Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  81

 

гр. Сливен, 02.05.2018 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори май през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 203  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против против първоинстанционно решение № 97/12.02.2018г. по гр.д. № 4350/17г. на СлРС, с което е признато за установено между Р.Т.П. и Н.Р.И., че втората е собственик на три броя ниви, подробно описани по номера, местност, площ и граници в землището на с. Младово, общ. Сливен, отменен е нотариален акт № 128 т. ІІІ, рег. № 2621, д. № 367/31.08.2017г. по описа на нотариус рег. № 126 в НК и са присъдени разноските по делото на ищцата.

Въззивницата–ответница в първоинстанционното производство, обжалва решението, в частта, с която ищцата е призната за собственик на процесните имоти, като твърди, че в нея то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че съдът неоснователно е приел, че заключението на допуснатата съдебна графическа експертиза е обективно, безпристрастно и компетентно и съответно неправилно приема въз основа на нея, че оспореното от нея саморъчно завещание е изписано и подписано от А.И.А.. Не е ясно кога е предадено на ищцата за съхранение, освен това в него има поправка в изписването на месеца към датата на съставяне. Поради това моли въззивния съд да отмени уважителната част на решението на СлРС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове. Няма претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, твърди че след изслушването на заключението на експертизата ответницата не е направила възражения и правилно съдът е основал изводите си на него. Неоснователно е и оплакването за наличие на поправка, тъй като датата е изписана и словом. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Иска саморъчното завещание да бъде обявено за нищожно. Няма претенция за разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно в атакуваната си част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, споделя и правните изводи относно признаване правото на собственост на ищцата върху процесните три имота.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищцата е предявила ревандикационни искове по отношение на три, подробно описани недвижими имота, като претенциите са уважени в установителната част и са отхвърлени в осъдителната. Първостепенният съд не е държал отхвърлителен диспозитив, макар да е формулирал еднозначно правни изводи в мотивировъчната част на акта си по отношение на предаването на владението, но този въпрос е извън обхвата на въззивния контрол.

Правото си на собственост ищцата свързва с деривативния способ на наследяването. Праводателят й – А.И.А., при смъртта си на 20.08.2017г., не е оставил низходящи или съпруга, наследник по закон е единствено неговата племенница – дъщеря на починалата преди него негова сестра - ответницата Р.П., която е без право на запазена част.

А.А. е направил на 03.07.2017г. общо завещателно разпореждане под формата на саморъчно завещание, обявено от нотариус на 24.08.2017г., по силата на което е завещал на ищцата Н.И. цялото имущество, което ще притежава към момента на смъртта си. Така ищцата е придобила качество на единствен наследник и универсален правоприемник, като по този начин изключва от кръга на наследниците, призовани към наследяване, низходящата на починалата преди него сестра на А.А.  – ответницата.

Последната се е снабдила с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на процесните три недвижими имота, описани по номера, площи, местонахождение, граници и данъчни оценки, в качеството й на наследник по закон на А.А.. Така създаденото правно положение е оспорено от ищцата с предявените искове като неотговарящо на действителното материално правоотношение, възникнало от юридическия факт на извършеното в нейна полза завещателно разпореждане, обхващащо и тези имоти.

Наследникът по завещание има предимство пред наследника по закон, тъй като по начало правната норма урежда наследствените права когато наследодателят не е формирал изрична воля по отношение на тях. Единственото изключение, при което се допуска корекция на волята му, е когато се касае за накърняване на запазена част на някого от тези наследници по закон, на които е признато от нормотвореца правото на такава. В случая, както вече бе посочено, ответницата не е от привилегирования кръг на наследниците с право на запазена част, поради което цялото имущество на наследодателя, по силата на универсалното му завещание, е преминало безусловно в патримониума на облагодетелстваното от него лице – ищцата.

Защитната теза на ответницата се гради единствено върху оспорване автентичността на текста и подписа на саморъчното завещание, като тя твърди, че те не са изпълнени от завещателя.

При успешно провеждане на оспорването - което в светлината на възложената от закона тежест на доказване на истинността на писмен частен документ, неносещ подписа на оспорилата го страна, върху представилата го, означава ищца да не успее да убеди съда в автентичността на подписа и авторството на текста на завещанието – би се разкрила нищожността на тази едностранна сделка, с отнемането на правната й стойност би се приело, тя не е породила никакви правни последици и така завещанието би било елиминирано като правопораждащ юридически факт, рефлектиращ върху правното положение на ответницата, поради което тя, като единствен наследник по закон, би била призната за носител на правото на собственост върху спорните имоти, което би направило исковете неоснователни.

