Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 79

 

гр. Сливен, 03.05. 2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 201   по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 219/14.03.2018г. по гр.д. № 5843/2017г. на РС – Сливен, с което е прекратен с развод сключения с Акт № 010856/25.05.1975г. в гр.Сливен, граждански брак между Ц.М.К. ЕГН ********** *** и К.С.К., ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание на чл.49 ал.1 от СК. Признато е за установено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи. С решението е постановено след прекратяване на брака Ц.М.К. да носи предбрачното си фамилно име – Т.. С решението е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в ********** на К.С.К..

Подадена е въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния й представител – адв.Г.М., в която се твърди, че решението е неправилно ,необосновано и в противоречие със законовите норми, приложими в случая. Развиват се съображения за допуснати процесуални нарушения, като се излагат аргументи за това. На следващо място се прави разбор на доказателствата по делото, като се оборва приетото от съда. В обобщение се сочи, че вината за разстройството на брачните отношения тежи върху съпруга, който е упражнявал и насилие спрямо въззивницата. На следващо място съдът неправилно е присъдил ползването на семейното жилище на ответника. Сочи се, че той е пенсионер, който работи и не е доказано да има здравословни проблеми, а не е доказано, че въззивницата получава по-високо възнаграждение. На последно място, неправилно съдът е присъдил в полза на ответника деловодни разноски, при условие че е прекратил брака по вината на двамата съпрузи. Поради това се иска решението да бъде отменено в частта , с която е признато за установено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на двамата съпрузи, в частта с която е предоставено ползването на семейното жилище на К.С.К. , в частта с която е осъдена въззивницата да му заплати разноските по делото, като вместо това се постанови решение, с което бъде признато, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на ответника, ползването на семейното жилище бъде предоставено на въззивницата, а ответникът да бъде осъден да й заплати направените разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Излагат се контрааргументи, оборващи тези, съдържащи се във въззивната жалба, поради което се иска решението да бъде потвърдено.

В жалбата е неправено доказателствено искане за приемане на влязло в сила решение по НЧХД № 1748/2017г. на СлРС, което обаче не е представено.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият не се явява, явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение по съществото си е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, с изключение на частта, касаеща разноските.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първото оплакване във въззивната жалба е за това, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака не е на двамата съпрузи, а е изцяло на ответника. Разстройството на брачната връзка се преценява с оглед на дължимото, съобразно закона, добрите нрави и обичаи. По тези  критерии бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато представлява пълно отрицание на нормалното състояние на брачната връзка, когато отсъства и в минимална степен дължимото отношение между съпрузи. Безспорно е,  че в случая е доказано наличието на такива отношения между съпрузите, които сочат, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Установено е, че те се намират  в състояние на фактическа раздяла. Налице са и брачни нарушения извършени от ищцата, най-вече свързани с напускането на семейното жилище. В жалбата се настоява, че вина за разстройството на брака има единствено ответника, който е имал агресивно поведение спрямо ищцата. Тези твърдения, обаче, не са подкрепени безусловно от събраните по делото доказателства. От разпитите на свидетелите е видно, че принципно ответникът е имал поведение, с което изпълнявал брачните си задължения и не е пренебрегвал задълженията си към ищцата, докато за обратното са налице доказателства. Така не може да бъде възприета тезата, поддържана във въззивната жалба, че вината е изцяло на ответника и е свързана с обективирано от него насилие спрямо нея. За това правилно и законосъобразно РС е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношение на двамата съпрузи и поради това вината не следва да се използва като критерий за определяне на кого от двамата да бъде предоставено семейното жилище, каквото е второто оплакване във въззивната жалба.

За да предостави семейното жилище на ответника, съдът се е съобразил с изрично посочените в разпоредбата на чл. 56 ал. 5 от СК обстоятелства. По делото безспорно са събрани доказателства за влошеното здравословно състояние на ответника, като заболяването се дължи на прекаран мозъчен инсулт през 2009 г., след който се възстановява. Ищцата също е представила доказателства за вложено здравословно състояние, но правилно и законосъобразно съдът е приел, че заболяването й не е в по-тежка форма от заболяванията на ответника. Установено е също, че преди подаването на молбата за развод, тя се е установила в друго жилище под наем. Така за да бъде предоставено семейното жилище в случая водещ критерий се явява здравословното състояние на всеки от претендиращите, а това на ответника е очевидно по-тежко, поради което правилно и законосъобразно районният съд е предоставил семейното жилище на ответника, което се явява и единствено за него жилище, в което пребивава. Освен това съдът правилно е преценил, че ищцата обитава друго жилище, където нощува и се грижи за своята майка.

На последно място неправилно и незаконосъобразно съдът е преценил, че ищцата трябва да понесе направените от нея разноски, както и да заплати тези направени от ответника с оглед уважаването на неговите претенции. В случая вината за настъпилото непоправимо разстройство на брачните отношения е на двамата съпрузи, поради което не си дължат направените разноски и следва да заплатят държавна такса.

Страните са претендирали разноски за тази инстанция и такива следва да им бъдат присъдени съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенциите, съдържащи се във въззивната жалба. На въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева, а на въззиваемия в размер на 300 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ е решение № 219/14.03.2018г. по гр.д. № 5843/2017г. на РС – Сливен, В ЧАСТТА с която е осъдена Ц.М.К. ЕГН ********** *** да заплати на К.С.К., ЕГН ********** *** сумата от 600 лева, представляваща сторените от него разноски пред районния съд като вместо това постановява

 

ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.К., ЕГН ********** *** за заплащене на направените разноски в първоинстанционното производство.

 

ОТМЕНЯ е решение № 219/14.03.2018г. по гр.д. № 5843/2017г. на РС – Сливен, В ЧАСТТА с която е осъдена Ц.М.К. ЕГН ********** *** да заплати окончателна държавна такса в размер на 40 лева над размера от 20 лева.

 

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** *** да заплати окончателна държавна такса в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА Ц.М.К. ЕГН ********** *** да заплати на К.С.К., ЕГН ********** *** сумата от 300 лева, представляваща направените пред тази инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.М.К. ЕГН ********** *** сумата от 150 лева, представляваща направените пред тази инстанция разноски.

 

ПОТВЪРЖДАВА е решение № 219/14.03.2018г. по гр.д. № 5843/2017г. на РС – Сливен в останалата обжалвана част.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: