Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 25.04.2018 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и пети април през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 196 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл.17 ал. 5 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 59/29.01.2018г. по гр.д. № 6555/17г. на СлРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на И.Ц.Т. срещу П.С.Г. за защита от домашно насилие, извършено на 17.12.2017г. между 16ч. и 16.30ч. в ****** изразяващо се в обиди, закани и заплахи за живота и здравето на И.Т., чрез налагане по отношение на П.С.Г. на мерки по чл. 5 ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, обезсилена е заповедта за незабавна защита от 19.12.2017г., издадена въз основа на определене № 2910 от 19.12.2017г. по гр.д. № 6555/17г. на СлРС и молителката е осъдена да заплати държавна такса и разноските на ответника по делото.

Въззивницата–молител в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че съдът неоснователно е приел, че са налице доказателства, опровергаващи съдържанието на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Счита, че това се дължи на неправилната преценка на събраните доказателства. Излага своето виждане за фактическата обстановка, прави анализ на събраните доказателствени средства и извежда заключение за основателността на претенцията си. Поради това моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и да постанови ново, с което да уважи изцяло молбата й като издаде исканата заповед за защита с посочените в нея мерки. Претендира разноски по делото.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по жалбата страна – ответник по молбата, е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, твърди, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил молбата. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания. Заявява, че от събраните доказателства, които обсъжда в изложението си, не може да се направи обоснован извод за извършване от ответника на действия, които да могат да се квалифицират като домашно насилие. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди атакувания акт. Няма претенция за разноски. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска въззивният съд да отмени решението и уважи молбата като издаде заповед зазащита с посочените мерки по чл. 5 ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН. Развива и аргументация в защита по същество, с която преповтаря доводите и съображенията, изложени пред първата инстанция и с въззивната жалба пред тази. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба на молителката, като я счита за неоснователна, поддържа отговора, моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Излага аргументи относно това на кои доказателствени средства следва да се опрат фактическите констатации на съда. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

Молбата на молителката-въззивница следва да се разгледа в две посоки. Първо – дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и второ – дали са доказани по начин да убеди категорично съда в тяхното осъществяване.

Твърдяните от молителката действия, извършени от ответника, които са я мотивирали да иска налагане на мярка за защита, се изразяват в това, че на 16.12.2017г. е отправял по телефона закани да й счупи зъбите, ако търси малолетното им дете С. и на 17.12.2017г. е ритал и блъскал входната врата на жилището й, наричал я „долна курва“ и отправял заплахи да я убие.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, извършени спрямо тези лица, които по-нататък разпоредбата изброява като обекти на забранените действия.

От своя страна в чл. 3 от ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация на ЗЗДН при условията на чл.2, втора и трета хипотеза – за молителката и чл. 3 т.1, 2 и 3 – за ответника, тъй като са бивши съпрузи, по-късно са били и във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете.

По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.

Правната норма не е прецизна, доколкото дефинира понятието „насилие“ със самото него, но съдът изхожда от общоприетото значение на думата – най-общо насилието е действие или поведение, насочено срещу друг човек /или собствената личност/, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание.

В случая твърдяните конкретни действия изключват физическото, сексуалното и икономическото насилие, тъй като не притежават основните им белези. Съдът счита, че те могат да бъдат квалифицирани като емоционално насилие, но не и като психическо, доколкото второто представлява  въздействие върху психиката на жертвата, с което й се причинява тормоз, който от своя страна е легално дефиниран като „непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата и психологическата цялост на друго лице.”

Тоест - психическото насилие се изразява в това, че едно лице, чрез начина по който се отнася спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес. Формите на психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и трезво мислене.

От своя страна при емоционалното насилие отново въздействието е върху психиката на жертвата, но при него целенасочено се увреждат емоциите й – чувства и мисли, свързани с преживявания от негативния спектър – и се изразява в заплашване, контрол, изнудване, създаване на чувство на страх, на малоценност, на вина, в обидно и унизително отношение. Разликата е в продължителността на въздействието, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма на психическото.

Така, в настоящия случай, тъй като не се твърди трайно изменение на самооценката на пострадалата, съдът приема, че се търси защита от домашно емоционално насилие, извършено от бивш съпруг и фактически съжител, от който молителката има дете, на 16 и 17 декември 2017г., чрез отправяне на закани по телефона да й счупи зъбите, ако търси малолетното им дете, блъскане и ритане на входната врата на жилището й, назоваване на молителката „долна курва“ и отправяне на заплахи да я убие.

Това поведение неотвратимо би довело до предоставяне на търсената защита, ако бе доказано по категоричен начин извършването на номинираните действия от страна на ответника по молбата.

Действително ЗЗДН предвижда като вид доказателствено средство представянето на писмена декларация по чл. 9 ал. 3 от пострадалото лице, но тя не обвързва съда със задължителна материална доказателствена сила. При оспорване на изложените в нея факти, молителката носи тежестта на прякото пълно доказване на твърденията и то следва да бъде проведено по начин, който да създаде у съда пълната увереност, че фактите са се осъществили именно по описания начин.

Това не е сторено. Обратното – въззиваемият е провел реципрочно ангажиране на доказателства, с което е поставил под съмнение настъпването на фактите, твърдяни от въззивницата и с насрещното си, макар и непълно, доказване, е разколебал както доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, представен от молителката, така и достоверността на гласните доказателствени средства, осигурени от нея, внасяйки съмнение относно осъществяването на удостоверените с декларацията  и заявени с молбата факти.

На първо място разноречивите фактологически твърдения на молителката, изложени от нея пред различни органи и касаещи едни и същи събития,  се конфронтират с останалите събрани доказателства и пораждат съмнение относно верността им.

В молбата, депозирана пред СлРС, с която се търси защита по ЗЗДН, молителката ясно и еднозначно описва събитията на 17.12.17г. като протекли изцяло в дома й – заявява, че между 16 и 16.30 ч. е била вкъщи с голямото си дете Д., когато ответникът е дошъл пред вратата и започнал да я рита, блъска и крещи обиди и заплахи.

В молбата си до РП от 18.12.2017г. молителката е посочила, че на 17.12. около 16.00 ч. е отивала със сина си Д.до магазина и на входа е срещнала свидетелката К.Й./с която ответникът живее/ заедно със сина си С. /нейн и на ответника/, първата я заплашвала, посегнала да я удари с чантата си и я блъскала по стълбите. Заявява, че сама я е хванала за яката и я е блъснала за да се откопчи и се прибрали с Д.у дома, след което чули викове, обиди и блъскане по вратата от страна на ответника.

В сведението от 20.12.17г. подадено от нея в РУ на МВР, тя е заявила, че в 16.30 ч. е отивала с Д.до магазина, при срещата им К.Й.започнала да се кара с нея, да я заплашва и блъска. Други събития не е изложила.

Всички тези вътрешни противоречия на изявленията на самата молителка, които тя е отправяла към съда, прокуратурата и полицията, не позволяват оплакванията й да се възприемат безкритично, още повече в светлината на показанията на сина й Д., събрани от първоинстанционния съд, в които той изобщо не споменава излизане до магазина с майка си и среща с К.Й.и С. на 17.12., заявява, че са били вкъщи в 16.00ч. и ответникът е дошъл да думка и рита по врата, да крещи обиди и заплахи, а полицаите дошли за проверка след около 20 минути – тоест около 16.20ч. и после се качили в дома на въззиваемия.

Този въззивен състав счита, че максимално обективната хронология на събитията и действията на страните може да се основе на показанията на свидетелката Д.Г./само фактът, че тя е майка на ответника не е достатъчен те да се дискредитират, тъй като тя е очевидец и именно близката й роднинска връзка позволява тя да има непосредствени и точни впечатления, а показанията й напълно съвпадат с тези на полицейските служители/, на свидетелите Л. и Г. /полицаите, посетили страните по подадения сигнал/, на справката на РС относно телефонните повиквания до Д. Г.и на заявлението и сведението на К.Й.от 17.12.17г. до РУ на МВР.

