Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 80

 

гр. Сливен,  03.05. 2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА                          

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 202  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 17 от ЗЗДТ.

Обжалвано е решение № 252/20.03.2018г. по гр.д. № 872/2018г. на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата на Г.К.П., ЕГН ********** ***, против ответницата Г. И. Ж., ЕГН ********** ***, за издаване на заповед за защита за упражнено спрямо него домашно насилие, което се изразило в това, че на 18.02.2018г. пред жилищния блок, където е местоживеенето на малолетната му дъщеря е бил обиждан и заплашен с убийство от Г. И. Ж., бил е замерян с тухла, наплют в лицето, изхвърлила е цигара в лицето му в присъствието на случайни минувачи и трети лица очевидци, като неоснователна.

Подадена е въззивна жалба от молителя Г.К.П., в която се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. На първо място се излагат съображения за допуснати от РС процесуални нарушения. На второ място се правят оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за противоречие в мотивите му. В тази насока се твърди ,че неправилно съдът е игнорирал част от събраните по делото доказателства. На следващо място се сочи, че е неопровергана представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН. Така се сочи, че е безспорно установено, че на 18.02.2018г. спрямо въззивника е осъществено психическо и емоционално насилие от страна на ответницата. Направени са доказателствени искания, като се твърди, че се поддържат всички доказателствени искания с исковата молба. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане и е направено искане за очна ставка между П.Й.и бившата съпруга. На следващо място е неправено доказателствено искане представител от отдел Закрила на детето да изрази становище по изготвения доклад относно всички обстоятелства, посочени в същия. На последно място се заявява, че ще депозира допълнителна въззивна жалба, тъй като книжата не са връчени на процесуалния представител.

По направените доказателствени искания настоящият състав се е произнесъл в закрито заседание с определение и ги е оставил без уважение.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената от въззивника жалба.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В случая молителят твърди, че спрямо него е било упражнено от ответницата психическо и физическо насилие на обществено място, което се е изразило в заплаха за убийство, хвърляне на цигара в лицето, заплюване и хвърляне на тухла, която минала от лявата страна на главата му.

Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. В случая обаче декларацията не може да бъде приета безкритично, тъй като в представената пред районния съд, е посочено извършването на действия на обществено място. Логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. От изложената в молбата фактология е видно, че инцидентът, при който се твърди, че е било упражнено насилие, не е изолиран и е станал достояние, както на близки така и на служители на реда, тъй като е била подадена жалба и в прокуратурата, която е отказала образуването на досъдебно производство.

Обоснован е изводът на РС, че в случая не е установено безспорно да е извършено домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, което да е осъществено от ответницата Г.Ж. спрямо молителя – бивш съпруг на нейната сестра. Изложените в декларацията факти са опровергани от свидетелските показания,  които не могат да бъдат пренебрегнати. Свидетелите П. и И. са били преки очевидци на случилото се на 18.02.2018 г.  и обстоятелството, че са в роднинска връзка с ответницата не дискредитира техните показания. В жалбата се твърди, че необосновано съдът не е кредитирал показанията на свид. Ботушева, която е приятелка на молителя. Съдът е обсъдил показанията на тази свидетелка, като се е съобразил с факта, че тя не се е намирала в близост до мястото, където се твърди, че е възникнало домашно насилие, поради което не е кредитирал нейните показания и този извод на съда е обоснован и правилен. Така в случая не е доказано ответницата да е извършила прояви на домашно насилие, за които да следва да бъде санкционирана.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е определено в минимален размер и е съобразен с чл. 22 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 252/20.03.2018г. по гр.д. № 872/2018г. на РС – Сливен.

 

ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН ********** *** да заплати на Г. И. Ж., ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: