Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 26.04.2018г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова гр.дело № 185 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК.

   Образувано е по жалба на присъединен взискател срещу извършено с протокол от 27.02.2018г  разпределение  на  постъпила сума  от  публична продан на недвижими имоти по изп.дело № 2017837040357 на ЧСИ П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС.

    В жалбата  твърди, че с извършеното разпределение ЧСИ е лишен от припадащата му се сума по съразмерност, след като се приспаднат вземанията с привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД, от извършената публична продан на длъжниковото имущество. Твърди, че от проданта на  имотите по делото постъпила сума 11 677.50лв. За купувач бил обявен първоначалния взискател Ж.Н., която провела успешен иск по чл. 135 ЗЗД до размер на ½ ид.ч. от двата имота, предмет на проданта. По предявения Павлов иск било образувано гр.д. № 196/2014г на РС-Нова Загора, като с решението извършената от длъжника и неговата съпруга прехвърлителна сделка на двата имота, предмет на принудителното изпълнение, била обявена за относително недействителна, до размер на ½ ид.част. Видно от постановеното  решение по в.гр.д. № 218/2015г на СлОС, и двете страни взаимно си дължали разноски. С изявление, отправено до ищцата  Ж.Н., на осн. чл. 104 ал.1 ЗЗД, ответникът Н. С. /приобретател по сделката/, направил прихващане до размера на по-малкото вземане, произтичащо от направените  пред двете инстанции разноски, а разликата от 273лв превел на 07.07.2015г в полза на Ж.Н. чрез пощенски запис. Видно било от удостоверение изх. №44/15.06.2017г, издадено от ПС-Раднево, записът бил приет от адресата. Затова счита, че Ж.  Н.  няма вземане  за разноски във връзка с обявената относителна недействителност на сделката,  с която длъжника Д.С. прехвърли правото си на собственост върху имотите, предмет на принудителното изпълнение. Като приел, че  именно чрез иска по чл. 135 ЗЗД, предявен от Ж.Н., е обявена относителна недействителност на имотите, предмет на проданта, ЧСИ приложил нормата на чл. 136 ал.1 т.1  предл.3 ЗЗД, за цялото вземане на Н., с което приложил незаконосъобразно закона. След като определил   дължимите такси за доплащане по ТТРЗЧСИ, ведно с ДДС,  в общ размер на 1049.62лв и отделил тази сума от 11 677.50лв, остатъка от 10 627.88лв, разпределил изцяло в полза на първоначалния взискател.

     Твърди, че извършеното разпределение на суми по делото противоречи на закона. Съгласно т.6 от ТР №2/2013г по т.д. №2/2013г на ОСГТ, не всички разноски по изп.дело на първоначалния взискател се ползвали с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД. С такова право се ползват  и в първи ред на специалните привилегии се включвали разноските на първоначалния взискател по осъществяване на изп.способ, постъпленията от които се разпределят. В този ред можело да бъдат включени  разноски за  образуване на изп.дело и възнаграждение на един адвокат. Съгласно цитираното ТР, с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД се ползвали разноските по искове по чл.135 ЗЗД, но само когато са направени от първоначалния взискател. В случая, направените от Ж.Н. разноски по иска й  с правно основание чл. 135 ЗЗД, т.е. тези по гр.д. № 196/2014г на РС-Нова Загора и в.гр.д. № 218/2015г на СлОС, били изцяло удовлетворени. Липсвали доказателства, че вземането по изп.лист, с който е инициирано изп.производство, произтича от разноските, които Ж.Н. е направила по иска по чл. 135 ЗЗД.

     Счита,че с привилегията по чл. 136 ал.1 т.1  ЗЗД в изп.производство се ползват единствено разноските, направени от съответния кредитор за провеждане на исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД.

     Иска  отмяна на извършеното разпределение  и връщане на делото с указание, че при новото разпределение, събраната сума  следва да бъде разпределена съобразно правилото на чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД.

    Първоначалният взискател по изп.дело- Ж.П.Н. е депозирала възражение по жалбата. Счита жалбата за недопустима, тъй като присъединеният взискател Д.Д. не е легитимиран да обжалва разпределението. Алтернативно, намира, че жалбата е неоснователна, т.к. ЧСИ правилно и законосъобразно извършил разпределение на постъпилата  сума от  публичната продан на имотите, като съобразил привилегиите по чл. 136 ЗЗД и ТР №2/2013г на ОСГТК. Счита, че направените от присъединения взискател разноски не се включват по първи ред по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД, поради което правилно ЧСИ не ги е  включил в първи ред от разпределението.

     Длъжникът по изп.дело - Д.Н.С.  не  е  изразил становище по жалбата в срока по чл. 436 ал.2 ГПК.   

     В съотвествие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Твърди, че общия случай на привилегиите за реда на удовлетворяване на кредиторите е уреден в чл. 136 ЗЗД, но разпоредбата на чл. 135 ЗЗД урежда друга хипотеза и е приложима в случая. Тя имала характер на специална разпоредба. Съгласно чл. 135 ЗЗД, ищецът по Павловия иск се удовлетворявал изцяло от вещта, предмет на иска, и ако имало останала сума, разпределението продължавало по общия ред по чл. 136 ЗЗД. Правото на друг кредитор да се присъедини в друго производство срещу същия длъжник, не му давало право да се ползва от привилегията на чл.135ЗЗД. От това право се ползвал само визискателят, образувал изп.дело, не и присъедините взискатели.

     След като се запозна с жалбата и изпълнителното дело,  съдът  прие за установено от фактическа страна следното:

     Изп.дело № 20142220400004 по описа на ДСИ при РС-Нова Загора, е образувано по  молба на  Ж.П.Н. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 731/2013г на РС-Раднево  за осъждането на  Д.Н.С. да й заплати сумата 5 320лв, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2013г и 106.40лв-разноски.

    С постановление от 20.07.2015г, ДСИ е присъединил вземането на същия взискател по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 474/2015г на РС-Раднево, в размер на 16 830лв- главница,представляваща вземане по запис на заповед от 07.05.2012, ведно със законната лихва от 24.06.2015г до окончателното изплащане и 336.60лв- разноски.

    Присъединен  взискател по право на основание чл. 485 ГПК за дължимите от длъжника публични вземания в размер на 1498.96лв е държавата съгласно  удостоверение по чл. 191 ал.4 ДОПК/ 11.02.2014г.,   

    С постановление от 26.01.2017г, на основание чл. 456 ГПК, ДСИ е присъединил като взискател по изп. дело Д.Й.Д. с вземането му по изп.дело № 4168/2016г на ДСИ при РС-Стара Загора.

     Видно от издаденото по изп.дело № 4168/2016г на ДСИ при РС-Стара Загора удостоверение, вземането на Д.Й.Д. е по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 318/2016г на РС-Раднево,  в  размер на 15 000лв-олихвяема, ведно със законна лихва в размер на 637.54лв и неолихвяема сума - 324лв. 

     Въз основа на молба, подадена  от първоначалния взискател, с разпореждане от 21.04.2017г, изп.дело е изпратено по подсъдност на ЧСИ П.Г.  с рег. № 837  и район на действие СлОС,  пред който е образувано изп.дело № 20178370400357.

     С молба от 11.05.2017г, взискателят Ж.  Н. представила изп.лист от 09.02.2017г, издаден по гр.дело № 722/2015г на РС- Раднево за разноски  в размер на 1069.96лв и поскала присъединяване към дълга  с размера на разноските  по същото дело, в размер на 1069.96лв.

      Към молбата прилага заверен препис от решенията по  № 722/2015г на РС- Раднево,  гр.д. №196/2014г на РС-Нова Загора и в.гр.д. № 218/2015г на СлОС, както и сметка от 11.05.2017г за платена в полза на ЧСИ такса за присъединяване на взискател, в размер на 60лв.

    Моли за опис, оценка и публична продажба на имотите, находящи се в с Любенова махала.

    С решение от 20.05.2016г по гр.д. № 722/15г на РС-Раднево е уважен предявеният от Ж.Н. срещу Д.С. иск по чл. 422 ал.1ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ, до размер на сумата 9 149.11лв-  главница по запис на заповед от 07.05.2012г, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2015г, за която сума е издаден заповед за  незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 474/15г на РС-Раднево. В тежест на  ответника Д.С. са присъдени разноски по делото в размер на 1069.96лв.

     Решението е изцяло потвърдено с решение №10/10.01.2017г по в.гр.д. № 1300/16г на ОС-Стара Загора.

     С решение №9/12.01.2015г по гр.д. № 196/2014г на РС-Нова Загора е уважен предявеният от Ж.Н. срещу Д.С.,  съпругата му Е.С. и сина Н.Д.С.  иск по чл. 135 ЗЗД, като съдът е обявил за относително недействителен спрямо ищцата договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 24.04.2009г, т.1, дело № 129/2009г  на Нотариус В.И., с рег. № 163 и район на действие РС-Нова Загора, по силата на който, Д.С. и  съпругата му Е.С. дарили на своя син  Н. С. два недвижими имота, находящи се в *********.

    Със същото решение тримата ответници са осъдени да заплатят на ищцата разноски в общ  размер на 953.31лв.     

    С решение №129/27.05.2015г по в.гр.д. № 218/2015г на ОС-Сливен, е отменено решението, постановено по  гр.д. № 196/2014г на РС-Нова Загора, в частта, с която е обявен за недействителен спрямо Ж.Н. сключеният на 24.04.2009г договор за дарение на недвижими имоти, за ½ ид.ч. от всеки описан имот, както и в частта за разноските, присъдени в тежест на тримата ответници, за размера над 472.65лв.

     Въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на тримата ответници разноски в общ размер на 325лв – разноски за първоинстнацинонното производство и 290лв- разноски за въззивното производство, както и тях тримата да заплатят на ищцата разноски в размер на 415лв.   

     С постановление от 15.05.2017г, на основание чл. 456 ГПК, ЧСИ присъединил първоначалния взискател Ж.Н. за сумите по изп.лист от 09.02.2017г, издаден по гр.д. № 722/2015г на РС-Раднево, а именно за сумата 1069.96лв, представляваща разноски за исковото и заповедното производство против длъжника Д.С..

     ЧСИ  приел и разноските по делото, представляваща авансови такси по ТТРЗЧСИ, в размер на 60лв.   

     С ПДИ, длъжникът е приканен да заплати доброволно сумите по изпълнителни листи, издадени но ч.гр.д. № 731/13г, ч.гр.д. № 474/15г  и гр.д. № 722/17г,  всички по описа на РС-Раднево, като олихвяемата сума по всяко от трите дела е съответно: 5320лв, 9 149.11лв и 15 000лв, ведно със законната лихва 2890.11лв и неолихвяема сума- 3 432.59лв.       

      По делото са предприети действия по принудителното изпълнение  от първоначалния взискател,  насочени към  ½ ид.ч. от двата имота, предмет на уважения Павлов иск, които са възбранени, описани, оценени от вещо лице и изнесени на публична продан.

     С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан и на купувач от 19.12.2017г, за купувач на ½ от двата  имота е обявена Ж.Н. като единствен наддавач, за сумата 11 677.50лв., общо за двата имота.

      На 27.02.2018г е съставен протокол за разпределение на постъпилата сума от публичната продан на имотите.

      В  протокола ЧСИ е отразил,  че взискателите по изпълнителното дело са трима и имат следните вземания: 1/Ж.П.Н. –общо  15 292.39лв, от които  1 469.53лв- разноски по изп.дело; 2/ Д.Й. Н.- общо 17 890.71лв, от които 63лв- разноски по изп.дело и 3 /ТД на НАП- Дирекция Бургас- общо 1 698.36лв

      Сумата от проданта на имотите в размер на 11 677.50лв е  разпределена от ЧСИ по следния начин: 

      1/ На основание чл. 135 ЗЗД,  приспада  вземанията на взискателя Ж.Н., в размер на 10 627.88лв, от която: 1 469.53лв са разноски по изп.дело и 9 158.35лв- главница и лихви.

      2/ ЧСИ получава сума в общ размер на 1 049лв, включваща следните  суми:   844.42лв- доплащане по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху събраната сума с включен ДДС ; по т.5 от ТТРЗЧССИ – 120лв; по т.31 б“к“ от ТТРЗЧСИ- 37.20лв,; по т. 31 б.“а“ от ТТРЗЧСИ- 12лв и по т.13 от ТТРЗЧСИ- 36лв.

     3/Присъединеният взискател Д. Й.Д. не получава суми от разпределението.

     4/ ТД на НАП  също не получава суми от разпределението.     

     За разпределението, изготвено с протокол от 27.02.2018г,  страните са  призовани да се явят за предявяването му на  09.03.2018г. Те не се явили на тази дата, а  на 12.03.2018г ЧСИ предявил разпределението само на присъединения взискател Д.Д., тъй като получил призовката за насрочената дата за предявяването на 12.03.2018г.

      Така установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима–подадена  в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

      Прецена по същество, е неоснователна, по следните съображения:

      Присъединен взискател атакува извършеното  разпределение на получената сума от публична продан  на недвижими имоти.

      Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с което се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички кредитори.   

      Съдебният изпълнител извършва разпределението като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които  се ползват с право на предпочително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

      Редът на предпочитателното удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на прилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворянето им – от правилото на съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

      Не е спорно по делото, че  първоначалният взискател е  провел успешно иск по чл. 135 ЗЗД относно двата недвижими имота, предмет на публичната продан, като с влязло в сила решение, е обявена относителна недействителност по отношение на договор за дарение на същите имоти, сключен между длъжника и неговата съпруга  и третото лице- техен син. 

     Спорът по делото се свежда до това дали съдебният изпълнител разполага с правомощие да извърши разпределение  между всички  взискатели, в т.ч. присъединени, на суми, постъпили от публична продан на недвижими имоти, относно които един от взискателите/ в случая първоначалния/, е провел успешно иск  по чл. 135 ЗЗД.

     Жалбоподателят счита, че с привилегията по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД се ползват единствено разноските , направени от съответния кредитор за провеждане на исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, а ЧСИ неправилно  приложил  чл. 135 ЗЗД за цялото вземане на първоначалния взискател.      

     Съгласно чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД, с  право на предпочитателно удовлетворяване в първи ред са вземанията за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение, както  и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД- от стойността на имота, за които са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

     Според т.6 от ТР №2/26.06.2015г по т.д. №2/2013г на ОСГТК,  в този първи ред на специалните привилегии  се включат само разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ , постъпленията от които се разпределят, както и разноските на първоначалния взискател за образуване на изп.дело и за възнаграждение за един адвокат. В същата т.6 е прието, че с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноските по исковете по чл. 134 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, независимо от това кой ги е извършил – дали първоначалния или някой от присъединените взискатели.

   Никакви други разноски на присъединени взискатели не се включват в този ред при разпределението.

   В случая присъединеният взискател Д.Д. не е водил иск по чл. 135 ЗЗД,  респ. не  е  направил  и разноски, свързани  с  такъв иск.  

   Първоначалният взискател Ж.Н. е предявила Павлов иск срещу длъжника, неговата съпруга и син, за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение на недвижими имоти, който иск е бил уважен до размер на ½ ид.ч. от продадените  на публичната продан имоти. С постановеното по делото решение тримата ответници са осъдени да  й заплатят  разноски по делото,  но вземането й за тези разноски не е присъединено по настоящото изп.дело. Ето защо тези  разноски, които несъмнено попадат в чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД,  не фигурират в този ред. В него ЧСИ правилно е включил само разноските на първоначалния взискател, сторени в изп. производство, които попадат в първи ред на специалните привилегии .

     Затова е ирелевантено  дали е било извършеното извън съдебно прихващане с вземането за разноски на ответника по Павловия  иск и длъжник по изп.дело с вземането на кредитора за разноски.

    Липсват и доказателства, че е било  извършено такова прихващане.

    Представеното към жалбата писмо от Български пощи за получен превод от 273лв от Ж.Н., с подател сина на длъжника- Н. С., не доказва нито основанието за получаване на сумата, нито че е било извършено прихващане, между кои лица и за какви суми. 

    Правилно  в мотивите на протокола за извършено разпределение е прието, че съгласно чл. 135 ЗЗД, взискателят, в чиято полза е обявена относителната недействителност на сделката, извършена от длъжника, следва да бъде удовлетворен от получената при проданта сума преди останалите кредитори на длъжника, спрямо които сделката не е обявена за недействителна.

     С влязло  в сила решение по в гр.д. № 218/15г на СлОС, е обявена относителна недействителност на договор за дарение от 24.04.2009г, с който длъжникът Д.С. и съпругата му Е.С. дарили на своя син Н. С. имотите, изнесени на публична продан, до размер на ½ ид.част.

     Сделката е била сключена след възникване вземането на кредитора  Ж.Н. към длъжника Д.С., което вземане е предмет на принудителното изпълнение по настоящото изп.дело.

     По силата на съдебното решение, с което е уважен Павловия иск, ищцата/ взискател по настоящото изп.дело/, има право да се удовлетвори  в изп. производство за вземането си от продажбата на имотите, предмет на този иск. Обявената относителна недействителност обаче ползва само кредитора, който е упражнил  правото си на иск по чл. 135 ЗЗД. За останалите кредитори, разпоредителното действие е действително.

   Тъй като присъединеният взискател Д.Д.  не е водил иск по чл.135 ЗЗД, не може да удовлетворява вземането си от същите имоти.

   В протокола от 27.02.2018г, ЧСИ след като е посочил размер на дължимото за всеки взискател вземане, е извършил разпределение на сумата 11 667.50лв, като разпоредил на първо място да се приспадне за първоначалния взискател на основание чл. 135 ЗЗД сумата 10 627.88лв, включваща: вземането му за разноски по изп.дело в размер на 1469.53лв и вземането му за главница и лихви в общ размер на 9 158.35лв.

   На второ място е заделена сума за разноските, дължими на ЧСИ, подробно описани по вид и размер, възлизащи  общо на 1049.62лв.    

   Не са заделени суми за присъедините взискатели- Д.Д. и държавата, тъй като получената от проданта сума е била недостатъчна.           

   От проданта на ½ ид.част от двата имота не може да се удовлетворяват нито присъединения взискател, нито държавата, която  като хирографарен кредитор има привилегия по чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД, съответно те не може прихващат срещу стойността на имота част от вземането си по съразмерност.

    По изложените съображения,  обжалваното разпределение се явява правилно и законосъобразно,  а жалбата –неоснователна.

            Водим от гореизложеното,  съдът

Р   Е   Ш  И  :

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №7225/12.03.2018г на Д.Й.Д. ***, с ЕГН-********** и съдебен адрес: ***87, 5А, чрез адв. А.Й., против изготвеното с протокол от 27.02.2018г разпределение на постъпила сума от публична продажба на недвижими имоти по изп.дело №2017837040357 на ЧСИ П. Георгиев, с рег.№ 837 и район на действие СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

    Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: