Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.05.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                           

 

 

При секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 181 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.П. в качеството му на пълномощник на А.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** против решение № 82/05.02.2018г., постановено по гр.д. № 3369/2017г. на СлРС, с което въззивницата е била осъдена да заплати на М. З.Б. ЕГН ********** *** сумата от 3018,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 08.06.2016г. наводнение в жилището, отдадено под наем на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.07.2017г. до окончателното и изплащане. С обжалваното решение въззивницата била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 1440,72 лева. Решението е обжалвано изцяло. Посочено е, че то е неправилно, като постановено при неспазване на материално-правните норми и при съществени нарушения на процесуалните правила. Правните  изводи на съда били неправилни, поради наличието на преднамерено тълкуване на установените по делото факти и обстоятелства и не е обсъждал възраженията, направени от ответната страна в производството, доказващи невъзможността наводнението да е в резултат на незатворен спирателен кран на батерията на мивката в кухнята. Това правело съдебния акт непорочен, неправилен и незаконосъобразен. По делото останал спорен, като недоказан, механизма на увреждането, който бил от съществено значение за решаването на спора. Представените заключения от вещите лица не били категорични, а доста колебливи. Те следвало да се обсъдят наред с всички доказателства по делото. Твърди се, че наводнението било причинено от скъсана мека връзка, така както първоначално заключило вещото лице по първата експертиза. Допълнителните заключения на първото вещо лице се основавали на извършен експеримент, на който ответницата не била присъствала. От заключението на второто вещо лице ясно се установявал факта, че захранването със студена вода се извършва, чрез два броя връзки, съединени една са друга, едната от които видимо е била с по-свеж цвят, което предполагало монтаж на по-късен етап на другата връзка. Не можело да се приеме, че наводнението е станало от забравен смесителен кран, защото при този случай задължително трябва да е изтекла поне 12 куб.м. питейна вода. Страната заявява, че не следва да се кредитира експертизата на вещото лице М.И.. Същият е бил приел, че при скъсана мека връзка водата задължително ще пръска към гърба на кухненския шкаф, което не било задължително, тъй като разкъсването можело да бъде в друга посока. От всички събрани доказателства следвало единствения извод, че наводнението в апартамента е вследствие на случайно събитие, каквото се явява скъсването на меката захранваща връзка. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД предполага виновно поведение на дееца и настъпването на вреда ,като между тях следвало да има причинно следствена връзка. В настоящото производство не доказал механизма на увреждането, съответно наличието на причинно следствена връзка между виновното и противоправно поведение на въззивницата и настъпилата вреда. Налице било случайно влияние. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. К. – пълномощник на М. З.Б., ЕГН **********,***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено, е че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че за изясняване на причината за настъпилото на 08.06.2016г. наводнение са били назначени няколко съдебно-технически експертизи, три от които назначени в хода на обезпечителното производство, проведено непосредствено след наводнението, установили, че причината за наводнението в жилището на ищцата е отворен смесителен кран на мивката в кухнята. Две от тези заключения на вещото лице Г. и на вещото лице Р. били категорични в тази посока, като заключението на вещото лице И. не давало категоричен отговор, но при устното излагане на заключението си същият под клетва заявил, че във вътрешната част на шкафа под мивката, където се намира меката връзка не е видял видими следи от увреждане от вода и от теч. В резултат на следите и обяснението на вещото лице И. можело да се направи извод, че наводнението е настъпило от отворен кран на смесителната батерия в кухненската мивка. Две от вещите лица били провели експеримент в опит да възстановят фактическата обстановка и двете заявили, че при експериментите им при отворен кран на мивката тя започвала бавно да се пълни, след което водата тръгвала по пода в посока към коридора. Страната посочва, че правилно съдът не е кредитирал изчисленията на вещото лице Р., тъй като те имали приложение при идеални условия, без да отчитат реално съществуващи препятствия, например две цедки една над друга, както и чинии в мивката. С оглед на изложеното страната намира, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Не би могло в случая да се говори за случайно събитие, тъй като непреодолимата сила била такова природно явление, при което съществувала изключителност и необичайност, а наводненията на жилища не са от такъв характер. От друга страна дори да се приемело, че наводнението е било вследствие на скъсана мека връзка отговорност пак следвало да се понесе от въззивницата, тъй като тя е напуснала жилището за един продължителен период от време без да изключи централното снабдяване и по този начин е оставила жилището за дълъг период от време без наблюдение. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв.П., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли да се потвърди . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се  явява. Представлява се от адв.К. , която заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.02.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.02.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на щети в размер на 3018.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 08.06.2016 г. наводнение в жилището на ищцата, отдадено под наем на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността за непозволено увреждане по смисъла на посочената разпоредба се поражда при наличност на причинна връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. За да се уважи искът на посоченото правно основание, следва да са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Предмет на спора е дали наводнението е било причинено от скъсана мека връзка ( в който случай ответникът твърди , че е налице „случайно събитие“, изключващо отговорността му) или от незатворен спирателен кран на мивката в кухнята. По делото са извършени четири експертизи, като две от тях- извършени от ВЛ Г. и от ВЛ Р., които категорично заявяват, че причината за настъпване на наводнението е отворен смесителен кран за вода в кухнята. И двете ВЛ за да дадат заключението си са изследвали лично помещенията, видели са кухненския шкаф, смесителя и меките връзки и са направили собствени експерименти, които недвусмислено са ги мотивирали да дадат такова заключение. Трябва да се подчертае, че ВЛ Г. изрично е заявила, че не поддържа първоначалното си заключение даващо отговор на въпроса за причината за настъпване на наводнението, а ВЛ Р. е заявило , че като експерт към редица застрахователни компании има значителен опит при оценка на щети причинени от спукана мека връзка. Опитът на вещите лица не следва да бъде подценяван, а напротив съдът следва да го има предвид.

На обратното становище е заключението на ВЛ С., който обаче няма практически опит при оценка на такъв вид щети и е основал заключението си единствено на физичните закони, които както всички знаем са на 100 % валидни при „чиста среда“, т.е. когато не са намесени допълнителни условия като втора цедка например .

Що се касае до заключението на ВЛ И., то не е категорично по въпроса. Той е посочил, че видимо едната връзка е с по – свеж вид, но също така е посочил, че по шкафа от вътрешна страна не се забелязват следи от намокряне, което би било неизбежно ако наводнението е станало от спуканата мека връзка. От друга страна не, по делото не е установено дали в предходен момент ( преди процесното наводнение) не е имало подмяна на мека връзка.

С оглед на изложеното, съдът намира , че е установено по безспорен начин по делото, че наводнението на имота на ищцата е станало вследствие на незатворен спирателен кран на мивката в кухнята, за което отговорност носи ответницата. Що се касае до възраженията, че не е отчетено точно колко вода е била изразходвана, съдът намира същото за неоснователно. От данните по делото е видно, че водомерът на жилището е бил повреден и не е отчитал правилно. При това положение по никакъв начин не би могло да се засече количеството изразходвана вода при инцидента. Съдът намира за резонна забележката на въззиваемата страна, че дори наводнението да е било причинено от спукана мека връзка ( вариант, който не се възприема от съда), отговорността отново би била на ответницата, тъй като тя с грижата на добър стопанин, при напускане на жилището за по – продължителен период от време е следвало да изключи централно водоподаването за да се избегнат инциденти. Не може да се говори в случая за „случайно събитие“, тъй като наводнението не е следствие на природно бедствие или на обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати от човека. Напротив при полагане на грижата на добър стопанин, наводнението би могло да бъде избегнато.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса следва да се присъдят деловодни разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 500.00лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/05.02.2018г., постановено по гр.д. № 3369/2017г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

ОСЪЖДА А.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М. З.Б. ЕГН ********** *** сумата от 500.00 ( петстотин) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.