Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,04.06.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря Елена Х. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 192 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Й. в качеството му на пълномощник на Д.П.Е., ЕГН ********** *** против решение № 126/21.02.2018 г. по гр.д. №939/2017г. на Сливенския районен съд, с което е бил определен режим на ползване на незастроена част от поземлен имот с идентификатор 67338.548.12 целият от 1045 кв.м.,  като на Е.П.Е. е било определено да ползва общо 226 кв.м. означени на скица – Приложение 2.1 в зелен цвят , а  на Д.П.Е. са били определени за ползване 162 кв.м. означени със син цвят на скицата на ВЛ.

В жалбата се сочи, че при постановяване на обжалваното решение, съдът е направил едни правни изводи , а по същество е постановил акт , който им противоречи. В с.з. страната била оспорила два от вариантите предложени от ВЛ – по приложение 2.1 и по приложение 2.2, тъй като според тях се създава пречка за ползване от ответника Е.. Възприетия от съда вариант на ползване не само създавал пречки у въззивника да ползва сграда с идентификационен номер 67338.548.12.10, но и на практика го лишавал от възможност да го ползва, тъй като сградата попадала в частта, обозначена със зелен цвят , която следвало да се ползва от въззиваемата. В частта на Е. попадал входът на сградата. Имотът не можел да се ползва и по Приложение 2.2, тъй като сграда с идентификационен номер 67338.548.12.1 представлявала сграда със смесено предназначение – производство и търговия като към източната и фасада била изградена открита товарна платформа за обслужване на втори и трети етаж от сградата. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се приеме, че правото на ползване следва да е според третия вариант предложен от ВЛ.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на Е.П.Е., ЕГН **********,***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено, е че по същество не е имало същинско оспорване на експертизата представена пред РС, тогава страната не била поискала нито тройна , нито поне допълнителна експертиза. Правилно РС бил посочил, че се искало разпределение на дворното място, а не на постройките в него. Като бил направил разширение на сграда № 5 ответникът сам се бил поставил в положение между сгради 1 и 5 да не могат да преминават МПС, тъй като съкратил наполовина първоначалното отстояние между сградите. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и с адв. Й., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.  

В съдебно заседание въззиваемата Е.  , редовно призована не се явява. Представлява се от адв. М. , която оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 26.02.2018 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 12.03.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Пред Районен съд Сливен е бил предявен иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС, който предвижда, че ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ. В случая се е искало да се разпредели ползването на дворните места между страните съобразно правото на собственост и построените в имота сгради.

С решението по чл. 32 ал.2 от ЗС съдът замества липсващото или взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31 ал.1 от ЗС понятие служене с обща вещ означава прякото използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата им. По същество искът по чл. 32 ал.2 от ЗС представлява съдебна администрация и се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта.

В трайната си съдебна практика /решение № 91/18.06.2014 г. по гр.д. № 932/14г.IIг.о.,постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, ВКС приема, че разпределянето за ползване на общ дял от съсобствен имот е възможно при изразено съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. В случай, че няма изразено общо съгласие за ползването на общ дял, то постановяването на решение в такъв смисъл е недопустимо.

По делото са били изготвени три варианта от съдебно-техническата експертиза за ползване на процесното дворно място. Въззивникът претендира съдът да възприеме в решението си трети вариант от изготвената експертиза, в който се предвижда при равно право на собственост по ½ ид.ч. за въззивника Е. и за въззиваемата Е.. На него да му бъде предоставена действителна площ за ползване в размер на 638 кв.м., от които 409 кв.м. застроено място, 151 кв.м. празно място за самостоятелно ползване и 78 кв.м. зона за общо ползване. По този вариант на въззиваемата Е. се определя действителна площ за ползване в размер на 348 кв.м., в т.ч. застроено място от 189 кв.м., празно място за самостоятелно ползване 81кв.м. и празно място от зоната за общо ползване 78 кв.м. Така на въззивника би се определила зона за ползване в повече от въззиваемата в размер на 145 кв.м. От страна на въззиваемата няма изразено съгласие да ползва общо част от дворното място заедно с въззивника. Очевидно при този вариант на ползване, при равни квоти от правото на собственост би се стигнало до неравномерно ползване на мястото фактически. Предложения от вещото лице трети вариант не е съобразен с трайната практика на ВКС цитирана по-горе и не може да бъде възприет от въззивния съд.

Във въззивната си жалба въззивникът е посочил, че според възприетия вариант едно от експертните заключения той е лишен от възможността да ползва сграда с идентификатор 67338.548.12.10. От експертното заключение е видно, че сграда № 67338.548.12.10 попада в застроената площ, която е предвидена за ползване от въззивника Е.. Следва да се отбележи, че настоящото производство е за разпределяне правото на ползване на дворното място, а не на сградите. Дали до сградата на въззивника ще има достъп товарен автомобил е въпрос, който не следва да се разглежда в настоящата инстанция.  

Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззиваемата страна, която за настоящата инстанция е доказала разноски в размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение 126/21.02.2018 г. по гр.д. № 939/2017 г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.П.Е., ЕГН ********** *** да заплати на Е.П.Е. ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на  300.00 /триста/  лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.