Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 93

 

гр. Сливен,  31.05.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА                          

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 238  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 258/21.03.2018 г. по гр. д. № 311/2018 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата на А.К.Х. ЕГН ********** *** за промяна на имената му от А.К.Х. на А.У., като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от молителя, чрез процесуалният му представител – адв. Х., в която се сочи, че решението е необосновано. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“ и значимостта на тези обстоятелства следва да се преценява в конктекста на всеки отделен случай.  В случая съдът е установил, с оглед на представените и събрани доказателства, че действително се касае за лице, чието име е насилствено сменено. Молителят се реализирал в Република Турция, където е натрупал свой бизнес и капитал, след което го е реализирал и внесъл в страната. Макар и официално да е придобил турско гражданство, той се самоопределя като гражданин от турски произход и поради това желае да бъде коректен към търговските си партньори, като се представя с името А.У.,  за да има съответствие и в търговския регистър при проверката му като собственик и управляващ търговско дружество. По този начин са установени достатъчно важни обстоятелства, които допускат промяната на имената и това не би противоречало на законовите изисквания в случая.  По административен ред молителят можел да си промени имената, но това отново нямало да доведе до съвпадение с желаното от него. Поради това се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо това да се постанови друго, с което да бъде допусната исканата промяна.

 

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба. Развиват се съображения, които повтарят тези от жалбата.

В с.з. за Община Сливен се явява представител по пълномощие, който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

ЕСПЧ приема, че държавите разполагат с широка дискресия да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Във всеки конкретен случай, следва да се постигне баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи (относно сигурността и надеждността на гражданските регистри), за да бъде отказана смяна на името. Справедлив баланс е постигнат, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧ,  решенията на съдилищата са мотивирани, а не произволни. / дело Големанова против България/.

   От една страна, основателността въобще на молбата, с правна квалификация  чл. 19, ал. 1 ЗГР, за допускане на исканата промяна на името се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба - името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо (което не се твърди в настоящия случай, респ. не е предмет на доказване) или "важни обстоятелства" да налагат това. Жалбоподателят - молител се е позовал на втората предпоставка. При това положение въззивният съд следва да ограничи обхвата на въззивната проверка до това заявените обстоятелства дали са "важни обстоятелства" за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно име.

Заявените в двете съдебни инстанции обстоятелства не могат да бъдат приети като "важни", по смисъла на  чл. 19, ал. 1 ЗГР. Жалбоподателят - молител е български гражданин и е лице с установено бащинство, съобразно което към неговите бащино и фамилно име са приложими цитираните разпоредби на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР и други възможности законът не допуска.

В горния смисъл е и константната съдебна практика. Така с решение № 126 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 46/2008 г., IV г. о., ГК, е прието, че тълкуването на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗГР налага извод, че само собственото име на лицето се избира от родителите му. Образуването на бащиното име се съобразява с установения в чл. 13 ЗГР принцип - вписване на наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Определянето на бащиното име без тези наставки е изключение и касае само случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозни традиции на родителите.

Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Освен това промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно./ Решение № 936 от 15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 536/2008 г., III г. о./

Законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че искането е неоснователно. Решението е съобразено изцяло с разпоредбите на чл.чл.9, 13 и 19 ЗГР. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. В случая въззивният жалбоподател е поискал по реда на визираната разпоредба отпадане на бащиното име  от името му и промяна изцяло на личното и фамилно име. Нормата на чл.9, ал.1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem,.т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9, ал.1 от същия закон. Тъй като в процесния случай искането не съответства на императива на тази разпоредба, то правилно първата инстанция не го е уважила, отказвайки извършването на исканата промяна.

Поради това изцяло неоснователни са наведените в жалбата оплаквания. Без значение е обстоятелството, че лицето е с двойно гражданство, тъй като българският закон не предвижда специална процедура относно именуването на такива лица. Молителят разполага с възможност да промени имената си по административен ред, но тази промяна не го удовлетворявала. Република България е светска и правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, и всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

В сравнителноправен аспект следва да се отбележи, че всяка една суверенна държава със закон урежда начинът, по който се структурира името на всяко едно лице, неин гражданин.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/21.03.2018 г. по гр. д. № 311/2018 г. на РС – Сливен.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: