Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

       гр. Сливен, 13.04.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от Мартин Сандулов  гр. д.  N 195 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

         

Производството е по реда на  чл.435 от ГПК.

Постъпила е жалба от Община Сливен, представлявана от Кмета Стефан Радев, чрез представител по пълномощие, срещу постановление от 13.03.2018 г., с което е прекратено изпълнително дело № 978 по описа на СИС при Сливенски районен съд за 2015 г. на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.  

В жалбата се твърди, че постановлението за прекратяване е неоснователно. На първо място се развиват съображения, че Община Сливен в качеството на взискател, е поискала още с молбата за образуване на делото налагане на възбрана и запор. Съдебният изпълнител обаче не е предприел необходимите изпълнителни действия – налагане на запор на МПС. Така е налице бездействие от страна на държавния съдебен изпълнител и са развити съображения за това, като се позовават и на съдебна практика. Накрая се заявява, че не се оспорва обстоятелството за настъпила перемпция, но съдебният изпълнител е бездействал и не е изпълнил поисканото от взискателя изпълнително действие. Поради това се иска да бъде отменено постановлението за прекратяване.

В приложени писмени мотиви ДСИ сочи, че от извършената по делото справка са установени МПС собственост на длъжника. Върху тях обаче не е наложен запор, тъй като от представено по делото писмо от взискателя с вх. № 9793/02.12.2015 г. е видно, че длъжникът е започнал изплащане на задълженията си. И от тази дата до прекратяване на изпълнителното производство взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.

Настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна  и в нея не се отрича, че действително в продължение на 2 г. взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия.

С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. - т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години  изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). Според мотивите на  тълкувателното решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

Така в случая е безспорно, че от 02.12.2015 г. не са били предприемани действия насочени към събиране на вземането, поради което подадената срещу постановлението за прекратяване жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата подадена от Община Сливен, представлявана от Кмета С. Р., чрез представител по пълномощие, срещу постановление от 13.03.2018 г., с което е прекратено изпълнително дело № 978 по описа на СИС при Сливенски районен съд за 2015 г. на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

ЧЛЕНОВЕ: