Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 25.05.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Елена Христова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 224  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 280/26.03.2018 г. по гр.д. № 6386/2017 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ със седалище и адрес на управление *****, ЕИК *******, срещу Община Сливен, с адрес ******* осъдителен иск по чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ за присъждане на сумата 673,40 лв. представляваща платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско стандарт“ за вреди причинени на влекач марка „Волво“ модел „FX 520“ от настъпило на 23.05.2017 г. ПТП ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба на 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и е осъдено дружеството да заплати на ответната община направените разноски.

        Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По делото са събрани безспорни доказателства, от които е ясно времето, мястото, механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и имуществените вреди за застрахования собственик на товарния автомобил, както и наличието на валидно сключена застраховка „Каско“. В случая не следва да се кредитира заключението на вещото лице в посока на анализа на повредата на автомобила, тъй като това не е в неговата компетентност. Начинът по който е увредена гумата е предмет на друга експертиза, а в случая такава не е била назначавана. От събраните по делото доказателства е безспорно, че претенцията е основателна и поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. На първо място се сочи, че не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила от съда, заключението на вещото лице не е било оспорено, нито пък са били ангажирани други доказателствени средства чрез които то да бъде опровергано. Така оспорването на заключението е едва с въззивната жалба след изтичането на предвидения в закона срок. Решението на съда е правилно и законосъобразно в частта, с която е дадена вяра на заключението на вещото лице за липса на причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и декларирания механизъм за възникване на произшествието, като правилно е бил отхвърлен иска. В обобщение се иска да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. за въззивното дружество не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

За въззиваемата община се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е безспорно и несъмнено обстоятелството, че автомобила е бил управляван при настъпването на произшествието от водач, който при движение в гр. Сливен е навлязъл в неравност на пътното платно, която не е била сигнализирана и обезопасена, но няма доказателства, че точно в  резултат на това  преминаване е настъпило увреждане на автомобила. Вещото лице е категоричено в заключението си, че не е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и декларираният механизъм за възникване на произшествието, тъй като механизмът на увреждане отговаря да е при преход по надлъжно разположена неравност с продължителност на действие на усилието в зоната на разкъсване и не отговаря на преход на гумата през напречно разположен ръб, както е декларирано в данните за събитието. Недоказването на тези елементи от състава на деликтната отговорност е достатъчно основание за отхвърляне на предявеният иск с правно основание  чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба, че в случая не следва да се кредитира заключението на вещото лице в посока на анализа на повредата на автомобила, тъй като това не е в неговата компетентност. Начинът по който е увредена гумата е предмет на друга експертиза, а в случая такава не е била назначавана. Безспорно е, че експертизата не е била оспорена в съдебното заседание, в което е изслушано вещото лица, а от друга страна няма съмнения в неговата компетентност и безпристрастност, които да водят до колебания относно даденото заключение.

Така предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 280/26.03.2018 г. по гр.д. № 6386/2017 г. на РС – Сливен.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ******* да заплати на Община Сливен, с адрес ******* сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: