Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №109

 

гр. Сливен, 21.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ              

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №234 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна против Решение №222/14.03.2018г. по гр.д.№5970/2017г. на Сливенски районен съд, с което Община Сливен е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София сумата от 400лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно „дупка“ на 23.08.2013г. в гр.Сливен, ул.“Керамична“ срещу Ates в посока бул.“Цар Симеон“, което причинило вредите по лек автомобил м.“БМВ“, рег.№ СН***А , собственост на Р.М.С.;  мораторна лихва в размер на 170,35лв. от поканата за доброволно изпълнение 24.09.2013г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението. С Решението са присъдени разноски на ищцовото застрахователно дружество в размер на 590лв.

Въззивната жалба е подадена от Община Сливен и с него е обжалвано посоченото решение  изцяло.

В жалбата си, Община Сливен – ответник в първоинстанционното производство, посочва, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че решенето не съдържа коментар на изложените от нейна страна в отговора на исковата молба възражения за неоснователност на исковата претенция. На първо място посочва, че застрахователят не доказал по несъмнен начин наличието на валидно застрахователно правоотношение, което е съществен елемент на фактическия състав на регресното право на застрахователя по чл.213 от КЗ /отм./. Районният съд въобще не обсъдил това му възражение, а е приел, че е налице заплащане на застрахователно обезщетение, което дало право на застрахователя  да предяви иска. Посочва, че застрахователния договор се сключва в писмена форма, като по делото не са представени достатъчно доказателства, установяващи спазването на изискването за форма на застрахователния договор. Представената застрахователна полица не била подписана от застрахованото лице. Не било доказано, че застрахователния договор е влязъл в сила, тъй като не било доказано плащането на застрахователната премия. Поради това счита, че не съществува валидно застрахователно правоотношение и предявеният иск е неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен от районния съд. На следващо място посочва, че по делото не се установил по категоричен начин механизма на настъпване на увреждането. Нямало данни водача – единствения свидетел очевидец на инцидента, да е направил опит да намали скоростта при предприемане на маневрата отклоняване на автомобила от препятствието или да спре при забелязване на дупката, още повече след като е видял, че камиона пред него е преминал през дупката. Счита, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила на вредите, като действията му били неадекватни и в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ищецът не ангажирал доказателства за наличие на противоправни действия от страна на общински служители или други длъжностни лица, на които Община Сливен е възложила дейностите по ремонт на пътя, по обезопасяването и сигнализирането на неизправностите по пътното платно. С оглед изложеното, Община Сливен моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените против нея искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.  Въззиваемото застрахователно дружество оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че по делото е представен застрахователния договор, както и регистрационен картон по застрахователната полица, от който било видно плащането на вноските по застрахователната премия. От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, разпит на свидетели и заключението на вещото лице се установил безспорно механизма на  ПТП, вредите и причинно-следствената връзка на вредите от противоправното деяние – необезопасено препятствие на пътното платно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение на СлРС като правилно и законосъобразно.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з. въззивникът Община Сливен, редовно призована, не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. М.В., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Производството пред Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия обезщетение по автомобилна застраховка „Каско+“  застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен в размер на 400лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 170,35лв. за периода от получаване на регресната покана - 24.09.2013г. до подаване на исковата молба.

За да бъде уважен регресния иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+” между ищцовото застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София и собственика на увредения лек автомобил марка “БМВ“, рег.№ СН***А  -  Р.М.С. към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Във връзка с възраженията, наведени във въззивната жалба, следва изрично да се посочи, че по делото пред СлРС в първото проведено открито съдебно заседание, преди настъпване на преклузията, процесуалният представител на ищцовото дружество е представило заверено копие от сключения между него и Росица Славова застраховка „Каско+“ по отношение ва лекия автомобил м.“БМВ“, рег.№ СН***А , валидна в периода 30.04.2013г. – 29.04.2014г. Застрахователната полица е подписана от застрахованото лице – собственика на автомобила. Подписът не е оспорен, нито документа. Към полицата са представени и Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, приети от застрахованото лице чрез полагане на подписа му върху сключения застрахователен договор /застрахователната полица №440113191000243 от 30.04.2013г./. Въпросните документи да допуснати и приети като доказателства по делото с нарочно протоколно определение от проведеното на 15.02.2018г. о.с.з. пред СлРС. Буди недоумение защо въззивникът счита, че не е налице сключен в писмена форма и надлежно подписан от страните застрахователен договор. Това твърдение е опровергано, неподкрепено от събрания по делото доказателствен материал и се явява голословно. От представения и приет като доказателство по делото, наред със застрахователната полица, регистрационен картон, се установява по категоричен начин заплащането на дължимите към момента на застрахователното събитие разсрочени застрахователни вноски, т.е. не са били налице основания за прекратяване на застрахователното правоотношение.

От представеното платежно нареждане се установява заплащане застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил.

На Община Сливен е изпратена регресна покана от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, получена на 24.09.2013г. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че в случая е приложима разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, а не посочената от районния съд - чл.50 от ЗЗД. Това е така, тъй като вредите са настъпили не от особените свойства на вещта /в случая пътя/, а от проявено неизпълнение на нормативно установено задължение за поддръжката на пътя от страна на служители на ответната Община Сливен – собственик на пътя.  С доклада по чл.146 от ГПК, районният съд обаче, макар и при погрешно посочване като правна квалификация чл.50 от ЗЗД, на практика е дал указания за подлежащите на доказване обстоятелства и е разпределил доказателствената тежест при правилно прилагане на квалификацията по чл.49 от ЗЗД /Определение от 03.01.2018г. по гр.д.№5970/2017г. на СлРС/.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 23.08.2013г. в 14,00 часа, в гр.Сливен, на ул.“Керамична“ срещу Ates в посока бул.“Цар Симеон“ е настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на лек автомобил марка “БМВ“, рег.№ СН***А , движейки се зад товарен автомобил, попада в отвор на пътното платно – дупка.

Безспорно, въпросната улица, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено от събраните пред районния съд доказателства, че на въпросната улица е имало дупка с габарити около 1,5м. на 1м. и дълбочина около 15-20см., която не е била обезопасена и сигнализирана. Свид. Генов – служител в РУ-Сливен изрично е посочил, че в периода около исковия такъв /лятото на 2013г./ е ходил многократно на ПТП на същото място, причинени от попадане на автомобили в същата тази дупка. По този начин безспорно е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Керамична”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От заключението на вещото лице е установена и причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през дупка на пътното платно /несигнализирана и необезопасена със съответната вертикална и хоризонтална маркировка/, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – спукана задна лява гума, повредена задна лява джанта и амортисьор. От събраните пред районния съд доказателства се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 411,30лв. Застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 400лв.  

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно. Направените в тази насока оплаквания във въззивната жалба са неоснователни. Изводът на съда се базира на събраните по установения ред годни и относими доказателства – заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза /неговата подробна констативната част по т.4.4/ и изслушването на вещото лице инж. Узунов в проведеното открито съдебно заседание, във връзка и със свидетелските показания. От заключението на вещото лице и отговорите на поставените в съдебно заседание въпроси се установява, че при движение на увредения автомобил м.“БМВ“ зад товарния автомобил /установено от свидетелските показания/ на технически безопасна дистанция и появата на неравността във видимата за водача зона, той е отклонил автомобила на дясно, за което има единствено техническата възможност и именно по този начин задната лява гума попада единствено в неравността, а предната преминава покрай нея. Вещото лице изрично е посочило, че ако водачът е бил завил наляво /вместо надясно, което е единственото технически правилно и той го е направил/, и двете гуми са щели да преминат през неравността и да се увредят. Налице, безспорно, е опит от отклоняване и предотвратяване на преминаването през неравността. Следователно, не само, че не е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, противно на твърдението на ответната страна – въззивник, но е и опит за предотвратяване преминаването през неравността и предприемане на единствената технически правилна маневра с отклоняване на дясно на автомобила и предотвратяване по този начин на много по-значими увреждания по автомобила /вкл. предната гума и джанта/. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно и недоказано.

С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 23.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на регресната покана до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД. Размерът на мораторната лихва върху дължимата главница от 400лв. за периода от връчване на регресната покана на 24.09.2013г. до подаване на исковата молба на 23.11.2017г. възлиза на сумата от 170,35лв., правилно определен от районния съд по реда на чл.162 от ГПК. Поради това, акцесорната претенция се явява основателна и доказана в пълния претендиран размер и като такава следва да се уважи изцяло.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на ищцовото дружество на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от него разноски в пълния доказан размер.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивната страна следва да понесе своите разноски, така, както ги е направила.

Въззиваемото дружество не е направило претенция за присъждане на разноски, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №222/14.03.2018г., постановено по гр.д.№5970/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                        

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

                                                 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.