга, с оглед публичния му характер, вземането е привилегировано по смисъла на чл. 136, ал. 1 т. 2 ЗЗД.

Позовава се на съдебна практика на БАС.

Останалите страни по разпределението и длъжникът не са изразили становище по жалбата срещу разпределението.

В мотивите на ЧСИ Т. Г. са развити съображения, че жалбата е недопустима, т.к. Община Сливен няма качеството на взискател по чл. 456, чл. 457 и чл. 458 ГПК. Поддържа, че жалбата е неоснователна. Изложени са подробно аргументи, че вземането за ТБО на общините не е вземане за данъци и нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД не може да се тълкува разширително. Законодателят императивно и изчерпателно е изброил вземанията, които са привилегировани по смисъла на тази разпоредба и измежду тях не е предвидено вземането за ТБО по ЗМДТ.

Въз основа на приложеното копие от и.д. № 20179150403068 по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие – този на СлОС се установява следното:

Жалбата е допустима.

Подадена е на 06.03.2018г., който е вторият работен ден след предявяване на разпределението от 01.03.2018г. по и.д. № 20179150403068 по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие – този на СлОС, с което в полза на Община Сливен разпределена за изплащане на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – сумата от 680.70 лв., съгласно представена справка от Община Сливен.

По изпълнителното дело от Община Сливен е приложена справка, съгласно която за имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение ид. № 67338.703.323, са неплатени задължения от общо 1 429.33 лв., от които – 986.66 лв. – неплатени данък и ТБО за периода от 2007 до 2018г. и 442.67 лв. лихва. Съгласно приложената справка сумата от 680.70 лв., представлява сбор от задълженията за данък по ЗМДТ и лихви върху тези задължения за периода от 2007г. до 2018г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На съда е известна цитираната в жалбата и приложена към нея практика на БАС, съгласно която се приема, че задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК и въпреки че не представляват данък, предвид публичния им характер, се ползват с право на предпочитание по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Практиката обаче е противоречива и в равни по степен съдилища – ПАС  и САС се приема, че тъй като в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД като основание за съществуването на привилегията е посочено само вземането за данъци, то същата ще намира приложение само за това вземане. Тя няма да намира приложение за вземанията за такси, тъй като същите не са изрично включени в редакцията на разпоредбата, а … разширителното тълкуване на същата е недопустимо. Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не намира приложение за вземанията на общината за такса битови отпадъци. За същите може да намери приложение привилегията уредена в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, но не и тази по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя второто становище, а именно, че относно вземанията за ТБО намира приложение привилегията уредена в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, но не и тази по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е изчерпателна по отношение на вземанията, които са с този ред на привилегия и по този начин, законодателят е поставил извън нея редица други вземания, които също имат характер на публични по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. Ако бъде пренебрегнат изчерпателния характер на разпоредбата на ч. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, то в този ред на привилегия би следвало да попаднат абсолютно всички вземания на държавата и общините изброени в чл. 162, ал. 2, т. 1 – 6 ДОПК. Волята на законодателя, обаче е ясно и точно формулирана в чл. 136, ал. 1, т. 2 за разлика от нормата на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. В последната неизчерпателно са изброени вземания, които отговарят на критерия „вземания на държавата“ и с оглед разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК, може да намери приложение относно ТБО предвид обстоятелството, че съгласно чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ тези такси постъпват в общинските бюджети.

Като е извършил разпределението, включвайки с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД ЧСИ Г. Г. се е съобразила точно и правилно със закона.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ОБЩИНА СЛИВЕН, представлявана от Стефан Радев – кмет на Община Сливен, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт М.С., срещу предявеното на 01.03.2018г. разпределение по и.д. № 20179150403068 по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие – този на СлОС като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

Решението подлежи на обжалване с в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ: