Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр. Сливен, 20.04.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ     

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 208 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 06.03.18г. е постъпила жалба от община Сливен против разпределение от 15.02.2018г. на ЧСИ на сума от продаден недвижим имот и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че  неправилно ЧСИ не е включил в разпределената му сума таксата за битови отпадъци за недвижимия имот, продаден на публичната продан, в размер на 56, 66 лв., а само ДНИ в размер на 91, 80 лв. Развива съображения относно привилегирования характер на вземането, позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на разпределението и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново, като му се разпредели и сумата 56, 66 лв. Претендира разноски за това производство за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът по изпълнителното производство е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения относно това, че таксата за битови отпадъци не следва да бъде приравнявана на задължението за данък върху недвижимия имот, което единствено има привилегирован характер по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ГПК. Позовава се на съдебна практика. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира разноски за особения представител, чрез когото е подадено възражението.

Други възражения не са подадени в законовия срок.

ЧСИ е представил писмено становище, с което заявява, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма качество на взискател по изпълнителното дело и не разполага с правото да обжалва разпределението, въпреки, че му е определена сума от продадения имот. Ако съдът приеме жалбата за допустима, счита, че е неоснователна, тъй като ТБО не е сред привилегированите вземания по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на ЧСИ, че жалбата е недопустима, тъй като община Сливен няма качество на взискател.

Правото на жалба на община Сливен е несъмнено.

На първо място – касае се за разпределение на сума, постъпила от публична продан на недвижим имот и в този случай винаги съответната община се счита за присъединен по право взискател за публичните общински вземания, каквито са ДНИ и ТБО.

На второ място, в протокола за разпределение самият ЧСИ е посочил, че „Община Сливен е присъединена по делото като взискател по право за сумата 91, 80 лв. /ДНИ за имота/, съгласно справка от община Сливен“.

На последно място, с включването на едно лице в разпределението, то придобива право да го обжалва, независимо какво е качеството му в изпълнителното производство.

Разгледана по същество жалбата е и основателна:

Оплакването на жалбоподателя касае невключване в отредената му при разпределението сума на дължимата такса за битови отпадъци за продадения имот в размер на 56, 66 лв.

Виждането му, че това вземане е привилегировано по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде разпределено заедно с ДНИ в полза на общината, се основава на правната същност на местната такса, дефинираща я като публично вземане.

Контрааргументът както на длъжника, така и на ЧСИ, се заключва в това, че таксата за битови отпадъци не може да се ползва от привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, тъй като по характеристиката си е различна от дължимите за имота данъци към държавата и общината, понеже представлява заплащане на вече извършена от съответната община услуга „по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите на общината“.

И двете страни се позовават на съдебна практика.

Настоящият съдебен състав счита, че сумата за ТБО за продадения публично недвижим имот на длъжника следва да бъде включена в разпределението към отредените за община Сливен вземания на основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

По този въпрос не съществува изрична и ясна нормативна уредба и действително е налице разноречива съдебна практика, поради което този състав формира правните си изводи при съобразяване с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване духа на закона и по вътрешно убеждение.

Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени по основание  със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.

Тъй като ДОПК е специална норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане /общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен имот“.  Буквалното приложение на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД. Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с влизането в сила през 2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на публичните вземания.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Разпределението следва да бъде отменено  и бъде указано на ЧСИ да извърши ново, при което на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

С оглед изхода на процеса на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78 ал. 8 от ГПК по чл. 27 от НЗП в размер на 50 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 15.02.2018г. на ЧСИ рег. № 915 и район на действие района на ОС-Сливен по изп.д. № 20179150403944 по описа на същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на ЧСИ да извърши ново разпределение съгласно горните мотиви, като на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

 

ОСЪЖДА П.С.Т. *** направените разноски за това производство в размер на 50 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: