Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.06.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ :МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

 

                                    

При секретаря Ивайла Куманова като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 220 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Г.,*** против решение № 173/28.02.2018 г. по гр.д. № 4943/2017 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес на управление *** *** сума в размер на 143,03 лв., представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди причинени на л.а. марка „Опел“ модел „Астра“ с ДКН № ** ** **собственост на Д.С.в следствие на настъпило ПТП на 08.06.2017 г. в гр. Сливен ведно със законната лихва върху тази главница считано от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 560 лв. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не се било установило по безспорен начин точното местонахождение дупката при преминаването през която се твърди, че са настъпили щети на МПС. Не се било установило мястото и от извършената съдебно-техническа експертиза, а при посещение на мястото експертът бил установил наличие единствено на кръпки по пътното платно. Освен това, първоинстанционният съд допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно във връзка с представено второ копие на застрахователната полица с положен подпис в графа „За застраховащия“ и в графа „За ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, въпреки че не било проведено докрай производството по оспорване на документа съдът го е кредитирал. Неправилно застрахователят бил платил търсеното от него обезщетение, тъй като застрахования не бил представил протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП. Страната моли с оглед изложеното да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. При условията на евентуалност моли да се приеме, че е на лице съпричиняване на вредите, тъй като водачът на автомобила не бил съобразил скоростта му с пътната обстановка. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Д. , пълномощник на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който жалбата е оспорена като неоснователна . Страната посочва , че съдът подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства и правилно е уважил предявените искове. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от юриск.Г., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв. Д. заявява , че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.03.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.03.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е предвидено , че този който е възложил на друго лице някаква работа , отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е безвиновна. Работодателят отговаря за действията на служителите си , които могат да са активни и пасивни( бездействие). В случая мястото на ПТП се намира в района на гр. Сливен – бул. „Стефан Караджа“. Той е част от общинската пътна мрежа и за изправността му отговарят служителите на Община Сливен. При поддръжката на пътя служителите на общината са допуснали да не се поправи своевременно дупка на платното, която е предизвикала ПТП. Че е била налице дупка на общински път, която е станала причина за произшествието е установено от свидетелските показания по делото. От извършената автотехническа експертиза се установява, че към момента на извършване на експертизата вещото лице не е намерило дупки по пътното платно на мястото посочено от свидетелите, но е констатирало кърпежи по пътното платно. То посочва /стр. 10 от експертизата/, че описаните щети по автомобила напълно кореспондират с преминаване на предно ляво колело през дупка. В анализа на отговора си по първи въпрос от експертиза „Какъв е механизмът за настъпване на ПТП?“ вещото лице много подробно е посочило защо приема, че в настоящия случай конкретната гума с определени габарити е получила описаната от застрахователя щета. В експертизата вещото лице е посочило също, че скоростта на автомобила е била в границите на 30-40 км/ч, което съгласно българското законодателство е законосъобразна скорост. Без никакво съмнение изготвената експертиза е обективна и съдът няма никакви съмнения относно компетентността и безпристрастността на изготвилото я вещо лице.

По същество единственото въззивно оплакване от страна на въззивника, е че водачът на автомобила е можел да предотврати настъпването на ПТП и на щетите ако се е бил съобразил с пътната обстановка и е управлявал с подходяща скорост. От съдебно-техническата експертиза е видно, че водачът е можел да предотврати ПТП ако е можел да предвиди наличието на препятствие – дупка на платното за движение, под водата. В конкретния случай е нямало данни и предпоставки за съответното предположение, което да представлява опасност за водача, тъй като по делото няма данни за обезопасяване или сигнализация с пътен знак. Това означава, че на практика водачът не е имал никаква възможност да предотврати настъпилото ПТП.

По отношение оплакванията за неправилно приемане от съда на заверено копие от застрахователна полица. Съдът намира въззиваемата страна е установила по безспорен начин, че между нея и собственика на пострадалия автомобил е било на лице валидно застрахователно събитие. Свид. С. изрично е потвърдил, че подписът положен на позиция „За застраховащия“ е негов. Ноторно известно е, че при сключване на договор за застраховка съществуват поне два екземпляра от застрахователната полица.

Неоснователно е възражението на въззивника за неправилно изплатено обезщетение от застрахователя поради липсата на представен протокол за ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и за реда на информирането между МВР,КФН и Информационен център към ГФ  не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи включително протокол за ПТП, когато при произшествието повредите на МПС не са били причинени от друго МПС. Настоящият случай е такъв. При настъпване на ПТП няма участие на друго МПС. Собственикът на автомобила се е обадил на дежурен номер на застрахователя и е получил указания как да действа.

Съдът намира , че е безспорно налице причинно – следствена връзка между виновното поведение на служителите на Община Сливен изразяващо се в неподдържане на общинска улица без дупки и настъпилото ПТП. Ако не е била дупката на пътя ПТП е нямало да настъпи, а от това следва , че и щетите е нямало да бъдат възстановени от застрахователя.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 360.00 лв.,( от които 300.00 лв. възнаграждение и 60.00 лв. ДДС) предвид разпоредбите чл.9 във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 във вр. с §2а от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/28.02.2018 г. по гр.д. № 4943/2017г., по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „ Цар Освободител“ , № 1 да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление *****  деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360.00 ( триста и шестдесет) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.