Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 75

 

гр. Сливен, 26.04.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       СТЕФКА М.                    

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 188  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 133/21.02.2018 г. по гр. д. № 5704/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от И.Д.А. ЕГН ********** *** против Н.М.А. ЕГН ********** *** иск с правна квалификация чл. 144 от СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.11.2017 г. до настъпване на основанията за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан и е осъдена ищцата да заплати на ответницата направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител адв. Л.Д., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано.  От свидетелските показания и писмените доказателства са установени всички потребности на ищцата, свързани с възрастта, обучението й в редовна форма във висше учебно заведение в гр. Бургас, като се установява, че тя докато учи няма доходи, от които да се издържа, както и имущество от използването на което да се издържа. Съдът е задълбочил анализа си върху възможностите, които бащата на ищцата има, за да осигурява задоволяването на нейните нужди. На следващо място се сочи, че ответницата е в трудоспособна възраст, поради което следва да се приеме, че е в състояние да дава издръжка без особени, по смисъла на закона, затруднения. Излагат се аргументи основани на събрани по делото доказателства. Иска се съдът да отмени решението и да постанови ново, с което ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищцата издръжка в размер на около 100.00 лв. месечно до настъпване на основния за нейното изменяне или прекратяване.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въвззивна жалба, в който се твърди, че жалбата е неоснователна.  Излагат се контрааргументи и се сочи, че спрямо пълнолетното дете задължението  за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам.  В настоящия казус родителят няма остатъчни доходи над собствената си издръжка и не е във възможностите му да дава такава и на непълнолетното дете. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Според  чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка.

В случая е установено, че ответницата, с оглед на събраните по делото доказателства е получавала месечно около 135 лв. Съдът подробно е анализирал приходите на ответницата, приел е за безспорно, че същата работи почасово, не е получавала обезщетение за безработица. Така е приел, че изплащането на издръжка от нейна страна към ищцата ще представлява особено затруднение, поради което е приел, че претенцията следва да бъде отхвърлена.

Няма как да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на въззивницата, че в случая са налице данни за участие на ответницата в трудов процес в т.нар. „сива икономика“, тъй като липсват категорични доказателства за получавани от нея доходи от каквато и да е дейност. Моралните съображения в случая не могат да променят фактическите констатации и не са аргумент за различни изводи от тези, направени от районния съд.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и е направено възражение за прекомерност, което е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът намира, че възнаграждението следва да бъде към минималния размер от 300 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 133/21.02.2018 г. по гр. д. № 5704/2017 г. на Районен съд – Сливен.

        

         ОСЪЖДА И.Д.А. ЕГН ********** *** да заплати на Н.М.А. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Решението  не подлежи на обжалване.

                                     

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: