Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   94

 

гр. Сливен, 01.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

ЧЛЕНОВЕ:         МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №183 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №36/18.01.2018г. по гр.д.№810/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен против В.Г.Ф. иск за признаване за установено, че дължи сумата от 563,13лв., представляваща ползвана топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 30.06.2016г. за обект, находящ се в ********, мораторна лихва в размер на 115,68лв., начислена за периода от 30.11.2012г. до 12.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 25лв. по ч.гр.д. №3011/2016г. на СлРС. С решението са присъдени разноски на ответницата В.Ф. в размер на 600лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен изцяло.

В жалбата си въззивното дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен чрез пълномощника си адв. Г. твърди, че решението на СлРС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочва, че неправилен и несъобразен с разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ е извода на районния съд, че ответницата не е потребител на топлинна енергия. Посочва, че на база законовата разпоредба ответницата е потребител на топлинна енергия, като при неползване на такава за отопление, остава потребител на ТЕ за общите части в сградата и дължи заплащане на припадащата им се част от разходите за тях. Съдът необосновано не се е съобразил със заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза. Неправилен бил извода, че ответницата не се намира в договорни отношения с дружеството, тъй като топлоподаването се извършва на база публично известни общи условия и прекратяването се извършва след провеждане на общо събрание на етажната собственост. Въпросът относно проведеното общо събрание и спазване на съответните изисквания, бил предмет на друго производство и по този въпрос дружеството нямало правомощия. Неправилен бил извода на съда, че обекта на ответницата е самостоятелен и не следва да му се начислява сума за топлинна енергия. Такова обстоятелство не се установявало от събраните по делото доказателства. Напротив, било установено, че обекта е част от сградата и в него има топлоснабдяване. Посочва, че от исковата молба и от събраните доказателства безспорно се установявало, че начислените суми са за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, но при всички случаи претенцията е за заплащане на топлинна енергия, чийто доставчик е той. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове, като признае дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

С Определение №1212/30.04.2018г. по гр.д.№810/2017г. Сливенски районен съд на основание чл.248 от ГПК е изменено съдебно решение №36/18.01.2018г. по гр.д.№810/2017г. в частта за разноските, като е осъдено „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен да заплати на В.Г.Ф. направите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. и държавна такса в размер на 25лв. за депозираното възражение по чл.423 от ГПК пред СлОС.

В с.з. дружеството въззивник „Топлофикация - Сливен” ЕАД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Г., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата В.Г.Ф., редовно призована, в с.з. не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. О., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я отхвърли. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка обаче първоинстанционният съд не е приложил правилно относимите материално правни норми и е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2012г. – 30.06.2016г. за обект в ********, в размер на 563,13лв. и за мораторна лихва в размер на 115,68лв., начислена до 12.07.2016г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че ответницата В.Г.Ф. е ползвала през процесния период 01.11.2012г. – 30.06.2016г. за обект, находящ се в ********, топлинна енергия, за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. Следва да се установи и обстоятелството, че ответницата има качеството „потребител“ на топлинна енергия.

Във връзка с възражението на ответницата за наличие на СПН, следва само да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като предмет на производството по гр.д.№761/2013г. на СлРС е доставена, но незаплатена топлинна енергия в предходен период – от 01.12.2008г. до 13.06.2012г. Настоящия спор между страните има различен предмет – заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от 01.11.2012г. до 12.07.2016г., поради което СПН на решението по гр.д.№761/2013г. на СлРС не се разпростира върху настоящия спор.

По делото е установено, а и не се спори, че ответницата Ф. е собственик на имота, за който е начислена топлинна енергия. Като собственик на имота, тя се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003г./. От събраните по делото доказателства, се установява, че имота представлява самостоятелен обект с предназначение: за търговска дейност /кафене/ в сграда етажна собственост. Безспорно този имот е част от сградата, която е етажна собственост. Самостоятелността на обекта като предназначение и отразяването му в кадастъра като самостоятелен обект, но в сграда етажна собственост, не означава, че той е отделен от тази сграда, че е напълно самостоятелна сграда, отделна от общата сграда. Изводът на районния съд в тази насока е напълно произволен, неоснован на доказателствата по делото /само на твърдението на ответницата, останало недоказано/ и неправилен.