Първостепенният съд е допуснал, назначил и изслушал съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е базирано на пълно изследване и сравнение на оспореното завещание с писмени документи, несъмнено изписани от А.А.. Вещото лице е дало еднозначно и категорично заключение, че текстът и подписът върху саморъчното завещание са изпълнени от А.И.А., като подробно е обосновало изводите си. Заключението е прието от съда като доказателствено средство, без да бъде оспорено от ответницата, която към настоящия момент е изгубила правото да изразява съмнения в обективността или правилността му. Освен това съдът също няма причини да счита, че вещото лице е било некомпетентно или пристрастно, нито пък има колебания относно крайния извод, който не се конфронтира с нито едно друго доказателство.

Що се отнася до формата и съдържанието на саморъчното завещание, процедурата за съставянето, предаването му за пазене на нотариус и обявяването му от него, настоящият въззивен състав счита, че са изпълнени всички изисквания на разпоредбите на чл. 25-27 от ЗН.

Наследодателят А.А. е написал изцяло ръкописно целия текст на саморъчното си завещание, то съдържа означение на датата, когато е съставено и е подписано от него, като подписът му е положен след края на всички завещателни разпореждания. Макар за пръв път с въззивната жалба да се въвежда в процеса от страна на ответницата възражение относно наличие на поправка в датата и то да е преклудирано, с оглед строгата форма на документа, която е такава за действителност, съдът следва да отбележи следното – датата е изписана както в началото, така и в края на текстовото съдържание, на двете места е изписана и с цифри и с думи, като единствената поправка на месеца е в долната част, където цифрата 7 е удебелена, но в словесното обозначение на датата няма корекции и за съда няма никакво съмнение, че се касае за 03. Юли 2017г. Напълно ирелевантно е и посоченото в жалбата, че не е известно кога завещанието е предадено за съхранение, още повече, че това обстоятелство е удостоверено от нотариуса, пазил документа.

Фактът на предаването е несъмнен, както и това, че то е извършено при стриктно спазване на предвидените в ЗН ред и начин – в затворен плик, върху който нотариусът е съставил протокол, подписан от него и представилото го лице Н.И. на 31.07.2017г., заведен в специален регистър като н.д. № 5/2017г. Обявяването също е станало надлежно – по писмено искане на ищцата, направено на 24.08.2017г., за което нотариусът е съставил и подписал протокол, приобретаващ формата и съдържанието, предвидени в чл. 27 ал. 3 от ЗН. Ищцата, представила завещанието, също е подписала протокола за обявяването му.

Така въззивният съд счита, че няма нарушения, които да рефлектират върху валидността на завещателното разпореждане

В светлината на всички изложени по-горе обстоятелства, ценейки извода на вещото лице в съвкупност с всички други събрани писмени доказателства, като е съобразил начина, времето и формата на съставяне, съхраняване и отваряне на завещанието, въззивният съд счита, че текстът и подписът на завещателя в саморъчното завещание от 03.07.2017г. са изпълнени от А.И.А., който е посочен като техен автор. Завещанието е валидно и е породило правен ефект след смъртта на завещателя, който ефект се разпростира и по отношение на процесните имоти.

Поради това, към момента на смъртта на А.А. – 20.08.2017г., единствен негов наследник, по силата на общото завещателно разпореждане, е станала ищцата Н.Р.И..

Исковете й са основателни в частите, касаещи признаване правото й на собственост върху трите процесни имота и следва да бъдат уважени. Като е достигнал до същия краен правен извод, РС е постановил правилно и законосъобразно в тази част решение, поради това въззивната жалба е изцяло неоснователна и атакуваният акт следва да бъде потвърдено в обжалваната с него част.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивницата, която следва да понесе своите както са направени, и поеме тези на въззиваемата страна, но в случая последната не е доказала направени разноски и такива не следва да й се присъждат. Освен това, тъй като при подаване на въззивната жалба не е събрана цялата дължима държавна такса, въззивницата следва да бъде осъдена да довнесе сумата 50 лв. Касае се за предявени с една искова молба три собственически иска, тъй като всеки един имот представлява самостоятелно защитавано материално право, а съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 2 от ГПК при това положение следва да се събере минималната държавна такса от всички интереси и за въззивната инстанция тя е по 25, 00лв. за всеки имот или общо – 75, 00 лв. Тъй като е внесена само сумата от 25 лв., въззивницата дължи  разликата от 50, 00 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 97/12.02.2018г. по гр.д. № 4350/17г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Р.Т.П. да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на още 50, 00 лв.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                   

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: