Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №95

 

гр. Сливен, 05.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ                       

ЧЛЕНОВЕ:        М. БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №218 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №23/13.02.2018г. по гр.д.№1404/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратен с развод, сключения между С.Е.Г. и С.Д.Г., граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е признато за установено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца Д. С.Г., роден на ***г. и М. С.Г., родена на ***г. на майката С.Е.Г., при която е постановено и местоживеенето на децата; на бащата е определен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, в съботния ден от 10,00 часа до 17,00 часа на неделния ден, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден да заплаща за децата месечна издръжка в размер на по 130лв. за всяко, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска. С решението е постановено след развода С.Е.Г. да носи предбрачното си фамилно име Х.; предоставено е ползването на семейното жилище, собственост на родителите на ответника, на съпруга С.Д.Г.. С Решението е отхвърлен предявеният от С.Д.Г. против С.Е.Г. иск за заплащане на издръжка на децата от по 130лв. за всяко, считано от 27.10.2017г., като неоснователен. С.Д.Г. е осъден да заплати по сметка на съда  държавна такса в размер на 374,40лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск за упражняване на родителските права в първоинстанционното производство С.Д.Г. чрез пълномощника адв. Е.К. *** и с нея се атакува решението в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете малолетни деца.

В жалбата си, въззивникът посочва, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части относно иска с правно основание чл.59, ал.2 от СК, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуален закон и на Декларацията за правата на детето от 20.11.1959г., Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.24 от Хартата на основните права на ЕС, както и на събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че водещ критерий в производството е интереса на децата, преценен след изследване на обстоятелствата относно полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, социалното обкръжение и материалните възможности. Счита, че районният съд не е взел като първостепенно съображение интереса на децата. Посочва, че в доклада на ДСП – Сливен липсва момент как се чувстват децата в присъствието на майка си, не било установено дали тя притежава необходимия родителски капацитет. Счита, че изводите на съда за по-голямата пригодност на майката не кореспондират със събраните свидетелски показания и правил подробен анализ на същите. Съдът не взел предвид факта, че връзката на децата с бащата е достатъчно силна, децата го обичат и са привързани към него. В тази насока не е взел под внимание в пълна степен социалния доклад на ДСП – Нова Загора. Изтъква установените по делото обстоятелства относно полаганите от бащата грижи за децата, невзети предвид от първоинстанционния съд. Счита, че в средата на учебната година не е в интерес на децата да сменят учебните заведения и приятелската среда. По отношение на претенцията на майката за издръжка, счита, че недопустимо тя е претендира от свое име. Ищци по отношение на тази претенция са децата, а майката е техен законен процесуален представите, който реализира тяхното право. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение  в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи неговата насрещна искова претенция с правно основание чл.59, ал.2 от СК относно упражняването на родителските права върху двете малолетни деца. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск по чл.59, ал.2 от СК в първоинстанционното производство С.Е.Г. чрез пълномощник адв.Р..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено. Посочва, че от събраните доказателства се установило, че майката е по-пригодния родител за отглеждането на децата. Районният съд е обсъдил и взел под внимание изготвените социални доклади и другите събрани по делото доказателства. Въззиваемата счита, че е съобразена задължителната за съдилищата практика и заложените принципи в Постановление №1/1974. на Пленума на ВС. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивникът С.Г., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.К. ***, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Посочва, че интересът на децата е да останат да живеят там, където са родени, отраснали, където са техните приятели. В противен случай бил налице психологическия риск от причиняване на стрес на децата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемата С.Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:

След изтичане на срока на първоначално издаденото направление за ползване на дългосрочна услуга “психологическо консултиране на детето и семейството“, предоставена от ЦОП – Нова Загора – 20.03.2018г., по повод молба от страна на бащата С.Г. е издадено ново направление със срок до 20.09.2018г., като специалистите на ЦОП продължават работата със семейството.

От Доклада на ЦОП от 09.05.2018г. се установява следното: Д. и М. все по-трудно споделят своите мисли и емоции. Често реагират в зависимост от ситуацията, съобразно с родителя, при когото се отглеждат и насочват гнева си към другия родител. Децата споделят, че майка им им липсва и искат да прекарват повече време с нея, но ако отидат в гр. Сливен, няма да могат да се връщат в гр.Нова Загора. Д. използва изрази и констатации, които вече са коментирани от баща му на срещите с екипа. Д. е много наблюдателно и чувствително момче и носи  непосилен за възрастта си товар. М. има достатъчно ресурси, за да разбере и приеме ситуацията, възникнала между родителите, но получава недостоверна и противоречива информация, която оказва влияние и върху желанието и да се вижда с майка си и умишлено избягва контактите с нея. Д. трудно си обяснява случващото се в семейството и е поставен в ситуация на конфликт на лоялност. Усеща се напрежение и тревожност, връзката с майка му изглеждала значима и хармонична. За децата е важно да споделят преживяванията и чувствата си и да бъдат подкрепяни и от двамата родители, но това не се случвало по правилния начин. Двете деца, между които има силна емоционална връзка, страдат от раздялата с майка си. При работата с Д. е отчетена промяна по отношение на родителя, с когото прекарва по-малко време. Налице били симптоми на синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, като има вероятност да се стигне до родителско отчуждение. С времето отношението на децата към майката е променено и тя е описвана като родителя, който не се интересува от тях, ни ги търси или ги търси за изгода. Екипът е забелязал, че тъй като Д. е през по-голямата част от времето с баща си, е започнал да възприема мнението му за „идеалната“ истина – доста често в изказванията на момчето стоят думи и реплики на баща му, които той е използвал при срещите си с екипа на ЦОП. Д. обича и уважава двамата си родители, приема болезнено раздялата им и тъгува много, но се съобразява повече с посланията на бащата. В поведението му се наблюдава промяна – от дете, интересуващо се от всичко, обичащо да дава и получава знание, да твори и изобретява, да е толерантен и отстъпчив спрямо сестра си, да говори за себе си, към момента е по-затворено, тревожно и напрегнато дете. М. е по-слабо въвлечена в нападките между двамата родители, но също разбира и усеща какво се случва в отношенията между тях. Предвид авторитета и силното влияние, което брат й Д. има по отношение на нея, при М. също има наченки на отчуждение по отношение на майката.

Детето М. Г. е завършила задължително предучилищно образование през учебната 2017/2018г. в подготвителна група в ДГ „Слънчице“, гр. Нова Загора. Бащата е подал документи за записването й в І-ви клас през учебната 2018/2019г. в Начално училище „Любен Каравелов“, гр. Нова Загора.

Въззивният състав проведе изслушване на двамата родители на основание чл.59, ал.6 от СК.

Въз  основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с първоначален брачен иск, предявен от С.Г. против С.Г. за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искане за упражняване на родителските права спрямо двете деца, определяне на местоживеенето им при майката, режима на лични отношения и издръжката на децата.  

В срока по чл.131 от ГПК е подаден насрещен иск от С.Г. против С.Г. за развод с изрично искане за произнасяне по въпроса за вината, както и искане за предоставяне на него упражняването на родителските права спрямо двете деца, ведно с въпросите относно местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата.

Първоинстанционното решение, в частите относно прекратяването на брака с развод на основание чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на двамата съпрузи; ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода, не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство са въпросите, свързани с  упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете малолетни деца.

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетните деца Д., роден на ***г. и М., родена на ***г. и местоживеенето им:

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на децата, преценен съгласно критериите, посочени в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете малолетни деца Д. и М. е майката С.Е.Г..  

Основните потребности на децата са от подходяща храна, облекло, нормални жилищни условия, осигуряване на достъп до здравни грижи, упражняване на родителски контрол и осигуряване на редовно присъствие в детската градина. Децата се нуждаят от внимание, топлина и грижа, разбиране и подкрепа, както и от задоволяване на емоционалните им потребности. Децата се нуждаят от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата родители, с членовете на разширеното си семейство, както и с деца на тяхната възраст. Имат нужда от постоянни грижи, гарантиращи цялостното им развитие, както и от напътствия, стимулиране и подкрепа за изграждане на навици и умения, необходими в ежедневието.

При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи безспорно и от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства, дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето. 

На първо място следва да се отбележи, така, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че от момента на раждането на всяко едно от децата до момента на фактическата раздяла и по-скоро до момента, когато бащата е взел почти насилствено децата от майката от дома й в гр.Сливен на 20.08.2017г. и до произнасянето на районния съд по привременните мерки, непосредствените и пълни грижи за децата е полагала основно, дори може да се каже единствено, майката. Едва след 20.08.2017г. бащата започва да полага грижи за децата, като обаче началото на тези грижи поставя с принудителното им отнемане от майката и неразрешаването през един продължителен период от време осъществяването на контакти между децата и майката. От показанията на свидетелите се установи, че докато са живели заедно страните, бащата не е полагал непосредствени грижи за децата. Майката е била тази, която се е грижила за тях във всички аспекти – храна, облекло, хигиенни навици, обгрижване – чисто физическо и емоционално, водене на детска градина, организиране на семейни и детски тържества по поводи на децата, възпитание и т.н. През този период от време, бащата е работил, „изкарвал пари“ /свид.Белева/, а майката е поела изцяло грижите за домакинството и децата, наред с ходенето на работа. Действително след 20.08.2017г., бащата е започнал да полага усилия да поеме функциите по отглеждането на децата и възпитанието им, но това начало е наложено пряко волята на майката и децата. Видно от социалния доклад, бащата полага усилия в тази насока и на този етап се справя с грижите за двете деца, като разчита на помощта на майка си и сестра си. Но именно вземайки предвид начина, по който е поставено началото на тези грижи от една страна и безспорните грижи на майката до този момент – 20.08.2017г. за децата, огромното й желание да продължи да полага непосредствените грижи за тях, заявявано постоянно и последователно в хода на процеса пред съда и пред социалните работници, и категоричната липса на дезинтересиране и отделяне от децата, водят до категоричния извод, че родителските права по отношение на децата следва да се предоставят на майката. Тя е отговорен родител, притежаващ необходимия родителски капацитет и възможности да продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, което е правила през целият им живот до края на м.август 2017г.

