Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 22.06.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

                 

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 233 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Й., пълномощник на „АДЕРА ДИЗАЙН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Кишинев“, № 10 против решение № 116/16.02.2018 г. по гр.д. № 3701/2017 г, с което въззивникът е бил осъден да заплати на Х.Х., австрийски гражданин, роден на *** г., сумата от 2350.18 лв., представляваща неизплатена част от дължима сума за извършено процесуално представителство и правни действия по Договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба 02.08.2017г., както и 704.00 лева деловодни разноски.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е възприел неправилна фактическа обстановка , в резултат на което е достигнал до грешни правни изводи. Посочва се, че страните били провели предварителен разговор, при който ответникът се е бил задължил да заплати единствено съдебните такси, а възнаграждение се е следвало само при реално събиране на дължимите суми. Писмен договор между страните не бил съществувал и дори липсвало надлежно упълномощаване за каквито и да било процесуални действия.

 Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от мл. адв. Д., пълномощник на Х.Х., австрийски гражданин, гр. Виена п.к. 1010“Валфишгасе“, №***, с който жалбата е оспорена като неоснователна . Страната посочва , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Между страните бил сключен договор за правна защита и съдействие в устна форма, но писмена форма не се и изисквала за валидността му. От постъпилия отговор на исковата молба ответникът не бил оспорил обстоятелството, че адв.Х.го е представлявал пред ОС – Куфщайн. Извършеното частично плащане го потвърждавало. Страната посочва, че процесуално недопустимо въззивникът едва с въззивната си жалба е направил ново твърдение, а именно , че ответникът е следвало да заплати само съдебни такси . Това било недопустимо, а и твърденията били голословни. Исковата претенция била доказана изцяло от представените по делото писмени доказателства. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява и не се представлява Процесуалният му представител адв.Й., в писмена молба заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована в с.з. не се представлява . Процесуалният и представителот адв.Д.,в писмена молба оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.02.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.03.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е предявен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 2350.18 лева представляваща незаплататено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие.

Договорът за правна защита и съдействие е неформален, консесуален договор . За действителността му не се изисква той да е сключен в писмена форма. Че е съществувал такъв договор между страните, съдът съди от представените по делото писмени доказателства, а именно решение на Окръжен съд – Куфщайн и сметка на дължимото възнаграждение от адв.Х.. От тях е видно, че ищецът Х. е защитавал интересите на въззивното дружество против ENT International Transport GmbH от Вьоргл и в полза на ищцовото дружество е било постановено осъдително решение, с което освен дължимите главници и лихви са били присъдени и разходите по делото в размер на 1797.61 евро. Това е и сумата, която е посочена от ищеца в представената справка за разходите му по делото. Самият факт, че част от сумата е била платена доброволно също подкрепя твърдението за дължимост на цялата сума. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не дължи повече от платената сума. От това следва изводът, че той признава съществуването на сключен договор между страните и оспорва единствено размера на дължимата сума, който обаче се установява от посочените по – горе доказателства. В този смисъл недопустими са и не следва да се разгледат твърденията във въззивната жалба ( тъй като са несвоевременно направени), че страните били провели предварителен разговор, при който ответникът се е бил задължил да заплати единствено съдебните такси, а възнаграждение се е следвало само при реално събиране на дължимите суми ( а и в подкрепа на това твърдение няма представени никакви доказателства).

Тъй като част от претендираната сума е била заплатена, незаплатена е останала единствено сумата от 1201.63 евро, която съответства на сума в размер на 2350.18 лв. по фиксинга на БНБ. Освен главницата в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 02.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид гореизложеното депозираната въззивна жалба се явява неоснователна.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Съгласно правилата на процеса , въззивника би следвало да бъде осъдена да заплати на въззиваемата деловодни разноски в размер за въззивна инстанция. Въпреки, че въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, такива разноски не са доказани, поради което не следва да бъдат присъждани.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/16.02.2018 г. по гр.д. № 3701/2018г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.