Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 22.06.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  М. БЛЕЦОВА                                                           

                 

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 233 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от ст.юриск.Г., пълномощник на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Сливен против решение № 196/09.03.2018 г. по гр.д. № 6165/2017 г, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против Народно читалище „Пробуда 1907 г.“, със седалище и адрес на управление с. Биково, общ. Сливен, ул.„Ленин“, № 38 и М.Р.М., с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че е недействителен трудов договор № 1/01.11.2006 г., поради противоречие на императивна норма на закона. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 200.00 лева.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че въззиваемата М. е член на настоятелството на Народно читалище „Пробуда 1907 г.“, с.Биково, а също така и негов секретар. Съгласно специалната разпоредба на Закона за народните читалища ( ЗНЧ), чл. 17а ал.2, секретарят на читалището не можел да бъде в роднински връзки с членовете на настоятелството . По аргумент на по – силното основание, още по – малко той можел да бъде член на настоятелството. С оглед на това процесният трудов договор се явявал нищожен поради противоречието му с императивна норма на основание чл. 23 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск. Не се претендират разноски. Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Б. , пълномощник на Народно читалище „Пробуда 1907 г с. Биково, общ. Сливен и М.Р.М.,***, с който жалбата е оспорена като неоснователна . Страната посочва , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Между въззиваемите бил сключен трудов договор за длъжността „администратимен секретар“, а не за „секретар на читалището“, което било нещо съвсем различно. Освен това на практика липсвала и изрична правна норма, която да забранява секретарят на читалището да не е член на настоятелството на читалището.

Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован се представлява от ст.юриск.Г., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна Народно читалище „Пробуда 1907 г.“, с.Биково редовно призована се представлява от адв.Б., която оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна М.М. редовно призована се явява лично и с адв.Б., която оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 21.03.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.04.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е предявен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 предл.1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на трудов договор № 1/01.11.2006 г., поради противоречие на императивна норма на закона.

За да бъде уважен иска е необходимо да се докаже, че ответницата М. е назначена на длъжност „секретар на читалището“. Такива доказателства по делото липсват. Между ответните страни е бил сключен трудов договор за длъжността „административен секретар“. Такава длъжностна характеристика и е връчена и такива са трудовите и функции. Така е заявена длъжността пред ТД на НАП. Няма доказателства, които да сочат, че е налице тъждественост между длъжностите „секретар на читалището“ и „административен секретар“. Що се отнася до направеното вписване във фирменото дело на читалището към СлОС, само следва да се отбележи, че то е друго производство и актовете подлежат на обжалване по отделен ред.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че поначало нормативните актове следва да се тълкуват разширително много внимателно. В повечето случаи ( включително и този чл. 17а ал.2 ЗНЧ), законодателят изчерпателно изброява лицата по отношение, на които съществува някаква забрана. Не е еднозначно дали в ръководния орган ще са включени две лица в роднински отношения или ще е включено едно лице, което да изпълнява две функции – член на настоятелството и секретар на читалището. Така или иначе, в конкретния случай не се установи ответницата М. едновременно да е член на настоятелството и секретар на читалището.

Предвид гореизложеното депозираната въззивна жалба се явява неоснователна.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Съгласно правилата на процеса , въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски, съответно на Народно читалище „Пробуда 1907 г.“, със седалище и адрес на управление с.Биково, общ. Сливен, ул.„Ленин“, № 38 в размер на 100.00 лв. и на М.Р.М., с ЕГН ********** *** в размер на 100.00 лева за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/09.03.2018 г. по гр.д. № 6165/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Сливен да заплати на Народно читалище „Пробуда 1907 г.“, със седалище и адрес на управление с.Биково, общ. Сливен, ул.„Ленин“, № ** сумата от 100.00 лева ( сто) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Сливен да заплати на М.Р.М., с ЕГН ********** *** сумата от 100.00 лева ( сто) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.