Съдът взе предвид ниската възраст на двете деца, пола им и установената силна емоционална привързаност на децата към майката, като съществуващия баланс в отношенията между майката и децата, с оглед тяхното психическо здраве и спокойствие, не следва да се нарушава. Безспорно майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчета. В случая не са установени абсолютно никакви негативни качества и прояви от страна на майката, които да й пречат да упражнява родителските права и да влияят отрицателно на децата.

Съдът взе предвид и факта, че майката, може да разчита на помощта на своите родители, при които на този етап се е установила да живее, при отглеждането на децата.

Съобрази и условията за живот при двамата родители, които са безспорно подходящи и при двамата. Независимо, че жилището на бащата – семейното жилище, е по-голямо и безспорно с установени подходящи условия за отглеждането на децата, то такива са установени и в дома на майката. Факти като големината на жилището и по-добрите чисто битови условия, категорично не са единствено решаващи и не следва да се концентрира вниманието и да се правят кардинални изводи за условията на живот само и единствено на база на тях. Напротив, освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и основно за решаване на основания въпрос за упражняване на родителските права, е родителския капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието на децата и емоционалната връзка с тях.

По отношение на чисто финансовите възможности, по делото са установени такива и по отношение на двамата родители, но отново следва да се посочи, че този факт не е единствения важен и не е основно определящ при решаване на въпроса за упражняване на родителските права.

Съдът намира, с оглед психологическите коментари в междинните доклади на ЦОП - Нова Загора, бащата проявява неправилни подходи по отношение на децата и най-вече спрямо Д., като му пресъздава някои от фактите от брачния процес, коментира изложени по делото от майката обвинения и поставя детето в ролята на възрастен, без да съобразява, че още е дете. Коментарите и погрешните послания поставят детето в центъра на конфликта и върху него е стоварена отговорността за избор. Поведението на детето, според психолога и социалните работници, изготвили доклада, изразява вътрешно напрежение и неприемане на случващото се. Детето споделяло, че майка му му липсва и му е тежко. Ситуация, в която детето е поставено води до заключване на чувствата му, за да бъде силен  да се справи със ситуацията. Според съда това положение се отразява негативно в емоционален и психологически план върху детето Д., който влиза в една важна предпубертетна възраст, като безспорно има силна нужда от майка си, с която е силно свързан.

По отношение на детето М., от психологическия коментар, става ясно, че също й липсва силно майката, нейните грижи и нещата, които са правили заедно /готвене, прически/. Установено е от доклада, че бащата е по-лесен за манипулиране от страна на момиченцето и не толкова изискващ, а детето усеща майка си като по-строга и изискваща, налагаща някакви правила. Това потвърждава извода, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава М., да налага правила, да изгражда навици и да изисква спазването им, което е от съществено значение за възпитанието на детето.

Следва да се вземе под особено внимание и установеното пред въззивния съд, в резултат на доклада на екипа на ЦОП – Нова Загора, продължаващ работата с децата и семейството, от 09.05.2018г., изискан от настоящата инстанция и приет като доказателство по делото, че през изминалия период от  първоначалната работа с децата през м.октомври 2017г. до момента, е налице негативна промяна в поведението и емоционалното състояние на децата, но най-вече на детето Д.. Конфликтът между родителите са го натоварили допълнително емоционално и психически. Детето не успява да се концентрира и да задържи вниманието си върху конкретна дейност, за разлика от началото на периода /м.октомври 2017г./. Той е поставен в конфликт на лоялност, като той е въвлечен в това да мисли и да разсъждава като възрастен. При него към момента вече са налице симптоми на синдром на родителско отчуждение по отношение на майката. Д. започнал да използва все повече и по-често изрази, които вече са коментирани от баща му, той започнал да възприема мнението на баща си за „идеалната“ истина. С оглед авторитета и силното влияние, което Д. има по отношение на сестра си М. и при нея се проявяват наченки на отчуждение по отношение на майката. Всичко това води до извода, че определените от първоинстанционния съд с протоколно определение от 30.10.2017г. привременни мерки, с оглед времето, поведението на родителите и конфликта между тях, в който е въвлечено по-голямото дете Д., са довели до неблагоприятни промени в поведението и емоционалното състояние на децата, като вече са налице симптоми на родителско отчуждение спрямо майката. Това е положение, което е недопустимо и съгласно както Постановление №1/1974г. на ВС, така и според практиката на съдилищата показва безспорно неблагоприятното въздействие спрямо децата на установения до момента режим на упражняване на родителските права и е още едно безспорно основание за промяна на мерките и предоставяне упражняването на родителските права на другия родител.

Изложените факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на децата, които са и в ниска възраст, в която се нуждаят много повече от непосредствени майчински грижи, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на децата, с оглед техните потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете деца е майката. 

С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се определи местоживеенето на детето при нея. Майката има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. По делото не е установено майката да не е полагала грижи за децата и да се е дезинтересирала от грижите към тях. Напротив, установи се, че тя е грижовна майка, има възпитателски качества и безспорно желание да продължи да се грижи за децата. Не е установено негативно обстоятелство в социалното обкръжение на майката, което да повлияе негативно върху възпитанието на децата.

Поради това съдът счита, че в интерес на детето е упражняването на родителските права след развода да се предостави на майката.

По отношение на възраженията на въззивника за неудобствата, свързани с учебния процес на децата и откъсването им от приятелската среда при предоставяне на родителските права на майката и установяването им да живеят в гр.Сливен, следва да се отбележи, че не се споделят от съда. Децата са на ниска възраст, която позволява значително по-лесното им адаптиране в нова училищна и социална среда /и детето М. през м.септември следва да тръгне на училище/, като най-важното за децата е тяхното емоционално състояние и сигурност, което безспорно ще бъде налице при майката, с която и двете деца са силно свързани и от чиято непосредствена грижа се нуждаят силно на този етап от развитието си. Освен това, учебната година приключва и няма проблем децата да бъдат записани и да започнат занятия на есен в ново учебно заведение. Възрастта им е подходяща за това и съдът не намира, че би могло да се стигне до значителни и продължителни негативни последици от смяната на тези учебни заведения. Освен това, при започване на първи клас детето М. би имала още по-голяма нужда от майката, не само за справяне с чисто учебния процес, но и от емоционален план, както и с оглед възпитателските качества на майката и умението й да налага правила и да изгражда навици у детето, които на този етап за М. са от изключително значение, а видно от доклада на ЦОП в психологическата му част, бащата не разполага с такива умения /той е лесно манипулируем от детето М./. Децата са в състояние да се адаптират и към нов приятелски кръг, с оглед възрастта си и безспорната емоционална подкрепа от страна на майката. Възможностите за социални контакти, както и за образователни и чисто развлекателни такива, са в много по-голяма степен налични за децата и влияещи позитивно на тяхното физическо, емоционално и социално развитие в града, в който се е установила да живее майката. С преместването си при майката, децата няма да бъдат лишени от всички тези контакти, напротив, както имат възможност да запазят досегашните си такива /при посещенията си в гр.Нова Загора/, така и да създадат нови и по-широки такива.

Местоживеенето на децата следва да бъде определено при майката, с оглед решаването на въпроса за родителските права.

По отношение режима на лични отношения на бащата с децата:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични отношения на бащата с децата за напълно адекватен, съобразен с нуждите и потребностите на децата да общуват с бащата.

Във всички случаи обаче следва да се посочи, че личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за децата:

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на децата /съответно 9 и 7 години/, съобрази нуждите им с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и облекло, учебни пособия и материали, и в съответствие с нормативно определените граници прецени, че са нужни около 230лв. за всяко едно от децата, от които бащата следва да поеме по 130лв. Съдът взе предвид доходите на двамата родители и липсата на задължения да издържат други ненавършили пълнолетие деца. Майката следва да поеме по-малката част от необходимата за децата издръжка, тъй като тя е родителят, който ще осъществява упражняването на родителските права, т.е. непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата.  Издръжката следва да се присъди, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно, въззивната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционното решение в неговите обжалвани части следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, районният съд правилно е осъдил бащата да плати дължимата държавна такса върху издръжката.

С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, отговорността за разноските пред въззивната инстанция следва да се възложи на въззивника, като той поеме своите, така, както ги е направил и заплати на въззиваемата С.Г. направените от нея разноски в доказания размер от 500лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №23/13.02.2018г., постановено по гр.д.№1404/2017г. по описа на Новозагорски районен съд, в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА С.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Е.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 500лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.