На следващо място, от заключението на изслушаната и кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза, се установява, че обекта /част от общата сграда/ е топлофициран, свързан е към системата за топлоснабдяване на сградата на ул.“Граф Игнатиев“ №8.

Във връзка с възраженията на ответницата, че тя не е подписвала протоколите от проведеното Общо събрание на етажната собственост на сградата, на което е взето решението за присъединяване към топлопреносната мрежа и ползване на услугите на топлоснабдителното дружество, като тя не е дала съгласие за това, следва да се отбележи следното: Съгласно ПУРНЕС, отм., бр. 6 от 23.01.2009г., в сила от 1.05.2009 г. - чл.4, ал.1, т.14 общото събрание на собствениците взема решения в случаите, когато го изискват императивни разпоредби на действащата нормативна уредба, отнасящи се до топлоснабдяването, водоснабдяването, санитарно-хигиенните норми и други дейности в етажната собственост, а съгласно ал.2 общото събрание може да взема решения, ако на събранието присъстват поне 3/4 от собствениците, като решенията се вземат с мнозинство от гласовете на присъстващите на събранието собственици. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, б.“л“ от Закона за управление на етажната собственост /обн. ДВ бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009г./ въпросите свързани с присъединяване на сградата в режим на ЕС към топлопреносната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост, се вземат от Общото събрание на собствениците, като съгласно чл.17, ал.2, т.6, решението се взема с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.

Видно от представените по делото протокол от проведеното ОС и декларация с подписи на собствениците към него, безспорно е налице надлежно прието решение от Общото събрание на собствениците за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Това решение е многостранна правна сделка и спрямо нея не се прилагат класическите унищожителни основания. По правило те могат да опорочат само волята на отделните членове на съответното общо събрание. Отделното гласоподаване обаче може да повлияе на решението и да доведе до неговото унищожаване само ако при липса на порок в отделното гласоподаване би се приело друго решение. В настоящия случай, действително е установено, че ответницата не е положила подпис в декларацията към протокола от ОС – подписа не е неин, т.е. тя не е гласувала „за“ на проведеното ОС. Това обстоятелство обаче, само по себе си, не опорочава взетото от общото събрание решение, тъй като и без нейния подпис, е налице необходимото мнозинство за приемане на решение за свързване на сградата към топлопреносната мрежа и за ползване на централно парно отопление. Въпросното решение не е атакувано по съответния съдебен ред /чл.13 от ПУРНЕС/, а пропускането на срока за съдебна отмяна на унищожаемите решения, води до тяхното саниране.

С оглед възражението на ответницата в първоинстанционното производство, за липса на договорни отношения, съдът констатира, че през целия процесен период са били налице изготвени, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия за  продажба на топлинна енергия с гореща вода от “Топлофикация – Сливен“ ЕАД на потребители за битови нужди.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения /чл.150, ал.3 от ЗЕ/.

Следователно, с оглед нормативната уредба, не е предвидено сключване на индивидуални договори нито между АС и топлопреносното предприятие, нито между потребител за битови нужди /какъвто е ответника по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, като собственик на имот в сграда - етажна собственост, топлоснабдявана от топлопреносното дружество/ и предприятието.

Поради това, съдът намира възражението на ответника за недължимост, поради липса на договорни отношения, за неоснователно.

С оглед на изложеното, районният съд е приложил изцяло неправилно посочените по-горе правни норми от специалните закони ЗЕ, ПУРНЕС и ЗУЕС, направил е неправилен извод относно вида на обекта и е достигнал до абсолютно неправилния извод за липса на качество потребител на топлинна енергия спрямо ответницата.