Така съдът приема, че на тази дата около 16.00 ч.  свидетелката К.Й., съжителка на ответника, се прибирала с детето на страните С. от С.Ч.; във входа на блока, в който те всички живеят, срещнала молителката, която влязла в пререкание с нея по повод контактите си с детето, започнала да я обижда, блъска и дърпа за косата пред С., който се опитал да ги разтърве. След помощ от случаен човек, двамата се прибрали, К.Й.споделила случката с ответника, решили да отидат в полицията да подадат сигнал и в 16.16 ч. се обадили на намиращата се до блока майка на ответника, която се прибрала да остане с детето. Около 16.30 ч. дошли двама полицаи /свидетелите Л. и Г./, изпратени по сигнал, подаден малко по-рано от молителката с оплакване, че ответникът е блъскал, ритал и повредил входната врата и тя не можела да се затваря, крещял е обиди и заплахи. При посещението в дома на молителката полицаите забелязали, че преди отварянето молителката е отключила вратата; тя повторила оплакванията си, веднага след което полицаите се качили до жилището на ответника. Там констатирали, че той отсъства, тъй като бил отишъл с К.Й.в РПУ за да подадат сигнал за нападението над последната; в апартамента били само неговата майка /свидетелката Г./ и детето на страните – С.. То обяснило за ситуацията и заявило, че майка му е отправила обиди към съжителката на баща му, нападнала я е физически и то се е опитало да спре конфликта, не посочва брат му да е присъствал. Полицаите се върнали при молителката, уведомили я за отсъствието на ответника и за правото й да подаде жалба, което тя сторила на следващия ден пред РП с посоченото по-горе съдържание.

Само тези обстоятелства настоящият състав приема за непререкаемо доказани. Дали ответникът, евентуално афектиран от поведението на молителката, е ритал вратата й, заплашвал я е и я е обиждал, е факт, който остава недоказан по убедителен и категоричен начин. В тази насока са само показанията на детето Д., което е син само на молителката и безусловно се намира в зависимо положение, безпристрастността му не е извън съмнение, налице е и противоречие във връзка с присъствието му при срещата на майка му със свидетелката К.Й.и брат му С. /твърдяно от молителката/, и всичко това не позволява да се придаде обективност на изявленията му. Няма други свидетели /например съседи от етажа/, които поне да са чули тропането и виковете, макар денят да е бил почивен, късен следобед. От своя страна думите на детето С., които свидетелите полицай Л. и полицай Г. възпроизвеждат като чути лично, съдът счита, че отразяват точно събитията, тъй като детето е в еднаква степен на родство по права линия с двете страни, а изявлението си е направило незабавно, без принуда и в отсъствието на родителите си, тоест – липсва влияние на репресиращи или изкривяващи фактори. 

Така молителката не е доказала осъществяването на насилническите действия, описани в молбата и декларацията, от страна на ответника на 17.12.207г.

Що се отнася до твърдяните телефонни заплахи, отправени й от него на 16.12.2017г. – също не са събрани абсолютно никакви, нито преки, нито косвени доказателствени  средства, които да направят твърдението й поне вероятно.

Следва да се посочи още, че дори да се приеме, че на 17.12.17г. ответникът е блъскал и ритал вратата на молителката и е отправял закани и обиди към нея, то това се е случило след извършеното от нея в присъствието на детето им С. посегателство към съжителката му К..

При това положение, като съдът изрично подчертава, че никоя форма на насилие не е оправдана, евентуалните действия на ответника получават своето логично обяснение. В такъв случай обективно се наблюдава осъществяване на агресивно и насилническо поведение /най-малкото спрямо детето на страните/ от страна на лицето, търсещо защита от индуцираното в резултат на неговите действия насилническо поведение на ответника. Това може да се интерпретира като злоупотреба с право, тъй като е неприемливо да се използват механизмите за защита, предвидени в ЗЗДН, като средство за неутрализиране на неправомерното поведение на искащия защитата, за противодействие на съзнателно провокирана от него конфликтна ситуация, или за силово решаване на междуличностни противоречия. Така би могло да се стигне до автономна проява на „полицейщина“ в житейския смисъл, което определено не е в хармония нито с целта, нито с духа на закона.

Ето защо молбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. Като е достигнал до идентичен краен правен извод, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

 

 

 

 

В обобщение въззивният съд счита, че въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваното решение – да бъде оставено в сила, съгласно разпоредбата на чл.17 ал. 5 от ЗЗДН. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе своите както са направени, въззиваемият, макар да е претендирал такива, не е доказал действително направени разноски за тази инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

 

                                               

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло първоинстанционно решение № 59/29.01.2018г. по гр.д. № 6555/17г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: