Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.06.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                  

 

                                    

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 221 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Р. пълномощник на Д.Е.Д., ЕГН **********,*** против Решение № 193/07.03.2018г. по гр.д. № 5041/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С.И.И. , ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за предоставяне упражняването на родителските права, режим на лични контакти, заплащането на издръжка и местоживеене по отношение на детето Р.Д. Д., ЕГН **********, като недоказан. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата сумата от 300.00 лева деловодни разноски.

Решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че то е неправилно, необосновано, постановено без да е съобразено със събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото установявали, че бащата притежава по – добри родителски и възпитателни качества от майката. Същият проявявал изключителни грижи, любов и себеотдаване към детето. Бил му осигурил много добри условия за живот. От друга страна се било установило, че въззиваемата не полага адекватни грижи за детето в пълен обем, че материалните и финансовите и възможности са по – лоши от тези на бащата. Отсъствала продължително време от дома си без да уведоми бащата.моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго , с което предявените искове да бъдат уважени. Не са претендирани разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. К., пълномощник на С.И.И., ЕГН **********,***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че като се е съобразил с всички даказателства по делото първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение като е приел, че по – пригодния родител е майката. Страната посочва, че по делото не се е установило изменение на обстоятелствата съобразно хипотезата на чл. 59ал.9 от СК. Самото дете категорично изразявало желание да продължи да живее с майката . Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В с.з. въззивникът Д., редовно призован се явява лично и с адв.Р., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемата И., редовно призована в с.з. се явява лично и с адв.К., който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. При изслушването на двамата родители се установи, че и двамата разполагат с добър родителски капацитет да отглеждат детето, че са привързани към него и са загрижени за бъдещето му.

         При изслушването си детето Р. обясни, че и с двамата си родители се чувства добре и че те са грижовни родители, но предпочита да живее при баща, защото при него и харесва.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 13.03.2018 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 26.03.2018 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно предоставянето на родителските права по отношение на детето Р. на бащата Д.Д..

Първоначално родителските права са били предоставени на майката С.И.. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, ако обстоятелствата при които са били предоставени родителските права се изменят, съдът може да измени постановените по – рано мерки. В случая това означава условията при майката трайно да се влошили или условията при бащата съществено да са се подобрили.

От изготвения социален доклад и останалите доказателства е видно, че и двамата родители разполагат със собствено жилище, в което е обособена самостоятелна стая за детето Р.. В жилищата се поддържа добра хигиена. Двамата родители разполагат със сходни доходи, с незначителен превес на бащата. Двамата родители разполагат с работно време според, което могат да полагат грижи лично за детето. При майката детето имало много приятели, познат кръг от съученици, дори била председател на класа. Чувствало се комфортно и била социализирана. Макар личния лекар на детето да е в гр. Пловдив, майката разполага с възможности да води детето при него, още повече, че в гр. Пловдив, като по – голям медицински център имало по- качествено медицинско обслужване. При необходимост майката заплащала лекарските прегледи. Установи се, че майката един единствен път е отсъствала за няколко дни, при който случай е оставила детето под надзора и на грижите на добре познато и отговорно лице.

По никакъв начин не се установи влошаване на условията, при които се отглежда детето Р. или значително подобряване на условията, при които детето би се отглеждало при бащата . При определяне режима на упражняване на родителските права водещ е въпросът за добруването на детето. То е момиче и то във възрастта на пубертета, когато има значителна нужда от споделяне и комуникиране с майката . Както посочва самото дете, на майката може да сподели всичко, дори това което не би могла от неудобство да сподели с бащата .

С оглед на изложеното съдът намира , че в интерес на детето Р. е то и за в бъдеще да бъде отглеждано от майка си.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на в полза на въззиваемата, следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 350.00 лева. 

 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193/07.03.2018г. по гр.д. № 5041/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Д.Е.Д., ЕГН **********,*** да заплати на С.И.И. , ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 350.00 ( триста и петдесет) лева.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.