На следващо място, безспорно по делото е установено /заключението на съдебно-техническата експертиза/, че в имота на ответницата през целия процесен период 30.11.2012г. - 12.07.2016г., ищцовото дружество е доставяло ежемесечно топлинна енергия, т.е. налице е ползване на топлинна енергия, като за ответницата, като потребител по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, е възникнало задължението да заплати стойността й. Установено е, че в имота на ответницата е ползвана само топлинна енергия за отопление и вентилация /ОВ/ в частта си отдадена от “сградна инсталация” през месеците с отопление. Начислените й суми се формират, както от сумите за посочената ТЕ за ОВ за „сградна инсталация“, така и от сума за услугата дялово разпределение и за обслужване на партидата. В имота не е ползвана топлинна енергия за ОВ, отдадена от отоплителни тела и за такава суми не се дължат и не се претендират. В имота не е ползвана и битово-гореща вода и такава претенция също няма. Следователно е налице обстоятелството, че ответницата е ползвала услугите на ищцовото дружество, като в нейния имот е доставяна топлинна енергия. Установено е доставяне на ТЕ в обекта, поради което се дължи нейното заплащане.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоотдаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно ответницата, дори и при не ползване на топлинна енергия за отопление отдадена от отоплителни тела, остава потребител на ТЕ отдадена от сградната инсталация. С оглед направеното от нея възражение, че се касае за самостоятелен обект, следва да се отбележи, че е налице обект, който се намира безспорно в сграда етажна собственост и категорично е измежду тези обекти, визирани в разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ.

Вещото лице, изготвило заключението по изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, е дало категорично заключение, че топлинната отдадена от сградната инсталация е определена в съответствие с методиката за дялово разпределение. Топлинната енергия, доставена до сградата и отчетена от топломера на АС е разпределена правилно, като са приложени цени, утвърдени от КЕВР.

Следва да се отбележи, че отношенията между страните, свързани с ползването на ТЕ са сложни и динамични и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство, но са и предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен характер. След като ответницата в качеството си на потребител на топлинна енергия е ползвала такава през посочения период, то за нея е възникнало насрещното задължение да заплати стойността й.  

С отговора на исковата молба, т.е. в законоустановения срок, ответницата е направила възражение за погасяване на част от вземането на ищцовото дружество по давност. Това възражение е основателно.

Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.

Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена топлоенергия, възникващо ежемесечно в рамките на отделния отоплителен период за текущата година, както и за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след съответния месец на доставката на топлинната енергия /арг. чл.9, ал.1 от Наредба за прилагане на фиксираните цени на топлинната енергия /отм/; чл.48, ал.1 от Наредба за образуване и прилагане на цените на електрическата енергия, на топлинната енергия и на брикетите за населението /отм./ и Общите условия за продажба на топлинна енергия с гореща вода от “Топлофикация – Сливен“ ЕАД на потребители за битови нужди, във вр. с чл.59 от Наредба №1 за ползване на топлинната енергия/.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищцовото дружество е подало на 20.07.2016г. /приложима е разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК/, следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответницата В.Г.Ф. за неплатената стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. до 31.05.2013г. вкл., възлизащо на сумата от 172,76лв. /по ф-ри от №51/30.11.2012г. до №57/31.05.2013г. вкл., които са били изискуеми, съгл. извлечението от сметка, приложено към заявлението по чл.410 от ГПК/ е било погасено по давност. Същото се отнася и до акцесорната претенция за лихви върху тези главници в общ размер на сумата от 59,15лв., начислена към 12.07.2016г.

Ищцовото дружество не е навело доводи и не е ангажирало доказателства относно спиране или прекъсване на давността, поради което в тази част исковата му претенция е неоснователна, тъй като вземанията му за главница и мораторна лихва са погасени по давност и като такива са недължими. Предявените искове в тези им части, като неоснователни следва да се отхвърлят.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 390,37лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за обект в ********, за периода от 01.07.2013г. до 30.06.2016г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 390,37лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.07.2016г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за топлинна енергия, следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 12.07.2016г. Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния месец на доставката/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. В случая деня на изпълнение е определен с Общите условия на дружеството /до 30 дни след съответния месец на доставката/, поради което въззивницата изпада в забава след изтичането му, като не е необходимо отправяне на нарочна покана за изпълнение на задължението й за заплащане на цената на доставеното количество ТЕ, поради което възражението й в тази насока е неоснователно. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 390,37лв. за периода от 01.07.2013г. до 30.06.2016г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на общата сума от 56,53лв., определено към 12.07.2016г. До този размер акцесорния иск следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 115,68лв. – да се отхвърли като неоснователен, поради изтекла погасителна давност.

С оглед изложеното, решението на СлРС, с което са отхвърлени изцяло исковите претенции е частично неправилно и незаконосъобразно, като следва да се отмени в частите, с които исковите претенции са отхвърлени до размера съответно на 390,37лв. - главница за доставена и непратена топлинна енергия за периода 01.07.2013г. – 30.06.2016г. и мораторна лихва до размера от 56,53лв. и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции в тези размери се уважат. В останалата отхвърлителна част, над тези дължими размери, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, на ищцовото дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от него разноски в заповедното и в първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 16,46лв. за заповедното производство и 411,47лв. за първоинстанционното производство.

На ответницата се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 205лв. за първоинстанционното исково производство. Тъй като районният съд е присъдил на ответницата Ф. разноски в размер на 600лв., при дължими такива в размер на 205лв., то първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта относно присъдените й разноски над този размер.

С оглед изхода на спора, по съразмерност на ответницата – длъжник се дължат и направените от нея в заповедното производство, във връзка с подадено възражение по чл.423 от ГПК, разноски в размер на 77лв., при присъдени такива от СлРС с определението от 30.04.2018г. в размер от 225лв., поради което посоченото определение, следва да се отмени над сумата от 77лв.  

По отношение на разноските във въззивното производство:

С оглед изхода на процеса, на дружеството въззивник се дължат по съразмерност разноски в размер на 230,42лв., а на въззиваемата – по съразмерност в размер на 102,50лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №36 от 18.01.2018г., постановено по гр.д. №810/2017г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: *********, ЕИК 119004654, против В.Г.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, кафе 2, обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, както следва: главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в ********, до размера от 390,37лв. за периода 01.07.2013г. – 30.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2016г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва, изтекла към 12.07.2016г. до размера от 56,53лв., както и разноски в размер на 25лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3011/2016г. на СлРС, както и в частта, с която „Топлофикация – Сливен” ЕАД, гр.Сливен е осъдено да заплати на В.Г.Ф. разноски по делото над размера от 205лв. до присъдения размер от 600лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, кафе 2 ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: *********, ЕИК 119004654, сумата от 390,37лв. /триста и деветдесет лева и тридесет и седем ст./, представляваща цена на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от 01.07.2013г. до 30.06.2016г. за обект, находящ се в ********, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.07.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 56,53лв. /петдесет и шест лева и петдесет и три ст./, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 12.07.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1908/21.07.2016г. по ч.гр.д.№3011/2016г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА В.Г.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, кафе 2 да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: *********, ЕИК 119004654, както следва: сумата от 16,46лв., представляваща направени в заповедното производство разноски; сумата от 411,47лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски и сумата от 230,42лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

 

ОТМЕНЯ Определение №1212/30.04.2018г., постановено по гр.д.№810/2017г. по описа на Сливенски районен съд, с което „Топлофикация – Сливен” ЕАД, гр.Сливен е осъдено да заплати на В.Г.Ф. с ЕГН ********** разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3011/2016г. на СлРС и възз. ч.гр.д.№30/2017г. на СлОС по делото над размера от 77лв. до присъдения размер от 225лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: *********, ЕИК 119004654 да заплати на В.Г.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, кафе 2 сумата от 102,50лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №36 от 18.01.2018г., постановено по гр.д. №810/2017г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

    

                                                     

                                                                               2.