Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 106

гр.Сливен, 19.07.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

                 

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 232 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Ю., пълномощник на И.Х.И. *** – 5 против решение № 170/28.02.2018г. по гр.д. № 4875/2017 г., по описа на Сливенския районен съд, с което е било признато за установено, че въззивникът дължи на Етажна собственост на собствениците на ***********сумата от 194.04 лв. представляваща разходи за поддръжката на етажната собственост за периода от м. 11.2014 г. до м. 08.2017 г. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и 650.00 лева деловодни разноски.

         Страната твърди, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като липсвала процесуална легитимация на И.П. като управител на ЕС. Протоколът, с който П. била избрана за управител на ЕС от 23.06.2017 г. бил оспорен относно автентичността си, а по делото не били събрани доказателства опровергаващи оспорената автентичност.

         По делото не били представени и доказателства, които да установят пасивната процесуална легитимация на въззивника.

         Освен недопустимо решението било и неправилно. Единственият способ, чрез който можела да се докаже автентичността на подпис било чрез извършването на съдебно – графологична експертиза, каквато в случая не била ангажирана. По този начин не се доказвала автентичността на оспорените протоколи от 09.06.2015г., 11.08.2016 г. и 23.06.2017 г. Посочва се също така, че не било доказано общите събрания да са били провеждани в съответствие на разпоредбите на чл.13,15,16 и 17 от ЗУЕС.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от мл. адв. К. , пълномощник на И.И.П., ЕГН ********** в качеството и на управител на ЕС на собствениците на ***********, с който жалбата е оспорена като неоснователна . Страната посочва , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни били твърденията за недопустимост на решението поради липса на процесуална легитимация на П.. Чрез пряко и непосредствено разпознаване на подписите се било установило, че тя е управител на ЕС. От друга страна , съдът правилно бил приел, че след като протоколите на ЕС не са били оспорени пред съда, те са задължителни за съсобствениците. От представените документи и от свидетелските показания се установявала и пасивната процесуална легитимация на въззивника. Освен това информацията, че въззивникът е собственик на имот в ЕС била служебно известна на съда от воденото гр.д. 3096/2014 г. по описа на СлРС.

Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована в с.з. се представлява от адв. К., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.03.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.03.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По отношение активната процесуална легитимация на И.П., като управител на етажната собственост са налице писмени и гласни доказателства, които я потвърждават. По делото е представено заявление до община Сливен за вписване в публичния регистър на управител на етажната собственост и това е И. П.. Съответно е представен протокол за избор на управител на ЕС от 10.06.2010 г. в този протокол са били посочени собствениците на ЕС, както и ид.ч. от правото на собственост на всеки от тях. Като собственик на ап.1 е посочен въззивникът И. П. и той е подписал протокола и това обосновава неговата пасивна процесуална легитимация.

На 11.08.2016 г. е било проведено събрание на живущите представляващи етажната собственост на адрес **********, за което е бил съставен надлежен протокол. На това общо събрание домоуправителката П. е била упълномощена да предприеме необходимите действия за снабдяване със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на въззивника И., живеещ в апартамент № 2 от ЕС. На общото събрание са присъствали осем от собствениците на апартаменти, които са 10. Дневният ред на събранието е бил надлежно разгласен. Разпитаните по делото свидетели ( С., С., П.а, Т. и т.н.) са потвърдили подписите си под протокола от 11.08.2016 г. и по този начин безспорно се установи, че общо събрание на ЕС на тази дата е било проведено, взети са били отразените в протокола решения на ЕС и е била упълномощена управителката на ЕС – П. да предприеме действия по събиране на задълженията на въззивника.

По делото е безспорно установено, че въззивникът И., макар и да е част от ЕС на адрес ********** и като такъв да е имал задължението да участва в консумативните разходи за поддържане на общите части на ЕС не е заплащал такива ( чистачка , асансьор, ел. осветление) в нарушение на разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС. В случая, макар въззивникът да притежава жилище на първия етаж от ЕС няма данни да е вземано решение на ЕС за освобождаването му от такси за асансьор ( предвид разпоредбата на чл. 33 ППЗУЕС), поради което той дължи на общо основание такси за чистачка , асансьор, ел. осветление. Предвид заключението на съдебно – счетоводната експертиза за периода от м. 11.2014 г. до м.08.2017 г. въззивникът дължи сумата от 199.62 лв. От това следва, че исковата претенция за 194.04 лв. е основателна.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Съгласно правилата на процеса, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/28.02.2018г. по гр.д. № 4875/2017г., по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И.Х.И. ЕГН ********** *** да заплати на Етажната собственост на собствениците на *********** представлявана от И.И. - П. сумата от 300.00 ( триста)лева деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.