Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

       гр. Сливен, 13.04.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от Мартин Сандулов  гр. д.  N 191 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

         

Производството е по реда на  чл.435 от ГПК.

 

Производството е образувано по жалба подадена от В.Д.Н. ЕГН ********** и Н.Б.Н. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. М.Й., против действие на ЧСИ П.Г. по изп.дело № 20148370400244 – постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор 67338.702.274.1 от 26.02.2018 г.

 В жалбата се твърди, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите не са собственици на описаната в постановлението сграда, като такава сграда не съществува в действителност в имота, находящ се в *******Твърдят, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в н.а.  от 11.10.2004 г. двамата са придобили от  Д.И.Д.и Т.Ж.Д. – родители на В.Д.Н. изградената пристройка съм собствената на продавачите сграда и предмет на сделката както е записано в нотариалния акт, е само пристройка състояща се от първи етаж ,състоящ се от гараж коридор, баня – тоалетна със ЗП 31,75 кв.м., втори етаж състоящ се от кухня, дневна – столова, баня, антре, със ЗП 66,40 кв.м. обособени като самостоятелен жилищен обект по одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 63/24.04.1998 г. от Община Сливен, находяща се в собствения им УПИ в кв. 38 по подробния устройствен план   на гр. Сливен, ул. „Речица“, целият с площ 850 кв.м. Впоследствие тази собственост на жалбоподателите е била ипотекирана в полза на взискателя. Твърдят, че с договора за покупко-продажба реално са придобили идеални части от къщата, които са описали като стаи предвид факта, че са искали да разпределят ползването на къщата между тях и продавачите.  Посочената в постановлението на ЧСИ сграда реално не може да съществува като самостоятелна сграда. Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗУТ всяко жилище  трябва да има самостоятелен вход, най малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение. В случая посочената  сграда – пристройка няма самостоятелен вход. Твърди се, че описаният втори етаж не би могъл да съществува като самостоятелен жилищен обект,поради обстоятелството, че не отговаря на условията да има самостоятелен вход. В обобщение се сочи, че ЧСИ с постановлението си за възлагане е възложил на купувача недвижим имот, който реално не съществува, не може да бъде обособен като жилищна сграда, съгласно т.29 от §1 на ДР на ЗУТ и не на последно място е извън предмета на учредената в полза на взискателя ипотека. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Прокредит Банк  България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. А.Б.-Д., в който се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Посочената пристройка представлява самостоятелен жилищен обект, който отговаря на изискванията н ЗУТ и е съобразен изцяло с архитектурния проект, в който е записано, че се касае за самостоятелно жилище. Именно в този му вид обектът е ипотекиран в полза на „Прокредит Банк“ ЕАД. Описаният в постановлението за възлагане имот е изцяло идентичен с придобития от длъжниците и впоследствие ипотекиран в полза на банката. Поради това се иска жалбата да бъде  оставена без уважение.

В писмено становище ЧСИ счита, че жалбата е недопустима. В случая по делото са събрани доказателства чия е собствеността на имота, представена е и ипотека, която определя обхвата на обезпечението. Жалбоподателите са придобили пристройка, като самостоятелен жилищен обект.  Ипотеката на имота е през 2010 г.  и този имот има идентификатор, като самостоятелен обект, и има точно описание по кадастралната карта. ЧСИ е наложил възбраната по описанието от ипотеката. В случая продажбата не е атакувана с аргумента, за това, че наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата цена. В случая съдът контролира само процедурата и не би могъл да се произнесе по въпроса кои са собственици на процесния имот, съобразно оплакванията в жалбата, поради което жалбоподателите е следвало да потърсят защита чрез исково производство.  Така жалбата в този си вид се явява недопустима. На следващо място се сочи, че жалбата е и неоснователна. Законът посочва допустимите основания за обжалване, но в жалбата няма нито едно от тях. Процедурата е проведена изцяло и е съобразена с изискванията на процесуалния закон. В случая липсват възражения по процедурата. В обобщение се сочи, че постановлението е законосъобразно, а жалбата е недопустима и неоснователна.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата и изпълнителното дело, приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС при действието на отменения ГПК, при обжалване на постановлението за възлагане, на проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни действия от връчването на поканата за доброволно изпълнение през несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане. При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

В случая не се установява да са допуснати нарушения на процедурата по извършване на проданта и възлагането на имота. Очевидно е, че той е възложен на предложилия най – висока цена. Всички други съображения, поддържани в жалбата не могат да бъдат взети предвид в това производство. Жалбоподателите разполагат с възможността, ако считат, че са им нарушени правата и са налице условията за това да предявят някой от исковете предвидени в хипотезите на чл. 439 или чл.440 от ГПК.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата подадена от В.Д.Н. ЕГН ********** и Н.Б.Н. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. М.Й., против действие на ЧСИ П.Г. по изп.дело № 20148370400244 – постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор 67338.702.274.1 от 26.02.2018 г.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

ЧЛЕНОВЕ: